Есхатология и задгробен живот
8 теми
ВажнаЕсхатология и задгробен животАпокатастасис (всеобщо възстановяване)Учението, че накрая всички разумни създания, включително демоните, ще бъдат възстановени и наказанието ще свърши. То се свързва преди всичко с Ориген и в тази форма е било осъдено: анатемите, издадени в Константинопол при Юстиниан и пренесени в Петия вселенски събор, назовават заедно предсъществуването на душите и възстановяването, защото при Ориген те принадлежат заедно. Усложнението, което Църквата никога не е крила, е че св. Григорий Нисийски използва език за всеобщо възстановяване и е светец и отец на Втория вселенски събор. Православният път през това не е нито да го редактира, нито да го следва тук: осъдена е оригенистката система, а Църквата се моли за всички, отказвайки да обещае онова, което не ѝ е било разкрито.ВажнаЕсхатология и задгробен животВсеобщото възкресениеПри Второто пришествие всички мъртви ще бъдат възкресени телесно, а не само духовно. Възкръсналото тяло ще бъде преобразено и нетленно (1 Кор. 15). Целият човек, тяло и душа, участва или във вечното общение с Бога (рая), или в отделянето от Бога (ада). Затова Православието настоява на погребението, а не на кремацията.ВажнаЕсхатология и задгробен животВторото пришествие на ХристосПравославната есхатология утвърждава видимото, славно завръщане на Христос в края на историята. Символът на вярата казва: „и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.“ Православието избягва подробните спекулации за края на времената и отхвърля хилиазма (1000-годишното земно царство). Акцентът е върху готовността чрез покаяние.ВажнаЕсхатология и задгробен животЕсхатология (последните неща)Онова, което Църквата изповядва за края. Символът на вярата учи, че Христос пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край, и че очакваме възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Православието учи за частен съд при смъртта и за всеобщо възкресение и Страшен съд при Второто пришествие, и съзнателно се въздържа от подробности за онова, което е между тях.ВажнаЕсхатология и задгробен животЗащо няма чистилищеПравославието се моли за починалите и вярва, че тези молитви помагат, но никога не е учило за чистилище. Латинското учение предполага място на временно наказание, където се изплаща дълг на удовлетворение, останал и след прошката, и всяка негова част е чужда на православното съзнание: че грехът оставя определено количество наказание за изплащане, че изплащането става на отделно място и че продължителността му може да се пресметне или съкрати чрез индулгенция. Вместо това Православието говори за души, очакващи Съда във вкус на онова, което предстои, подпомагани от молитвите на Църквата, и отказва да каже повече. Точно това е защитавал св. Марк Ефески на Флорентинския събор и е отказал да подпише.ВажнаЕсхатология и задгробен животМолитва за починалитеЦърквата се моли за своите починали и го прави от самото начало: покойниците се поменават на всяка литургия, за тях се изважда частица на проскомидията, а панихидата и заупокойният Трисвети чин се служат на третия, деветия и четиридесетия ден и на годишнина. Варено жито, коливото, се освещава и се яде, защото зърното трябва да падне в земята и да умре. Православието утвърждава, че тези молитви помагат на починалите, без да обяснява как: то отказва да опише механизъм, място на очистване или тарифа на удовлетворение и държи, че участта на починалите не е окончателно определена до Страшния съд.Есхатология и задгробен животВъздушните митарстваРазказ за онова, което душата среща след смъртта: възход нагоре през въздуха, при който демоните повдигат обвинения, грях по грях, а ангелите, водещи душата, отговарят с онова, за което е било разкаяние. Най-старият му свидетел е св. Атанасий Велики, който разказва как св. Антоний Велики, грабнат по време на молитва, видял себе си воден през въздуха, докато горчиви и страшни същества стоели на пътя му и искали сметка за живота му. Разказано е най-пълно в Житието на св. Василий Нови, където блажена Теодора описва как преминава през двадесет митарства, а Църквата го отправя в молитва на всяко съботно полунощно богослужение с думите на мъченик Евстратий, отпечатани по-долу. Слово за изхода на душата го излага пространно и дълго се печатало в славянския Псалтир под името на св. Кирил Александрийски, макар да не е негово; през XIX век св. Игнатий Брянчанинов и св. Теофан Затворник го защитават, като св. Теофан предупреждава, че колкото и абсурдни да изглеждат митарствата на мъдреците на този свят, те няма да избегнат преминаването през тях. То е и сериозно оспорвано вътре в Църквата, и двете неща са верни. Никой събор не го е определил, никой Символ на вярата не го споменава, и православните богослови спорят доколко то е видение, дадено на езика на виденията. Този сайт го записва като силна нишка на преданието, не като догмат, и не като нещо, което някой е длъжен да си представя.Есхатология и задгробен животЧастният съд и митарстватаПри смъртта душата преминава през частен съд. Част от православното предание описва „въздушни митарства“ (телония): места, където демоните обвиняват, а ангелите защитават душата. Това не е официален догмат, а широко разпространено учение в светоотеческата и агиографската книжнина. Окончателната участ се определя на Страшния съд.