Псалмопение и химнография
Византийско пеене
Псалтическото изкуство, пеенето на Гръцката църква и коренът на всяка православна певческа традиция. То е едногласна мелодия, без хармония и без инструменти, изпявана над държан звук, исона, и се движи в осемте гласа на Октоиха, четири автентични и четири плагални, всеки със своя гама и свой характер. Неговата нотация, невмите, отбелязва стъпките на гласа, а не определени височини, и била опростена в Новия метод от Хрисант Мадитски и сътрудниците му през 1814 г., формата, която певците четат и днес. Съществуват три начина на пеене: бързият, силабичен ирмологичен стил на каноните, по-пълният стихирарен стил на вечерните химни и бавният, украсен пападически стил на Херувимската песен и причастните стихове, чийто велик майстор бил св. Йоан Кукузел, наричан ангелогласен. От него произлезли и славянските песнопения. През 2019 г. ЮНЕСКО го включила в списъка на световното наследство, което е справедливо описание на отношението, което Църквата винаги е имала към него.
Източници
- Octoechos (Book of Eight Tones) OCA, службите
- Dimitri Conomos, Byzantine Hymnography and Byzantine Chant
- UNESCO ICH inscription (2019)
- Chrysanthos of Madytos, Great Theory of Music (1832)
Връзки
- Божествената литургия
- Византийски невми
- Исонът (държаният звук)
- Кондак и тропар
- Осмогласие (Октоих)
- Преподобни Ефрем Сирин
- Преподобни Йоан Кукузел
- Св. Амвросий, епископ Медиолански
- Св. Андрей, архиепископ Критски
- Св. Роман Сладкопевец (ок. 490-556)
- Света София
- Светоотеческа типология
- Славянско църковно пеене
- Трите вида църковно пеене