Църковна история
Император Константин Велики
Първият римски император, станал християнин, когото Църквата, заедно с майка му Елена, чества като равноапостолен на 21 май. Провъзгласен за император в Йорк през 306 г., той победи Максенций при Милвийския мост през 312 г., след като му бе показан знакът на кръста с думите, с този знак ще победиш, както Евсевий чу от собствените му уста. През 313 г. той и Лициний дадоха свобода на Църквата, през 325 г. свика епископите в Никея, а през 330 г. освети Константинопол, Новия Рим, който щеше единадесет века да бъде сърцето на православното християнство. Църквата не крие и другата истина: през 326 г. нареди да бъдат убити синът му Крисп и съпругата му Фауста, а се кръсти едва на смъртния си одър, през 337 г., от Евсевий Никомидийски, приятел на Арий. Кръщението на смъртния одър тогава беше обичайно, и Църквата го чества заради кръщението, което изми всичко предишно, и заради онова, което направи за Църквата, а не като пример за личен живот.
…казал, че видял с очите си на самото небе, над слънцето, победен знак от кръст, съставен от светлина, и прикрепен към него надпис, който гласял: С това побеждавай.