Монашество
9 теми
КлючоваМонашествоСвета гора АтонскаПолуостровът в Северна Гърция, отдаден на монасите повече от хиляда години, и сърцето на православното монашество. Отшелници живееха там преди X век, но неговата история като Света гора започва със св. Атанасий Атонски, който основа Великата лавра през 963 г. Двадесет управляващи манастира го делят помежду си, седемнадесет гръцки, един руски, един сръбски и един български, заедно със скитове, килии и отшелнически жилища сред тях. Те се управляват сами чрез Свещената община в Карея, под духовната власт на Вселенския патриарх и суверенитета на гръцката държава; те пазят юлианския календар и византийското часоброене и не допускат жени, тъй като планината се смята за Градината на Богородица, която по предание слязла там на път за Кипър. Св. Григорий Палама се молеше там, а св. Никодим Светогорец редактира там Добротолюбието, а след дълъг упадък краят на XX век му доведе отново млади монаси, мнозина от които духовни чеда на св. Йосиф Исихаст. Мъжете идват като поклонници с разрешително, диамонитирион, и остават като гости на монасите.ВажнаМонашествоМонашествоМонашеският живот: оттегляне от света заради непрестанна молитва и покаяние. Той започнал в египетската пустиня в края на III век със св. Антоний Велики и получил общежителна форма от св. Пахомий Велики и св. Василий Велики. Православието няма отделни монашески ордени — съществува едно монашеско състояние в три форми: усамотението на пустинника, киновийната общност и скитът между тях. Влизането в него става чрез пострижение, а обетите са за цял живот.ВажнаМонашествоПустинните отци и майкиМъжете и жените, които от края на III век излизали в пустините на Египет, Палестина и Сирия, за да живеят единствено за Бога, и превърнали, както писал св. Атанасий Велики, пустинята в град. Св. Антоний Велики отишъл най-далеч и останал най-дълго, а неговото Житие, написано от Атанасий около 360 г., пренесло този идеал по целия християнски свят. Около тях възникнали трите начина на живот, които Църквата пази и до днес: самотният пустинник, какъвто бил Антоний; малката група около старец, каквато имало в Скит под ръководството на св. Макарий; и общността под правило, каквато св. Пахомий Велики основал в Тиваида. Имало и Майки, не само Отци, сред тях Синклитикия, Сара и Теодора. Онова, на което те учели, се предало като изречения, кратки и категорични, събрани през V век в „Изреченията на пустинните отци“; Паладий записал видяното сред тях, а преподобни Йоан Касиан пренесъл учението им на Запад. Почти всяка по-късна дума на православната духовност — за страстите, за трезвението, за смирението — води началото си от тяхната.ВажнаМонашествоВидове монашествоНачините, по които се живее монашеският живот, всички по-стари от всяко правило, което ги описва. Киновията е общност, в която всичко е общо: храна, труд и молитва, под ръководството на игумен, както св. Пахомий Велики я основал в Египет, св. Василий Велики ѝ дал правилата, а преподобни Теодор Студит — византийската ѝ форма. Лаврата, каквато преподобни Сава Освещени изградил в Юдейската пустиня, разпръсва монасите си в килии около храм и ги събира в края на седмицата. Скитът е селище от малки къщи около централен храм; килията е единична къща с неин старец и един или двама ученици; а пустинникът живее сам, както някои правят и досега в скалите на южния край на Атон. Идиоритмичният начин, при който всеки монах пазел собствената си кесия и трапеза, се разпространил на Атон в късното Средновековие и приключил там през 1992 г., когато последният такъв манастир се завърнал към общежителния живот.ВажнаМонашествоМанастирът „Света Екатерина“ (Синай)Най-старият непрекъснато обитаван християнски манастир в света, построен в подножието на планината Синай от император Юстиниан (VI век). Съхранява втората по големина в света колекция от древни ръкописи (след Ватикана), включително листове от Синайския кодекс. Пази безценни икони, оцелели през иконоборството, защото манастирът се намирал на мюсюлманска територия. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.ВажнаМонашествоОптина пустиняПрочут руски манастир в Калужка област, известен с традицията си на духовно старчество през XIX век. Старци като Леонид, Макарий, Амвросий и Нектарий привличали поклонници от всякакво положение: Достоевски, Гогол и Толстой го посещавали. Отец Зосима в „Братя Карамазови“ е изграден по образа на старец Амвросий. Манастирът бил отворен отново в края на съветската епоха.ВажнаМонашествоТроице-Сергиева лавраДуховното сърце на руското православие, основано от преподобни Сергий Радонежки през 1337 г. близо до Москва. Най-святият манастир в Русия. Преподобни Сергий благословил Дмитрий Донски преди Куликовската битка (1380 г.). Тук Рубльов написал своята икона на Троицата. В нея се помещава Московската духовна академия. Лаврата, затворена през 1920 г. и отворена отново през 1946 г., остава център на руската духовност.МонашествоМетеорски манастириМанастирите, издигнати върху пясъчниковите скали на Тесалия, където отшелници живеели в пещерите от XI век, а св. Атанасий Метеорит, дошъл от Света гора, основал Големия Метеор през XIV век. Някога имало повече от двадесет, шест все още живеят. До 1920-те години единственият път до няколко от тях бил въжена стълба или мрежа, изтегляна с ръчна лебедка, а монасите, попитани кога сменят въжето, се твърди, че отговаряли: когато Господ го остави да се скъса. ЮНЕСКО ги вписала в списъка си през 1988 г. Днес те привличат множество посетители и все така пазят кръга от служби, постите и мълчанието, заради които са построени толкова далеч от земята.МонашествоМонашеско пострижениеОбредът, чрез който се прави монах или монахиня, с подстригване на косата във вид на кръст като първи принос на целия човек. Той протича на степени. Послушникът става расофор, като получава черната одежда и обикновено ново име, без обети. Малката схима носи обетите за послушание, целомъдрие и нестежание, мантията и броеница, наречена в чина „духовен меч“. Великата схима, която някои получават едва в близост до смъртта, е пълният ангелски образ. Службата се нарича второ кръщение, защото постриженият се измива от предишния живот и започва отначало, а Църквата пее над него притчата за блудния син и за Бащата, който изтичал да го посрещне.