Свети тайнства
7 теми
КлючоваСвети тайнстваСв. Причастие (Евхаристия)Тайнството на Тялото и Кръвта Христови, средището на живота на Църквата, и в православното разбиране — не символ на Христос, а Самият Христос: хлябът и виното, принесени в дар, се претворяват от Светия Дух при епиклезата в истинските Му Тяло и Кръв. Църквата по правило се въздържа да определи как; Йерусалимският събор от 1672 г. употребил думата „пресъществяване“, а по-старата и по-обичайна дума е просто „промяна“. Хлябът е кисел, както винаги е било на Изток, а преди причастието в потира се налива топла вода. Верните, включително и децата, се причастяват с Тялото и Кръвта заедно от лъжичка, след като са постили от предната вечер и са се приготвили с молитва и, според местния обичай, с изповед. Колко често да се причастява човек е било спорено във всяка епоха, а светиите обикновено са спорели за по-често.КлючоваСвети тайнстваСв. КръщениеПогребение с Христос и възкресение с Него, във вода: Тайнството, чрез което човек се ражда в Църквата. Православният чин започва със заклинания; кръщаваният, или възприемникът за дете, застава с лице на запад, за да се отрече от сатаната, духва и плюе срещу него, после се обръща на изток, за да се съедини с Христос, и изговаря Символа на вярата. Водата се освещава, кръщаваният се помазва с елей и се потапя три пъти в името на Отца и Сина и Светия Дух. Веднага следват бялата дреха, кръстът, миропомазването и първото причастие, а няколко кичура коса се отрязват като първи принос. Децата се кръщават и причастяват като пълноправни членове на Църквата. Символът на вярата изповядва едно кръщение за опрощаване на греховете, а обръщащите се от други църкви се приемат чрез кръщение или, по икономѝя, чрез миропомазване или чрез изповядване на вярата, според установената местна практика.ВажнаСвети тайнстваСв. Изповед (Покаяние)Тайнството на покаянието, при което греховете, извършени след кръщението, се изповядват и опрощават. Каещият се застава пред икона на Христос, често със свещеника до него, а не срещу него, а славянският чин кара свещеника да каже открито, че тук невидимо стои Христос и приема изповедта, и че той самият е само свидетел. В края свещеникът полага епитрахила си върху главата на каещия се и чете разрешителната молитва. Православното разбиране е по-скоро лечебно, отколкото съдебно: свещеникът е лекар, а изповедта — лечение, затова тя толкова често е свързана със съвета на духовен отец. В ранната Църква греховете се изповядвали публично; личната изповед израснала от манастирите.ВажнаСвети тайнстваСв. МиропомазванеПомазването, което следва веднага след кръщението, с думите „печат на дара на Светия Дух“, върху челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и краката: личната Петдесетница на всеки християнин. Западът го отделил от кръщението и го отложил за юношеството като конфирмация; Изтокът е запазил един-единствен чин с кръщението, така че едно дете се кръщава, миропомазва и причастява в един и същи ден. Самото миро се освещава от патриарха на дадена църква — в Константинопол на Велики четвъртък, и се изпраща оттам на много от църквите — от елей и десетки благоуханни вещества, така че всеки християнин е помазан с елей, който го свързва с цялата Църква. Чрез миропомазване се приемат и мнозина обръщащи се.ВажнаСвети тайнстваСв. Брак (Венчание)Тайнството, чрез което мъж и жена стават едно в Христос, чието средище не е размяна на клетви — в православния чин такива няма — а венчаването. Свещеникът поставя венци на главите на младоженците, венци на малко царство и венци на мъченици, защото бракът е живот, положен за другия. Те пият от обща чаша и биват водени три пъти около масата, докато Църквата пее химните на мъчениците. Св. апостол Павел нарича брака велика тайна относно Христос и Църквата. Православната църква допуска втори и трети брак по икономѝя, след развод или смърт, с чин от покайно естество, и забранява четвърти. Смесени бракове с други християни са позволени; брак извън християнството не се благославя.ВажнаСвети тайнстваСв. Ръкоположение (Свещенство)Тайнството, чрез което Църквата отделя своите дякони, свещеници и епископи, чрез полагането на ръце от епископ по време на Божествената литургия, всеки на мястото от службата, което принадлежи на неговия чин. Епископ се ръкополага от няколко епископи, а точно това означава на практика апостолското приемство: не частна линия на наследяване, а признаване от цялата колегия на епископите. Четци и иподякони се назначават извън олтара. Женени мъже могат да бъдат ръкополагани за дякони или свещеници, но мъж не може да встъпи в брак след ръкополагането, а след Трулския събор епископите се избират измежду безбрачните, на практика измежду монасите. При всяко ръкополагане епископът възглася „Аксиос“, тоест „достоен е“, а клирът и хорът го повтарят. Древният чин на дяконисите, към който принадлежала св. Олимпиада, излязъл от употреба през Средновековието.Свети тайнстваСв. Елеосвещение (Маслосвет)Помазването на болните за изцеление на душата и тялото и за опрощаване на греховете, както св. апостол Яков заповядва на презвитерите на Църквата. Пълният чин се служи от седем свещеници, със седем четива от посланията и седем от евангелията, седем молитви и седем помазвания; на практика често служат по-малко свещеници. То не е само за умиращите, както започнал да го употребява Западът: в Православната църква се дава на всеки болен, а вечерта на Велика сряда се предлага на цялото паство като приготовление за Пасха, защото всички са болни. Молитвите назовават безсребърните лекари-светии, между тях и св. Пантелеймон.