Църковна история
Новомъчениците и изповедниците на Русия
Руската църква изгуби през XX век повече хора, отколкото цялата Римска империя отне за триста години. Епископи, свещеници, монашестващи и миряни бяха разстрелвани или умираха от непосилен труд от 1918 г. нататък, с връхни точки през 1922, 1929 г. и преди всичко през 1937 г., когато повече от сто хиляди бяха арестувани по религиозни обвинения, а десетки хиляди бяха разстреляни; само на полигона в Бутово край Москва разстрелните списъци назовават над хиляда убити заради вярата. През 2000 г. Архиерейският събор в Москва прослави Събора на новомъчениците и изповедниците, като назова поименно над хиляда от тях, а останалите остави познати само на Бога. Царското семейство бе прославено в същия акт като страстотерпци, отделна руска категория за убитите без съпротива, след като през 1981 г. вече бе прославено като мъченици от Задграничната църква.
Източници
- The Council of Bishops of the Russian Orthodox Church (2000), the act of glorification
- The Menaion, the Sunday nearest 25 January (the Synaxis of the New Martyrs) календарът на OCA
- St. Tikhon of Moscow, Encyclicals
- The Russian Orthodox Church Outside Russia, act of glorification (1981)
Връзки
- Новомъчениците под османска власт
- Руска православна църква (Московска патриаршия)
- Св. князе страстотерпци Борис и Глеб
- Св. Лука Кримски (Войно-Ясенецки) (1877-1961)
- Св. преподобномъченица велика княгиня Елисавета Фьодоровна
- Св. Тихон, патриарх Московски, изповедник (1865-1925)
- Свети мощи
- Съветското гонение на Църквата