Шести вселенски събор (Константинопол, 680–681)

Свикан от император Константин IV и проведен в куполната зала на императорския дворец. Осъди монотелитството и свързаното с него учение за едно действие, и определи, че Христос има две естествени воли и две естествени действия, неразделно, непреложно, неразлъчно и неслитно, като човешката Му воля следва божествената не като противяща се или неохотна, а като подчинена ѝ. Доводът е на свети Максим Изповедник: волята принадлежи на природата, а не на лицето, затова Христос без човешка воля не би бил човек, а онова, което не прие, не изцели. Гетсимания е текстът, на който се основава това, където Господ се моли да бъде изпълнена не Неговата воля, а волята на Отца, и се моли с човешка воля, която иска да живее. Осъди Сергий, Пир, Павел и Петър Константинополски, Кир Александрийски, Теодор Фарански, и римския папа Хонорий, чиято осъда след това потвърди папа Лъв II; вселенски събор, съдещ папа за ерес, е сред най-ясните православни отговори на по-късната претенция за лична непогрешимост. Свети Максим и папа свети Мартин I Изповедник починаха в изгнание заради това изповедание, и никой от двамата не доживя да го види прието. Съборът не издаде свои собствени канони, а тях единадесет години по-късно даде Пето-шестият събор.