ФилокалияКарта на знанията

Иконопис и свещено изкуство

Света София

Света София, дело на Unknown author, circa 1118 AD
Comnenus mosaics Hagia Sophia Unknown author, circa 1118 AD Public domain

Великата църква на Константинопол, посветена на Божията Премъдрост, която е Христос. Юстиниан я построил за пет години и я осветил през 537 г., след като предишният храм изгорял по време на бунта „Ника“; нейните архитекти, Антемий от Трал и Исидор от Милет, издигнали купол, за който Прокопий казал, че сякаш виси от небето на златна верига. Куполът паднал през 558 г. и бил издигнат отново, по-висок. В продължение на девет века тя била катедралата на Вселенския патриарх и образецът на православното богослужение: нейният чин станал чинът на цялата Църква, и в нея пратениците на княз Владимир не знаели дали са на небето, или на земята. Кръстоносците я разграбили през 1204 г. На 29 май 1453 г. станала джамия, а с времето мозайките ѝ били измазани; през 1934 г. била превърната в музей, когато много от тях били открити, а през 2020 г. отново станала джамия, въпреки протестите на Вселенската патриаршия и на православните църкви навсякъде.

Източници

  • Procopius, On Buildings (De Aedificiis) I.1 (Byzantine eyewitness, 527-565 AD)
  • Patriarch Germanos of Constantinople, Commentary on the Divine Liturgy (on sacred space)
  • Ecumenical Patriarchate, Statement on Hagia Sophia (2020)
  • Paul the Silentiary, Description of Hagia Sophia (563)

Връзки

Намерете на картата