Църковна история
Византийската империя и Православието
Римската империя на Изток, от освещаването на Константинопол през 330 г. до падането му през 1453 г., чиито жители никога не се наричаха другояче освен римляни. Това беше светът, в който Православието придоби своя облик: императорите свикваха вселенските събори, Юстиниан построи Света София и в шестата си новела изложи идеала за симфония между свещенството и царството, два Божи дара от един източник, всеки със своето дело. Този идеал често бе предаван от императори иконоборци и от императори, налагащи унии на Църквата, и Църквата неведнъж се противопоставяше на престола. Империята изпрати при славяните свети Кирил и Методий, а обредът на нейната Велика църква стана обред на целия православен свят. Нейният край не беше край на нейната Църква: под османците и в славянските земи тя продължи да живее в онова, което е наречено Византия след Византия.
Източници
- Timothy Ware, The Orthodox Church (Ch. 2-4) archive.org, за заемане
- Procopius, On Buildings (eyewitness account of Byzantine imperial culture)
- Fr. Georges Florovsky, The Byzantine Fathers of the Fifth Century
- Justinian, Novel 6 (535)
Връзки
- Божествената литургия
- Иконоборство
- Император Константин Велики
- Константинополската вселенска патриаршия
- Кръщението на Рус (988)
- Миланският едикт (313 г. сл. Хр.)
- Падането на Константинопол (1453)
- Покров Богородичен: 1 октомври
- Св. равноапостоли Кирил и Методий (IX век)
- Света София
- Четвъртият кръстоносен поход и разграбването на Константинопол (1204)