Църковна история

23 теми

КлючоваЦърковна историяВеликата схизма (1054)Разделението между Римската църква и православните църкви на Изток, датирано в 1054 г., но извършило се в течение на векове. През юли на същата година кардинал Хумберт положи на престола на Света София була, отлъчваща патриарх Михаил Керуларий, а събор в Константинопол на свой ред анатемоса легатите. Спорът в основата беше по-стар: Филиокве, добавено на Запад към Символа на вярата, претенцията на Римския престол за юрисдикция над цялата Църква вместо първенство на честта сред патриарсите, и разлики в практиката, като безквасния хляб. Онова, което направи разкола реален в живота на верните, беше Четвъртият кръстоносен поход, който през 1204 г. разграби Константинопол и постави в него латински патриарх. Униите, прогласени в Лион през 1274 г. и във Флоренция през 1439 г., бяха отхвърлени от православния народ, а свети Марк Ефески не пожела да подпише. През 1965 г. папа Павел VI и патриарх Атинагор премахнаха от паметта анатемите от 1054 г.; общението не бе възстановено, защото въпросите, довели до разкола, остават.КлючоваЦърковна историяКръщението на Рус (988)Киевският княз Владимир, езичник с репутация, която летописите не смекчават, изпрати мъже да изпитат вярата на различните народи. Разказът, който те донесоха от Великата църква в Константинопол, е онзи, който всички помнят: не знаели дали са на небето или на земята, защото на земята няма такава красота, и не можели да я опишат, а знаели само, че там Бог обитава сред хората. Той се кръсти в Херсонес, ожени се за сестрата на императора, хвърли идолите в Днепър и накара Киев да се кръсти в него. Онова, което последва, не беше гръцка колония: славянската писменост вече бе създадена, и затова Църквата там от самото начало четеше и пееше на свой език, поради което Православието пусна корен в Рус като нещо родно.КлючоваЦърковна историяПетдесетница и раждането на ЦъркватаПетдесет дни след Възкресението, на юдейския празник Седмици, Светият Дух слезе над апостолите в Йерусалим като силен вятър и огнени езици, и те заговориха така, че поклонници от всеки народ ги чуваха всеки на своя език. Църквата вижда в това отмяна на Вавилон: когато Всевишният размеси езиците, Той раздели народите, пее кондакът на празника, а когато раздаде огнените езици, призова всички към единство. Свети апостол Петър проповядва изпълнението на пророчеството на Йоил, и в онзи ден се кръстиха около три хиляди души. Книга Деяния описва общността, която последва, с едно изречение, което Църквата никога не е преставала да повтаря: „и постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“ (Деян. 2:42). На иконата апостолите седят в полукръг, сред тях и свети апостол Павел, макар че тогава той още не бе призован, а под тях, в тъмна арка, седи стар цар, държащ дванадесет свитъка: светът, който чака да му се възвести.ВажнаЦърковна историяАпостолска епоха (30–100 г. сл. Хр.)Първото християнско поколение, от Петдесетница до успението на свети апостол Йоан, последния от Дванадесетте, около края на I век. През него Евангелието стигна от Йерусалим до Антиохия, където учениците за пръв път бяха наречени християни, и до Рим; Йерусалимският събор реши около 49 г., че езичниците не е нужно да бъдат обрязвани; свети апостол Павел извърши своите пътувания и написа своите послания; свети апостол Яков Зеведеев, свети Яков, братът Господен, свети апостол Петър и свети апостол Павел приеха мъченическа кончина; а през 70 г. бе разрушен Храмът. До края на тази епоха Новият Завет бе вече написан, Евхаристията се извършваше в първия ден на седмицата, а Църквата имаше устройството, което пази и днес. Свети Климент Римски, пишейки около 96 г., казва, че апостолите поставиха епископи и дякони и наредиха други да ги наследяват, а десетилетие по-късно свети Игнатий Антиохийски пише за епископа, презвитерите и дяконите във всяка църква и за това, че нищо не се върши без епископа.ВажнаЦърковна историяВизантийската империя и ПравославиетоРимската империя на Изток, от освещаването на Константинопол през 330 г. до падането му през 1453 г., чиито жители никога не се наричаха другояче освен римляни. Това беше светът, в който Православието придоби своя облик: императорите свикваха вселенските събори, Юстиниан построи Света София и в шестата си новела изложи идеала за симфония между свещенството и царството, два Божи дара от един източник, всеки със своето дело. Този идеал често бе предаван от императори иконоборци и от императори, налагащи унии на Църквата, и Църквата неведнъж се противопоставяше на престола. Империята изпрати при славяните свети Кирил и Методий, а обредът на нейната Велика църква стана обред на целия православен свят. Нейният край не беше край на нейната Църква: под османците и в славянските земи тя продължи да живее в онова, което е наречено Византия след Византия.ВажнаЦърковна историяЕпохата на гоненията (64–313 г. сл. Хр.)Двата и половина века между Нерон и Константин, през които да бъдеш християнин беше престъпление, за което можеше да се плати с живот. Гонението идваше на вълни, а не непрекъснато: при Нерон, който обвини християните за пожара на Рим през 64 г. и при когото загинаха свети апостоли Петър и Павел; при Траян, който нареди християните да не се издирват, но да загиват, ако бъдат обвинени и откажат да принесат жертва; при Декий през 250 г., който изискваше от всички свидетелство за принесена жертва; и последно и най-тежко при Диоклециан, от 303 г. нататък, чието гонение на Изток продължи до 313 г. По-голямата част от великите мъченици в църковния календар са от тези години. Тогава Църквата научи онова, което пази и днес: че смъртта на мъченика е неговият рожден ден, който се празнува като празник; че костите му са, както смирненци писаха за костите на свети Поликарп, по-скъпоценни от драгоценни камъни; и че над тях се принася Евхаристията, затова и днес всеки престол съдържа мощи. Кръвта на християните е семе, писа Тертулиан, и растежът на Църквата под меча потвърди думите му.ВажнаЦърковна историяИмператор Константин ВеликиПървият римски император, станал християнин, когото Църквата, заедно с майка му Елена, чества като равноапостолен на 21 май. Провъзгласен за император в Йорк през 306 г., той победи Максенций при Милвийския мост през 312 г., след като му бе показан знакът на кръста с думите, с този знак ще победиш, както Евсевий чу от собствените му уста. През 313 г. той и Лициний дадоха свобода на Църквата, през 325 г. свика епископите в Никея, а през 330 г. освети Константинопол, Новия Рим, който щеше единадесет века да бъде сърцето на православното християнство. Църквата не крие и другата истина: през 326 г. нареди да бъдат убити синът му Крисп и съпругата му Фауста, а се кръсти едва на смъртния си одър, през 337 г., от Евсевий Никомидийски, приятел на Арий. Кръщението на смъртния одър тогава беше обичайно, и Църквата го чества заради кръщението, което изми всичко предишно, и заради онова, което направи за Църквата, а не като пример за личен живот.ВажнаЦърковна историяИсихастки спор (XIV век)Спорът от 1330-те до 1350-те години за молитвата на светогорските монаси и за светлината, която те твърдяха, че виждат. Варлаам Калабрийски, учен грък от Италия, се подиграваше на телесния им метод и твърдеше, че никое сътворено око не може да види Бога, следователно светлината трябва да е нещо сътворено. Свети Григорий Палама отговори в Триадите с разграничението, което отците подразбираха, а той изрече изрично: Бог е непознаваем в Своята същност и истински познаваем в Своите нетварни енергии, а Таворската светлина беше славата на Самия Бог. Светогорските монаси подписаха в негова подкрепа Светогорския томос. Събор през 1341 г. осъди Варлаам, който замина за Италия и стана латински епископ; спорът след това се преплете с гражданска война, и Палама прекара години в затвор, преди съборите от 1347 и 1351 г. да го оправдаят и да осъдят Акиндин и Григора. Решенията влязоха в Синодика на Православието, и Църквата чества свети Григорий във Втората неделя на Великия пост.ВажнаЦърковна историяМиланският едикт (313 г. сл. Хр.)Споразумението, постигнато в Милано през 313 г. между Константин, император на Запад, и Лициний, на Изток, да се даде на християните и на всички останали свобода да изповядват вярата си по свой избор и да им се върнат отнетите храмове, гробища и имущество. Строго погледнато, то не беше едикт и не бе издадено в Милано: текстът е запазен като писмо, което Лициний изпрати до управителите от Никомидия, съхранено от Лактанций и от Евсевий. Галерий беше преустановил гонението с едикт за търпимост през 311 г., неохотно, на смъртния си одър, а Максимин Дая го поднови на Изток. Новото през 313 г. беше, че свободата бе дадена не неохотно, а като държавна политика, и то за всички. В рамките на един човешки живот Църквата премина от арената до съборите на империята, с всичко, което тази промяна донесе, и за добро, и за зло.ВажнаЦърковна историяНовомъчениците и изповедниците на РусияРуската църква изгуби през XX век повече хора, отколкото цялата Римска империя отне за триста години. Епископи, свещеници, монашестващи и миряни бяха разстрелвани или умираха от непосилен труд от 1918 г. нататък, с връхни точки през 1922, 1929 г. и преди всичко през 1937 г., когато повече от сто хиляди бяха арестувани по религиозни обвинения, а десетки хиляди бяха разстреляни; само на полигона в Бутово край Москва разстрелните списъци назовават над хиляда убити заради вярата. През 2000 г. Архиерейският събор в Москва прослави Събора на новомъчениците и изповедниците, като назова поименно над хиляда от тях, а останалите остави познати само на Бога. Царското семейство бе прославено в същия акт като страстотерпци, отделна руска категория за убитите без съпротива, след като през 1981 г. вече бе прославено като мъченици от Задграничната църква.ВажнаЦърковна историяПадането на Константинопол (1453)Превземането на града от османския султан Мехмед II във вторник, 29 май 1453 г., след седемседмична обсада, с което приключи Римската империя на Изток. Последният император, Константин XI Палеолог, загина в бой при стените, а тялото му никога не бе разпознато. В нощта преди това гърци и латинци се молиха заедно в Света София, която повечето от народа отбягваха, откакто предходния декември там бе прогласена Флорентинската уния. Градът бе разграбен, а Великата църква стана джамия. След това Мехмед направи ученика на свети Марк Ефески Генадий Схоларий, противник на унията, патриарх през 1454 г. и глава на всички православни в империята, така че Патриаршията оцеля като Църква на подчинен народ близо пет века. Гърците и днес смятат вторника за нещастен ден. Света София стана музей през 1934 г. и отново джамия през 2020 г.ВажнаЦърковна историяРуската църква: хиляда годиниХиляда години накратко. Църквата на Рус се роди в Киев през 988 г. под управлението на митрополит, изпратен от Константинопол, и преживя монголското завоевание през XIII век; през XIV век преподобни Сергий Радонежки и учениците му изпълниха северните гори с манастири. Когато гърците приеха унията с Рим във Флоренция, Москва я отхвърли и през 1448 г. сама избра свой митрополит, а през 1589 г. Константинополският патриарх направи Москва патриаршия. Реформата на патриарх Никон, привеждаща книгите към гръцкия образец, отдели старообредците през 1660-те години; през 1721 г. Петър Велики премахна патриаршията и постави Църквата под Свети Синод и светски обер-прокурор. Големият събор от 1917 г. възстанови патриаршията и избра свети Тихон в същите седмици, когато болшевиките взеха властта, а Църквата после премина през най-тежкото гонение в своята история. Освободена през 1988 г., тя се възстанови с бързина, каквато никой не предвиждаше, и днес тя е далеч най-голямата от православните църкви.ВажнаЦърковна историяСъветското гонение на ЦъркватаСедемдесетте години, през които съветската държава се стремеше да сложи край на религията в Русия и почти успя. От 1918 г. Църквата загуби имуществото и правния си статут; през 1922 г. конфискацията на църковните ценности, под предлог за помощ на гладуващите, доведе до първите масови процеси и екзекуции, започвайки от Шуя; патриарх Тихон бе затворен, а държавата подкрепи срещу него обновленския разкол. През 1927 г. митрополит Сергий обяви лоялността на Църквата към съветската държава, стъпка, която тогава раздели верните и се обсъжда и до днес. Големият терор от 1937 и 1938 г. беше най-тежкото: от около петдесет и четири хиляди енорийски храма, действащи през 1917 г., до 1939 г. останаха отворени само няколкостотин. Десетки хиляди свещенослужители, монаси и монахини бяха разстреляни или загинаха в лагерите, и Руската църква е прославила поименно повече от хиляда от тях като новомъченици и изповедници. Сталин позволи възраждане по време на войната, през 1943 г., Хрушчов отново затвори половината храмове, и едва хилядолетието от 1988 г. донесе свобода.ВажнаЦърковна историяБрестката уния (1596)По-голямата част от православните епископи на Киевската митрополия, тогава в пределите на Полско-литовската държава и под силен натиск, се подчиниха на Рим в Брест, като запазиха византийския обред, женените свещеници и богослужението на славянски. Двама епископи отказаха, а заедно с тях и братствата, повечето манастири и голяма част от миряните, които останаха без йерархия, докато такава не бе тайно възстановена през 1620 г. Резултатът беше две църкви с един и същ обред в едни и същи градове, и четири века огорчение. Православното възражение никога не е било срещу обреда, а срещу метода: общение, сключено отгоре, от епископите, над главите на народа, в юрисдикция, в която държавата възнаграждаваше това.ВажнаЦърковна историяНовомъчениците под османска властМежду падането на Константинопол и гръцката независимост няколкостотин християни бяха убити заради вярата под османска власт, и Църквата ги нарича новомъченици, за да ги отличи от мъчениците на първите три века, без да ги поставя по-долу от тях. Мнозина от тях бяха хора, приели исляма, често като деца или по принуда, а после публично се върнаха при Христос, знаейки какво предвижда законът за това. Свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски събраха разказите за тях в Новия мартирологион от 1799 г., отчасти за да отговорят на западни писатели, които твърдяха, че Гръцката църква е мъртва. Самото събиране беше акт на съпротива.ВажнаЦърковна историяПравославието под османска властЧетирите века и повече, през които православните на Балканите, в Мала Азия и в Близкия изток живяха под властта на османските султани, от падането на Константинопол, докато балканските народи един по един извоюваха свободата си, през XIX век и през Балканските войни от 1912 г. Султанът направи Вселенския патриарх глава на всички православни в империята, рум милета, отговорен за тях както в гражданските, така и в духовните дела, което даде на Църквата и защитено положение, и политическо бреме: патриарсите бяха сваляни по произвол, а Григорий V бе обесен през 1821 г. Християните плащаха по-тежки данъци, нямаха право да носят оръжие, а на Балканите даваха момчета в кръвния данък. Онези, които бяха убити, задето отказаха исляма, или задето се върнаха при Христос, след като се бяха отрекли от Него, са новомъчениците. Църквата съхрани вярата, езика и училищата, а към края на тази епоха коливадите, сред тях свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски, ѝ дадоха Добротолюбието.ВажнаЦърковна историяРазколът на старообредцитеПатриарх Никон се зае през 1653 г. да поправи руските богослужебни книги и обичаи по подобие на съвременните му гръцки: три пръста за кръстния знак вместо два, троен алилуия вместо двоен, различно изписване на името на Спасителя, шествие в обратна посока около храма. Съборът от 1666 и 1667 г. одобри промените и анатемоса онези, които се придържаха към старите обреди, а голяма част от руския народ не пожела да ги приеме. Държавата ги наложи със сила. Протойерей Авакум бе изгорен през 1682 г., цели общности се самозапалваха, вместо да се покорят, и разколът продължава и до днес. През 1971 г. Поместният събор на Руската църква сне анатемите и обяви старите обреди за еднакво почитани, което е признание, че наложеното със сила изобщо не е трябвало да бъде налагано.ВажнаЦърковна историяФлорентинският събор (1438–1439)Неуспешен опит за повторно обединяване на източното и западното християнство. Под натиска на османската заплаха византийският император и повечето източни епископи подписаха декрет за уния, приемащ папския примат и Филиокве. От присъстващите гръцки епископи единствено свети Марк Ефески отказа да подпише. След завръщането си у дома унията бе отхвърлена от православните вярващи и от по-голямата част от източното духовенство.ВажнаЦърковна историяЧетвъртият кръстоносен поход и разграбването на Константинопол (1204)Западни кръстоносци се отклониха към Константинопол и три дни разграбваха християнската столица: ограбваха храмове, оскверняваха престоли, топяха свещени съдове, и основаха Латинска империя (1204–1261). Това опустошение непоправимо задълбочи разкола между Изток и Запад. Много православни смятат 1204 г. за исторически по-решаваща от 1054 г. Безброй мощи и произведения на изкуството бяха откраднати.Църковна историяГръцката независимост и автокефалията на ЦъркватаВойната, която гърците започнаха през 1821 г. срещу османската власт и която до 1830 г. завърши с независимо кралство. Църквата участваше в нея от самото начало: народът помни как митрополит Герман Патраски издигнал знамето на Кръста в манастира Агия Лавра на 25 март, празника на Благовещение, и денят и до днес се празнува и като двете, макар историците да спорят за подробностите. В Константинопол патриарх Григорий V бе обесен на портата на Патриаршията същата Пасха, в отмъщение. Новата държава, под баварско регентство, обяви своята Църква независима от Константинопол със собствен акт през 1833 г., по образеца на руския Синод, а разривът бе излекуван едва когато Вселенската патриаршия даде автокефалия с Томоса си от 1850 г.Църковна историяПерсийските мъченици (IV–V век)Когато Константин направи Римската империя християнска, християните на Персийската империя, мнозина от тях в Месопотамия покрай старата граница, станаха подозрителни в очите на собствения си цар като приятели на Рим, и собственото писмо на Константин до Шапур II, с което му ги препоръчваше, не им донесе полза. От около 340 г. до смъртта си през 379 г. Шапур води най-дългото гонение в ранната Църква. Симеон бар Сабае, епископ на Селевкия-Ктезифон, бе убит заедно със сто от своите клирици, а Созомен, пишейки век по-късно, знаеше имената на шестнадесет хиляди мъченици и знаеше, че е имало и още. Гонението се възобнови при Йездигерд I и Бахрам V през 420-те години, когато Яков, придворен, който се беше отрекъл от Христос и се беше разкаял, бе разсечен на части, крайник по крайник. Православната църква чества тези мъченици през цялата година, наред с мъчениците на Рим.Църковна историяСвети и Велик събор (Крит, 2016)Замислен като първия всеправославен събор от над хилядолетие насам, проведен в Крит през юни 2016 г. Разгледа православната диаспора, автономията, отношенията с останалите християни, поста, брака и мисията на Църквата. Четири автокефални църкви (Руската, Българската, Грузинската и Антиохийската) не участваха, което ограничи неговия авторитет.Църковна историяСпорът за Трите главиТри положения, осъдени от Петия вселенски събор през 553 г.: личността и съчиненията на Теодор Мопсуестийски, съчиненията на Теодорит Кирски против свети Кирил, и посланието на Ива Едески до персиеца Мари. И трите бяха останали неосъдени на Халкидонския събор, и точно това правеше въпроса труден: да бъдат осъдени изглеждаше като отстъпление от Халкидон, а да бъдат оставени изглеждаше като позволение Халкидон да се чете така, както би го чел Несторий. Юстиниан ги осъди с едикт през 544 г., а съборът потвърди тази присъда, приемайки, че Халкидон трябва да се чете през свети Кирил, а не наравно с него. Латинският Запад прие осъждането като нападение срещу самия Халкидон, и катедрите на Милано и Аквилея прекъснаха заради това общението си с Рим, Аквилея за повече от век.