Свещените канони

Законът на Църквата, както Църквата го е приела: 274 канона на апостолите и на седемте вселенски събора, всеки в гръцкия си текст, а до него превод, направен от него за този сайт.

Канонът (κανών, правило или мерителна пръчка) е решение на събор или постановление на някой от Отците относно реда в Църквата: кой може да бъде ръкополаган и как, какво епископът може и какво не може да прави, как отпадналите се приемат обратно, как се спазват постите и празниците, как се приемат еретиците, какво се чете в храма. Каноните не са кодекс. Всеки от тях е написан за определен момент и Църквата винаги ги е чела заедно, като по-късните тълкуват по-ранните и всички се прилагат с разсъдителност.

Приети са четири вида. Апостолските канони, осемдесет и пет правила, предадени под името на апостолите от сирийската църква от четвърти век. Каноните на седемте вселенски събора, от Никея през 325 г. до Никея през 787 г., като Трулският събор от 691 до 692 г. добавя каноните, които Петият и Шестият събор не бяха съставили. Каноните на поместните събори, сред които съборите в Анкира, Неокесария, Гангра, Антиохия, Лаодикия, Сердика и Картаген, приети в закона на цялата Църква. И каноните на Отците: постановления на св. Василий Велики, св. Атанасий, св. Григорий Нисийски и други, дадени в писма и приети като закон.

Самата Църква е посочила списъка. Вторият канон на Трулския събор приема поименно Апостолските канони, съборите преди него и Отците, а първият канон на Седмия събор потвърждава всички тях. През 1800 г. св. Никодим Светогорец и йеромонах Агапий отпечатват целия свод с тълкувание като Пидалион, „Кормило“, и това е сборникът, който Православната църква използва. Две думи определят как се прилага той: акривия, строгостта на буквата, и икономия, пастирското снизхождение, което епископът може да прояви за спасението на една душа. Каноните са мярката; епископът е лекарят.

Сборниците

1. Апостолски правила съставени в Сирия в края на четвърти век · 85 канона

   Осемдесет и пет правила, предадени под името на Апостолите. Те завършват Апостолските постановления, сирийски сборник от края на четвърти век, и Църквата прие правилата, като остави настрана Постановленията: Трулският събор, в своето второ правило, прие осемдесет и петте и отхвърли останалото като повредено от еретици. Те стоят на първо място във всеки сборник, а следващите ги събори ги цитират като вече задължителни: петнадесетото правило на Никейския събор говори за „апостолското правило“ срещу клирик, преминаващ от град в град.

2. Първият вселенски събор Никея, 325 г. · 20 канона

   Двадесет правила от събора, осъдил Арий и написал първата част от Символа на вярата. Те установяват реда на великите катедри, приемането обратно на отпадналите по време на гонението, степените на покаянието и защо никой не коленичи в неделя или в дните на Петдесетницата.

3. Вторият вселенски събор Константинопол, 381 г. · 7 канона

   Седем правила от събора, завършил Символа на вярата. Първото потвърждава вярата на Никея и назовава осъдените от него ереси; третото дава на константинополския епископ първенство по чест след римския епископ, защото е Нов Рим; седмото излага как се приемат обръщащите се от всяка ерес — чрез помазване или чрез кръщение.

4. Третият вселенски събор Ефес, 431 г. · 8 канона

   Осем правила от събора, осъдил Несторий и изповядал Девата като Богородица. Шест от тях се отнасят до епископите и клириците, застанали на страната на Несторий; седмото забранява на когото и да било да съставя или предлага друг Символ на вярата освен никейския; осмото отстоява независимостта на Кипърската църква срещу антиохийския епископ, а с нея и принципа, че нито един епископ не може да завладее област, която никога не е била негова.

5. Четвъртият вселенски събор Халкидон, 451 г. · 30 канона

   Тридесет правила от събора, определил двете природи на Христос. Те потвърждават всяко по-ранно правило, забраняват ръкополагането срещу пари, поставят монасите под властта на техния епископ, забраняват ръкополагането на клирик без църква, а в двадесет и осмото дават на константинополската катедра равни привилегии със Стария Рим, като втора по ранг след него.

6. Трулският събор Константинопол, 691 до 692 г. · 102 канона

   Сто и две правила — най-голямото тяло от закони, което който и да е събор е давал на Църквата. Петият и Шестият събор бяха определили догмата и не бяха издали правила, затова епископите се събраха отново в куполната зала (Трулос) на двореца, за да ги допълнят: Петошести, тоест Пето-Шестият събор. Второто му правило назовава всеки сборник, приеман от Църквата, от Апостолските правила до отците; останалите уреждат клира, манастирите, богослужението, постите, брака, иконите и приемането на еретиците.

7. Седмият вселенски събор Никея, 787 г. · 22 канона

   Двадесет и две правила от събора, възстановил иконите. Първото приема всяко предишно правило; останалите възстановяват онова, което иконоборческите години бяха разрушили, като забраняват ръкополагането срещу пари и светското назначаване на епископи, изискват мощи във всеки осветен храм и уреждат манастирите и тяхното имущество.

Текстовете и на кого принадлежат

Гръцкият текст е текстът на Пидалиона в транскрипцията на Нектариос Мамалугос (users.uoa.gr/~nektar). Той е прочетен канон по канон спрямо ясния смисъл на текста и 220 печатни грешки в транскрипцията са поправени; всяка поправка е посочена заедно с доказателствата за нея, както и четенията, които още са неизяснени и при които транскрипцията е отпечатана такава, каквато е. Преводът до него е собствен, направен за този сайт от гръцкия, близък и дума по дума, доколкото езикът позволява; той не следва никой друг превод и може да се цитира свободно с връзка. Самите канони принадлежат на Църквата.

Предстоят: каноните на поместните събори и на Отците, от същия източник, в същия вид.