Събори и техните канони
12 теми
КлючоваСъбори и техните канониПърви вселенски събор (Никея, 325)Първият събор на цялата Църква, свикан от Константин в Никея през 325 г., когато спорът около Арий беше разделил Изтока. Църквата помни триста и осемнадесетте отци, числото на дома на Авраам в Книга Битие; историците броят донякъде по-малко. Той осъди Арий, състави първата част на Символа на вярата, в чийто център стои думата единосъщен, и определи всички църкви да празнуват Пасха в една и съща неделя, независимо от юдейското изчисление на Пасха. Неговите двадесет канона уреждат правата на големите катедри, повторното приемане на падналите, и защо в неделя никой не коленичи. Съборът не сложи край на спора; на Църквата ѝ трябваха петдесет години, за да приеме казаното от него, и именно това приемане, повече от самото събиране, го направи вселенски.КлючоваСъбори и техните канониЧетвърти вселенски събор (Халкидон, 451)Определи двете природи на Христос, божествена и човешка, в едно Лице, „неслитно, непреложно, неразделно и неразлъчно“. Осъди едноприродното учение на Евтихий. Канон 28 даде на константинополската катедра преимущества, равни на тези на стария Рим, като я постави на второ място след него по ред; Рим отказа да утвърди този канон, макар да прие определението на вярата. Участваха 630 епископи, най-многобройният от древните събори.КлючоваСъбори и техните канониВтори вселенски събор (Константинопол, 381)Съборът на сто и петдесетте епископи, събрал се в Константинопол през 381 г. при управлението на Теодосий, след като арианските императори вече ги нямаше. Свети Григорий Богослов председателства част от него и по време на самия събор подаде оставка. Той изповяда божеството на Светия Дух срещу онези, които Го смятаха за творение, и даде на Символа на вярата формата, в която Църквата го изговаря днес: Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и членовете за Църквата, кръщението, възкресението и живота в бъдещия век. Неговият трети канон даде на константинополския епископ първо място след Рим, защото Константинопол е новият Рим, и оттук започва редът на църквите. Той беше събор само на Изтока и стана вселенски, когато бе приет от Халкидонския събор.КлючоваСъбори и техните канониСедми вселенски събор (Никея, 787)Седмият и последен вселенски събор, събрал се в Никея през 787 г. при императрица Ирина и патриарх Тарасий, след като първият опит, година по-рано, бе разтурен от войници, верни на иконоборците. Той определи, че светите изображения на Христос, Божията Майка, ангелите и светиите трябва да се поставят и почитат, и изведе разграничението, около което се въртеше целият спор: поклонение, проскинезис, може да се отдава на икона, докато служение, латрия, принадлежи единствено на Бога; и честта, отдавана на образа, преминава върху онзи, когото той изобразява, по думите на свети Василий. Основанието му е Въплъщението: Бог направи Себе Си видим, и да се откаже да бъде изобразен означава да се отрече, че е бил виждан. Иконоборството се завърна през 815 г. и бе окончателно прекратено през 843 г., което Църквата чества като Тържество на Православието.КлючоваСъбори и техните канониТрети вселенски събор (Ефес, 431)Съборът от 431 г., свикан, за да реши дали Роденият от Девата е Бог. Несторий Константинополски предпочиташе да я нарича Христородица, майка на Христос, а свети Кирил Александрийски отговори, че да ѝ се откаже названието Богородица означава да се раздели нейният Син на двама. Кирил откри събора, преди да пристигнат епископите от Антиохия, и осъди Несторий; антиохийците, щом дойдоха, проведоха съперничещ събор и осъдиха Кирил; императорът арестува и двамата. Беше нужна Формулата на съединението от 433 г., за да се съгласят двете страни в едно изповедание на единия Христос. Народът на Ефес посрещна присъдата с факли по улиците. Седмият му канон забранява всеки друг символ на вярата освен никейския, а осмият утвърди независимостта на Кипърската църква.ВажнаСъбори и техните канониПаламитските събори (1341–1351)Поредица от събори в Константинопол, главно през 1341, 1347 и 1351 г., които разрешиха исихасткия спор в полза на свети Григорий Палама срещу Варлаам Калабрийски и неговите наследници. Съборът от 1351 г., във Влахерна, издаде Синодалния томос, който излага учението: в Бога съществува действително различие между непознаваемата същност и нетварните енергии, и двете истински са Бог, а светлината, видяна от исихастите, е тази нетварна енергия, а не сътворен знак. Друг събор през 1368 г. причисли Палама към светиите. Православните писатели обикновено приписват на тези събори вселенски авторитет, без установен номер.ВажнаСъбори и техните канониШести вселенски събор (Константинопол, 680–681)Свикан от император Константин IV и проведен в куполната зала на императорския дворец. Осъди монотелитството и свързаното с него учение за едно действие, и определи, че Христос има две естествени воли и две естествени действия, неразделно, непреложно, неразлъчно и неслитно, като човешката Му воля следва божествената не като противяща се или неохотна, а като подчинена ѝ. Доводът е на свети Максим Изповедник: волята принадлежи на природата, а не на лицето, затова Христос без човешка воля не би бил човек, а онова, което не прие, не изцели. Гетсимания е текстът, на който се основава това, където Господ се моли да бъде изпълнена не Неговата воля, а волята на Отца, и се моли с човешка воля, която иска да живее. Осъди Сергий, Пир, Павел и Петър Константинополски, Кир Александрийски, Теодор Фарански, и римския папа Хонорий, чиято осъда след това потвърди папа Лъв II; вселенски събор, съдещ папа за ерес, е сред най-ясните православни отговори на по-късната претенция за лична непогрешимост. Свети Максим и папа свети Мартин I Изповедник починаха в изгнание заради това изповедание, и никой от двамата не доживя да го види прието. Съборът не издаде свои собствени канони, а тях единадесет години по-късно даде Пето-шестият събор.ВажнаСъбори и техните канониАпостолските канониОсемдесет и пет правила, предадени под името на апостолите, най-старият свод на църковно право, приет от Православната църква. Те бяха съставени в Сирия в по-късния IV век като заключителна част на Апостолските постановления, и Църквата прие каноните, като остави настрана самите Постановления: вторият канон на Трулския събор (692) прие осемдесет и петте, и отхвърли останалото като повредено от еретици. Съборите вече ги смятаха за задължителни; петнадесетият канон на Първия вселенски събор се позовава на „апостолското правило“ срещу клирик, който преминава от град в град. Те стоят на първо място във всеки сборник и в Пидалиона, и уреждат ръкополагането (епископ от двама или трима епископи), поведението на клира, приемането на еретиците, пасхалното изчисление, и в осемдесет и петото, кои книги трябва да се смятат за Свещено Писание.ВажнаСъбори и техните канониЙерусалимският събор (1672)Свикан във Витлеем под ръководството на йерусалимския патриарх Доситей, за да отговори на калвинистко изповедание, разпространявано под името на константинополския патриарх Кирил Лукарис. Неговото Изповедание на Доситей отхвърля предопределението без оглед на волята, вярата без дела, и свеждането на тайнствата до знаци; то утвърждава действителното претворяване на Даровете в Евхаристията, почитането на иконите и светиите, и анагиноскомена, книгите, които се четат, като истинско Свещено Писание. Това е най-близкото до официален отговор на Реформацията, с който Православието разполага, и е поместен събор с висок авторитет, а не вселенски.ВажнаСъбори и техните канониКонстантинополски събор (879–880)Проведен под ръководството на свети Фотий Велики, с участието на легати, изпратени от папа Йоан VIII. Възстанови Фотий на неговата катедра, обяви за недействителен събора от 869–870 г., който го беше свалил, и анатемоса всеки, който би добавил нещо към Никео-Цариградския символ на вярата или би отнел от него, което е осъждане на Филиокве, преди самият Рим да го е добавил към Символа на вярата. Йоан VIII прие неговите решения; Рим се отрече от него през XI век и днес смята за свой осми събора от 869–870 г. Много православни смятат този събор за Осми вселенски събор, но това броене не е общоприето сред тях.ВажнаСъбори и техните канониПети вселенски събор (Константинопол, 553)Свикан от император Юстиниан и председателстван от Евтихий Константинополски, с 165 епископи, подписали неговите деяния. Неговата задача беше да определи как трябва да се чете Халкидон: той осъди Трите глави, тоест личността и съчиненията на Теодор Мопсуестийски, съчиненията на Теодорит Кирски против свети Кирил, и посланието на Ива Едески до Мари, за да не могат двете природи никога да бъдат разбирани като два субекта. Изповяда, че Един от Светата Троица пострада по плът, прие дванадесетте анатеми на свети Кирил като мярка за Халкидон, и нарече Богородица Приснодева. Осъди поименно Ориген наред с Арий, Несторий и Евтихий, а петнадесетте анатеми срещу оригенизма преданието приема заедно със събора, макар да е спорно дали са издадени от самия събор, или от синод малко преди него. Папа Вигилий беше в града, но не пожела да участва, писа в защита на Трите глави и се съгласи едва по-късно, а Северна Италия изпадна в разкола на Трите глави, Аквилея за повече от век. Съборът не спечели обратно онези, които бяха отхвърлили Халкидон, а именно това Юстиниан желаеше от него най-много.ВажнаСъбори и техните канониТрулският (Пето-шести) събор (692)Наречен Пентекти, тоест Пето-шести, защото даде каноните, които Петият и Шестият вселенски събор не бяха издали, тъй като и двата се произнесоха само по учението на вярата. Неговите 102 канона са гръбнакът на православното канонично право: те установяват библейския канон, като приемат по-раншните списъци, уреждат живота на клира, забраняват изобразяването на Христос като агнец вместо в Неговия човешки образ, и законодателстват за поста и брака. Православната църква ги приема като имащи авторитета на Шестия събор; Рим никога не ги прие изцяло, което само по себе си е една от по-старите линии на разрив между Изток и Запад.