Наръчникът на иконописеца (Ерминия)

Практически наръчник, съставен на Атон от Дионисий Фурненски около 1730 г., и най-близкото нещо, което преданието има до писан стандарт за живопис. Половината от него е занаят: как се подготвя дъска, стриват се бои, полага се злато, гради се плът от тъмния подмалевък нагоре. Другата половина е същинска иконография, сцена по сцена, казваща кой къде стои във всеки празник, как изглежда всеки светец и какво пише на свитъка му. Той е описателен, а не законодателен, записва вече извършеното, затова е полезен и затова никой събор не се е налагало да го одобрява.