Църковно устройство и юрисдикции
Първенството и папските претенции
Православието признава първенство на честта: първият престол председателства, свиква събори и до него се отправят обжалвания, но той не управлява останалите Църкви. Всеки епископ е напълно епископ и Църквата е цяла във всяко местно евхаристийно събрание, затова властта е съборна, и вселенските събори са били приемани от цялата Църква, а не утвърждавани от един-единствен епископ. Онова, което Православието не приема, е всеобщата непосредствена юрисдикция и личната непогрешимост, определени на Първия Ватикански събор през 1870 г. Отците тълкуват камъка от Мат. 16:18 като изповедта на Петър, един вселенски събор осъди папа за ерес, а каноните, които дават на Рим неговото място, му го дават заради честта на града, което е довод за реда, а не за самия сан.
Източници
- St. John Chrysostom, Homily 54 on Matthew (on Matthew 16:18) беседата
- Canon 28, Fourth Ecumenical Council (Chalcedon, 451) канонът, на гръцки и английски
- Sixth Ecumenical Council (681), condemnation of Pope Honorius деянията, NPNF
- St. Photius the Great, Encyclical to the Eastern Patriarchs (867)
Връзки
- Брестката уния (1596)
- Великата схизма (1054)
- Еклисиология (учение за Църквата)
- Епиклезата (призоваването на Светия Дух)
- Константинополската вселенска патриаршия
- Пентархията
- Св. благоверен велик княз Александър Невски
- Св. Йоан Златоуст (ок. 349-407)
- Св. Лъв Велики, папа Римски
- Св. равноапостолен Фотий Велики, патриарх Константинополски (ок. 810-893)
- Шести вселенски събор (Константинопол, 680–681)