Трите вида църковно пеене

Византийското пеене пее с три скорости, и скоростта е решение за това за какво служи текстът. Ирмологичният стил е близък до по един звук на сричка, жив, и се използва там, където трябва да премине много текст: в каноните, в неизменните части на Литургията. Стихирарният е по-бавен и по-украсен, за стихирите, които коментират празник. Пападическият е бавен, мелизматичен и може да отнеме няколко минути върху един-единствен стих, и принадлежи на моментите, в които думите значат по-малко от застиналото стоене: Херувимската песен, причастният стих. Един и същ глас и един и същ текст звучат като различни произведения в трите стила.