Псалмопение и химнография
9 теми
ВажнаПсалмопение и химнографияВизантийско пеенеПсалтическото изкуство, пеенето на Гръцката църква и коренът на всяка православна певческа традиция. То е едногласна мелодия, без хармония и без инструменти, изпявана над държан звук, исона, и се движи в осемте гласа на Октоиха, четири автентични и четири плагални, всеки със своя гама и свой характер. Неговата нотация, невмите, отбелязва стъпките на гласа, а не определени височини, и била опростена в Новия метод от Хрисант Мадитски и сътрудниците му през 1814 г., формата, която певците четат и днес. Съществуват три начина на пеене: бързият, силабичен ирмологичен стил на каноните, по-пълният стихирарен стил на вечерните химни и бавният, украсен пападически стил на Херувимската песен и причастните стихове, чийто велик майстор бил св. Йоан Кукузел, наричан ангелогласен. От него произлезли и славянските песнопения. През 2019 г. ЮНЕСКО го включила в списъка на световното наследство, което е справедливо описание на отношението, което Църквата винаги е имала към него.ВажнаПсалмопение и химнографияВизантийски невмиВизантийското пеене не се записва на петолиние. Неговите знаци отбелязват интервали и движение, а не височини: всяка невма казва колко далеч да отидеш от мястото, на което се намираш, и по какъв начин, така че нотацията е относителна и една мелодия може да се изпее от всеки начален звук. По-старите ѝ пластове, от X век насетне, носят и големи знаци, управляващи темпото, изразителността и цели формули. Системата, използвана днес, е Новият метод, изработен от Тримата учители — Хрисант, Григорий и Хурмузий, около 1814 г., който опростил знаците и направил по-стария репертоар преводим в нотация, без да замени принципа.ВажнаПсалмопение и химнографияЗнаменно пеенеПеенето на Руската църква от покръстването до XVII век, записвано с кукова нотация (крюки) и изпълнявано едногласно, без хармония и без инструменти. То е изградено не от гами, а от формули: певецът научава попевките, мелодичните обрати, присъщи на всеки от осемте гласа, и от тях се съставя песнопението. Многогласието, дошло от Запада през XVII и XVIII век, едва не го погубва, и то оцелява сред старообредците и в няколко манастира. От края на XIX век то се възражда, и днес много руски енории пеят поне гласовете от него.ВажнаПсалмопение и химнографияИсонът (държаният звук)Един или повече певци държат един-единствен звук, докато мелодията се движи над него. Исонът не е хармония и не е басова линия: той е основният тон на гласа, направен чуваем, така че всеки интервал, който пее мелодията, се чува върху почвата, към която принадлежи. Той се мени само когато се смени гласът, и добрият исократ го сменя късно и тихо. Богословски това е най-близкото нещо, което псалтическото изкуство има до довод за самото себе си, защото многото гласове пеят една мелодия върху един непроменлив звук, и византийската традиция никога не е искала звучене, в което гласовете вървят всеки по своя път.ВажнаПсалмопение и химнографияПреподобни Йоан КукузелНай-великият от византийските църковни песнотворци, момче от Драч, взето заради гласа му в императорския хор в Константинопол, което бяга от двора и се крие на Света гора като козар, докато не го разпознават по пеенето му. Той преобразява нотацията, съчинява и обработва огромен репертоар и името му е свързано с калофоничния, или разкрасен, стил, при който кратък текст се разгръща в много голяма дължина, с вплетени в него безсловесни срички. Разказва се, че Богородица му се явила в параклиса, където пеел, и оставила златна монета в ръката му. Памет: 1 октомври.ВажнаПсалмопение и химнографияТрите вида църковно пеенеВизантийското пеене пее с три скорости, и скоростта е решение за това за какво служи текстът. Ирмологичният стил е близък до по един звук на сричка, жив, и се използва там, където трябва да премине много текст: в каноните, в неизменните части на Литургията. Стихирарният е по-бавен и по-украсен, за стихирите, които коментират празник. Пападическият е бавен, мелизматичен и може да отнеме няколко минути върху един-единствен стих, и принадлежи на моментите, в които думите значат по-малко от застиналото стоене: Херувимската песен, причастният стих. Един и същ глас и един и същ текст звучат като различни произведения в трите стила.Псалмопение и химнографияКондак и тропарТропар: кратък химн, обобщаващ празника или светеца, който се чества. Кондак: първоначално по-обширна поетична проповед (най-великите образци написал св. Роман Сладкопевец); днес обикновено е една-единствена строфа. Всеки празник и всеки светец има свои определени тропари и кондаци. Акатистовият химн на Богородица е най-известният кондак.Псалмопение и химнографияОсмогласие (Октоих)Системата от осем гласа (тонове), използвани в православното богослужение, редуващи се седмично в осемседмичен цикъл. Всеки глас има свой отличителен характер и свои химни. В своята богослужебна форма се приписва на св. Йоан Дамаскин. Управлява неделните химни, тропарите и кондаците през цялата година.Псалмопение и химнографияСлавянско църковно пеенеПеенето на славянските Църкви, което започнало като византийско пеене, пренесено на север заедно със славянските книги на светите Кирил и Методий и техните ученици. В Русия то прераснало в знаменното пеене, едногласна мелодична линия със своя собствена нотация, и в продължение на пет века това било звученето на Руската църква. От XVII век чрез Украйна навлязло многогласното пеене, а през XVIII век — италиански стил на концертно писане, чийто майстор бил Дмитрий Бортнянски. През XIX век се утвърдило по-простото общо пеене, Обиходът, а към края му Московската синодална школа — Касталски, Чесноков и Рахманинов, чието Всенощно бдение от 1915 г. е неин връх, се обърнала отново към старите напеви и ги подредила за хор. Старообредците пеят и днес знаменното едногласно, а манастири като Валаам и Киево-Печерската лавра пазят свои собствени напеви.