Византийската империя и Православието

Римската империя на Изток, от освещаването на Константинопол през 330 г. до падането му през 1453 г., чиито жители никога не се наричаха другояче освен римляни. Това беше светът, в който Православието придоби своя облик: императорите свикваха вселенските събори, Юстиниан построи Света София и в шестата си новела изложи идеала за симфония между свещенството и царството, два Божи дара от един източник, всеки със своето дело. Този идеал често бе предаван от императори иконоборци и от императори, налагащи унии на Църквата, и Църквата неведнъж се противопоставяше на престола. Империята изпрати при славяните свети Кирил и Методий, а обредът на нейната Велика църква стана обред на целия православен свят. Нейният край не беше край на нейната Църква: под османците и в славянските земи тя продължи да живее в онова, което е наречено Византия след Византия.