Иконопис и свещено изкуство
Света София
Великата църква на Константинопол, посветена на Божията Премъдрост, която е Христос. Юстиниан я построил за пет години и я осветил през 537 г., след като предишният храм изгорял по време на бунта „Ника“; нейните архитекти, Антемий от Трал и Исидор от Милет, издигнали купол, за който Прокопий казал, че сякаш виси от небето на златна верига. Куполът паднал през 558 г. и бил издигнат отново, по-висок. В продължение на девет века тя била катедралата на Вселенския патриарх и образецът на православното богослужение: нейният чин станал чинът на цялата Църква, и в нея пратениците на княз Владимир не знаели дали са на небето, или на земята. Кръстоносците я разграбили през 1204 г. На 29 май 1453 г. станала джамия, а с времето мозайките ѝ били измазани; през 1934 г. била превърната в музей, когато много от тях били открити, а през 2020 г. отново станала джамия, въпреки протестите на Вселенската патриаршия и на православните църкви навсякъде.
Източници
- Procopius, On Buildings (De Aedificiis) I.1 (Byzantine eyewitness, 527-565 AD)
- Patriarch Germanos of Constantinople, Commentary on the Divine Liturgy (on sacred space)
- Ecumenical Patriarchate, Statement on Hagia Sophia (2020)
- Paul the Silentiary, Description of Hagia Sophia (563)
Връзки
- Богословие на иконата
- Великата схизма (1054)
- Византийската империя и Православието
- Византийско пеене
- Кръщението на Рус (988)
- Основни иконописни стилове
- Падането на Константинопол (1453)
- Православната църковна архитектура
- Св. Методий Изповедник, патриарх Константинополски
- Четвъртият кръстоносен поход и разграбването на Константинопол (1204)