Всички теми
388 теми
КлючоваЛитургия и богослужениеБожествената литургияЕвхаристията на Православната църква и службата, към която води всяка друга служба. Първата ѝ част събира народа около Словото: антифоните, Малкия вход с Евангелието, Трисветата песен, Апостола и Евангелието. Втората принадлежи на кръстените: Великия вход с даровете, Символа на вярата, анафората с епиклезата, Господнята молитва и причастието. Св. Николай Кавасила четял всяка част от нея като момент от делото на Христос, изложени поред от Въплъщението нататък, а пратениците на княз Владимир, застанали през цялата служба във Великата църква в Константинопол, казали, че не знаели дали са на небето, или на земята. През годината се служат три литургии: тази на св. Йоан Златоуст — в повечето дни, на св. Василий Велики — десет пъти, и Литургията на Преждеосветените дарове — в делничните дни на Великия пост, най-вече в сряда и петък, и през първите три дни на Страстната седмица. Литургията на св. апостол Яков, древната литургия на Йерусалим, се служи на някои места на неговия празник.КлючоваБогословие и догматиВъплъщениетоСловото, Което „беше у Бога“ и за Което е казано, че „Бог беше Словото“, „стана плът“ (Иоан 1:1, 14): предвечният Син прие от Девата пълно човешко естество, тяло и разумна душа, и изживя човешки живот от зачатието до смъртта, без да престане да бъде Бог. Той не само изглеждаше като човек, както твърдяха докетите, нито зае човешко тяло като съд за божествен ум, както учеше Аполинарий, а причината, поради която отците настояваха на това, е онази, която дава св. Григорий Богослов: това, което не е възприето, не е изцелено. И тъй, едно е Лицето, Синът, Който се ражда, плаче, гладува, умира и възкръсва, затова Неговата Майка е Богородица и затова Бог може да бъде изобразяван. Празниците от Благовещение до Възнесение Господне пазят този ред, и на него се крепи цялото спасение: Бог дойде там, където сме ние, за да отидем ние там, където е Той.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеДобротолюбиеАнтология от текстове за трезвение и молитва, написани между IV и XV век от около тридесет и шест отци, от египетската пустиня до св. Григорий Палама и исихастите от неговото поколение, събрани от св. Никодим Светогорец и св. Макарий Коринтски и отпечатани във Венеция през 1782 г. Пълното ѝ заглавие казва за какво служи: Добротолюбие на свещените трезвени отци, в което чрез философията на делото и съзерцанието умът се очиства, просветлява и усъвършенства. То учи на пазене на сърцето, на борба със страстите и на Иисусовата молитва и предполага читател, който има духовен отец. Името е по-старо от книгата: св. Василий Велики и св. Григорий Богослов са нарекли така, „Филокалия“, своята антология от съчиненията на Ориген. Славянският превод на преподобни Паисий Величковски, Добротолюбието, достига до Русия през 1793 г. и е книгата, която носи странникът от „Искрени разкази на странника“, а св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод. Английският превод от гръцки излиза в четири тома между 1979 и 1995 г., а петият том излиза през 2023 г.КлючоваДуховен живот и практикиИисусовата молитва„Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.“ Централната молитва на исихастката традиция, изричана отново и отново, докато започне да се казва от само себе си, броена на броеница. Използват се и по-кратки форми: „Господи Иисусе Христе, помилуй мене.“ Отците описват и телесен метод, при който думите се съединяват с дишането, а умът се свежда в сърцето, и никога не го описват без предупреждението, че не бива да се предприема сам. Предприет без духовен отец, той води до прелест, самозаблуда, взета за благодат. Самите думи не се нуждаят нито от разрешение, нито от техника.КлючоваБогословие и догматиНикео-Цариградски символ на вяратаСимволът на вярата: изповеданието, което произнася цялата Църква, съставено на Първия вселенски събор през 325 г. и допълнено на Втория през 381 г., който добави членовете за Светия Дух, за Църквата, за Кръщението, за възкресението и за живота на бъдещия век. Халкидонският събор го прие като символ на сто и петдесетте отци, а Ефеският събор забрани всякакъв друг. Той се произнася на всяка Божествена литургия, след като дяконът възгласи „Двери, двери“, и от всеки кандидат за Кръщение. Съборът написа „вярваме“; Църквата в молитва казва „вярвам“, като всеки изповядва за себе си вярата на всички. Текстът, който произнася Православната църква, няма Филиокве, защото към него тук никога не е било добавяно нищо, и по-долу той е даден на гръцкия език на съборите.КлючоваБогословие и догматиОбожение (теозис)Целта на човешкия живот, според православното разбиране: да станеш по благодат това, което Бог е по природа. Писанието нарича това да станем „причастници на божественото естество“ (2 Петр. 1:4), и Христос привежда думите на псалома: „Аз рекох: богове сте“ (Иоан 10:34; Пс. 81:6); отците изразиха това в изречението, което св. Атанасий Велики направи прочуто: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Това не е поглъщане, нито промяна на същността: човекът остава човек и творение и се изпълва с Бога, както желязото в огъня се изпълва с огън, без да престане да бъде желязо. Това е причастие в нетварните енергии на Бога, които са Самият Бог, даден, а не в Неговата същност, на която никое творение не е причастно. То започва в Кръщението и Миропомазанието, храни се в Евхаристията и се осъществява в пазенето на заповедите, в молитвата и любовта; Преображение Господне е неговият образ. Св. Максим Изповедник казва, че Бог и човекът са образци един на друг.КлючоваЦърковен календар и празнициПасха (Великден)Възкресението Христово, празникът на празниците, денят, който се повтаря всяка неделя от годината. На Никейския събор отците поискали цялата Църква да го празнува в една и съща неделя, изчислена независимо от юдейския календар; Православната църква и днес намира тази неделя по юлианския календар и старите александрийски таблици, затова обикновено тя се пада по-късно от Великдена на Запада, а понякога съвпада с него. В тъмнината преди полунощ светлината излиза от олтара и се предава от свещ на свещ, народът излиза на литийно шествие, а извън храма за първи път се пее тропарят. Четиридесет дни поздравът е „Христос Воскресе“, а отговорът — „Наистина Воскресе“, и тропарят заема мястото на „Царю небесни“ в началото на всяко богослужение. Седмицата, която следва, се служи като един-единствен ден, с отворени царски двери, а пасхалното слово на св. Йоан Златоуст, четено онази нощ, зове всички на празника, и постилите, и непостилите.КлючоваБогословие и догматиПресветата ТроицаЕдин Бог в три Лица: Отец, Син и Свети Дух — не трима богове и не едно лице с три маски. Трите имат една същност, една воля и едно действие и се различават само по начина, по който всяко от Тях има Своето битие: Отец е нероден, Синът е роден, Духът изхожда. Отец е източникът и причината на другите две Лица и затова Църквата изповядва един Бог: Неговото единство е Лице, а не отвлечено начало зад трите. Учението не бе измислено и после защитавано; то бе вложено в думи от самото богослужение на Църквата, която от самото начало кръщава в едното име на трите, и бе утвърдено в Никея и Константинопол срещу онези, които биха направили Сина или Духа творение. Всяка група псалми в службите завършва със славословие на трите, и всяка православна молитва е отправена в Троицата. Църквата е призвана да бъде нейна икона: много лица, един живот.КлючоваСъбори и техните канониПърви вселенски събор (Никея, 325)Първият събор на цялата Църква, свикан от Константин в Никея през 325 г., когато спорът около Арий беше разделил Изтока. Църквата помни триста и осемнадесетте отци, числото на дома на Авраам в Книга Битие; историците броят донякъде по-малко. Той осъди Арий, състави първата част на Символа на вярата, в чийто център стои думата единосъщен, и определи всички църкви да празнуват Пасха в една и съща неделя, независимо от юдейското изчисление на Пасха. Неговите двадесет канона уреждат правата на големите катедри, повторното приемане на падналите, и защо в неделя никой не коленичи. Съборът не сложи край на спора; на Църквата ѝ трябваха петдесет години, за да приеме казаното от него, и именно това приемане, повече от самото събиране, го направи вселенски.КлючоваСвети тайнстваСв. Причастие (Евхаристия)Тайнството на Тялото и Кръвта Христови, средището на живота на Църквата, и в православното разбиране — не символ на Христос, а Самият Христос: хлябът и виното, принесени в дар, се претворяват от Светия Дух при епиклезата в истинските Му Тяло и Кръв. Църквата по правило се въздържа да определи как; Йерусалимският събор от 1672 г. употребил думата „пресъществяване“, а по-старата и по-обичайна дума е просто „промяна“. Хлябът е кисел, както винаги е било на Изток, а преди причастието в потира се налива топла вода. Верните, включително и децата, се причастяват с Тялото и Кръвта заедно от лъжичка, след като са постили от предната вечер и са се приготвили с молитва и, според местния обичай, с изповед. Колко често да се причастява човек е било спорено във всяка епоха, а светиите обикновено са спорели за по-често.КлючоваСъбори и техните канониЧетвърти вселенски събор (Халкидон, 451)Определи двете природи на Христос, божествена и човешка, в едно Лице, „неслитно, непреложно, неразделно и неразлъчно“. Осъди едноприродното учение на Евтихий. Канон 28 даде на константинополската катедра преимущества, равни на тези на стария Рим, като я постави на второ място след него по ред; Рим отказа да утвърди този канон, макар да прие определението на вярата. Участваха 630 епископи, най-многобройният от древните събори.КлючоваБогословие и догматиБогородица (Майка Божия)Майка Божия — титлата, която Третият вселенски събор потвърди в Ефес през 431 г.: Онзи, Когото тя роди, е Бог, и да я наречем по-малко е да разделим нейния Син. Църквата я нарича Приснодева, а в ектениите на почти всяко богослужение — пресветата, пречистата, преблагословената и славна наша Владичица, и моли за нейното застъпничество по-често, отколкото за застъпничеството на когото и да било друг. Отците, започвайки от Юстин и Ириней, я наричат новата Ева, чието послушание отмени непослушанието на първата Ева, а св. Николай Кавасила писа, че Въплъщението е дело не само на Отца, Сина и Духа, но и на волята и вярата на Девата. Църквата пази нейното Успение като истинска смърт, последвана от преселването ѝ в небесата, тяло и душа, възпято в песнопенията на празника, без да е определено като догмат; тя не приема латинския догмат за Непорочното ѝ зачатие, защото никога не е учила за наследствената вина, от която този догмат я освобождава. Нейната икона стои отляво на царските двери, а в апсидата над престола тя често е изобразявана като Ширшая небес — по-широка от небесата — държаща Христос.КлючоваИконопис и свещено изкуствоБогословие на иконатаИконите не са просто религиозно изкуство: те са „богословие в цвят“, прозорци към небесната действителност. Почитането на иконите се основава на Въплъщението: защото Бог станал видим в Христос, е възможно и уместно да бъде изобразяван. „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Иоан 14:9). Честта, отдавана на образа (икона), преминава към първообраза (прототипон).КлючоваЦърковна историяВеликата схизма (1054)Разделението между Римската църква и православните църкви на Изток, датирано в 1054 г., но извършило се в течение на векове. През юли на същата година кардинал Хумберт положи на престола на Света София була, отлъчваща патриарх Михаил Керуларий, а събор в Константинопол на свой ред анатемоса легатите. Спорът в основата беше по-стар: Филиокве, добавено на Запад към Символа на вярата, претенцията на Римския престол за юрисдикция над цялата Църква вместо първенство на честта сред патриарсите, и разлики в практиката, като безквасния хляб. Онова, което направи разкола реален в живота на верните, беше Четвъртият кръстоносен поход, който през 1204 г. разграби Константинопол и постави в него латински патриарх. Униите, прогласени в Лион през 1274 г. и във Флоренция през 1439 г., бяха отхвърлени от православния народ, а свети Марк Ефески не пожела да подпише. През 1965 г. папа Павел VI и патриарх Атинагор премахнаха от паметта анатемите от 1054 г.; общението не бе възстановено, защото въпросите, довели до разкола, остават.КлючоваЦърковен календар и празнициВеликият постЧетиридесетте дни на подготовка за Пасха, които химн от Постния триод нарича пролетта на поста. Към тях водят четири недели: на Митаря и Фарисея, на Блудния син, на Страшния съд и Сирни заговезни (Прошка), чиято вечерня завършва с всички, които искат и дават прошка, един по един. Следва Чист понеделник, а през първата седмица на Великото повечерие се чете на четири части Великият канон на св. Андрей Критски. Неделите почитат възстановяването на светите икони, св. Григорий Палама, Кръста, св. Йоан Лествичник и преп. Мария Египетска. Делнично не се извършва пълна Литургия: в сряда и петък вярващите се причастяват вечер с Преждеосветените дарове, по гръцкия чин в петък се пеят Поздравите към Пресвета Богородица (Акатистът), а на всяко богослужение с поклони се чете молитвата на св. Ефрем Сирин. Постът му е най-строгият в годината и се пази с молитва и милостиня. Четиридесетте дни завършват в петъка преди Лазарова събота, и започва Страстната седмица.КлючоваСъбори и техните канониВтори вселенски събор (Константинопол, 381)Съборът на сто и петдесетте епископи, събрал се в Константинопол през 381 г. при управлението на Теодосий, след като арианските императори вече ги нямаше. Свети Григорий Богослов председателства част от него и по време на самия събор подаде оставка. Той изповяда божеството на Светия Дух срещу онези, които Го смятаха за творение, и даде на Символа на вярата формата, в която Църквата го изговаря днес: Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и членовете за Църквата, кръщението, възкресението и живота в бъдещия век. Неговият трети канон даде на константинополския епископ първо място след Рим, защото Константинопол е новият Рим, и оттук започва редът на църквите. Той беше събор само на Изтока и стана вселенски, когато бе приет от Халкидонския събор.КлючоваЛитургия и богослужениеЕпиклезата (призоваването на Светия Дух)Молитвата, в която свещеникът моли Отца да изпрати Светия Дух върху народа и върху даровете и да направи хляба Тяло Христово, а чашата — Неговата Кръв. Тук Православната църква казва, че става промяната. Латинският Запад стигнал дотам да я поставя при думите на установлението, „Това е Моето тяло“, изговорени от свещеника в лицето на Христос, и разликата не е подробност във времето: тя е разлика в това кой действа. В православния чин служителят не произнася формула, която сама по себе си действа. Той моли, и Духът извършва делото, а дяконът отговаря три пъти „Амин“, защото освещаването е молба на Църквата, а не действие на свещеника. Св. Николай Кавасила написал цяла глава, защитавайки това срещу латините, а св. Кирил Йерусалимски учел на това новопокръстените още през IV век, много преди да съществува спор, по който да се вземат страни.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеЗа въплъщението (св. Атанасий Велики)Кратко съчинение на св. Атанасий Велики за това защо Словото стана плът, втората половина на едно цяло произведение, чиято първа част е „Против езичниците“. Написано е в младостта му, преди арианския спор, според традиционното датиране, или по време на първото му изгнание през 330-те години, според по-късно датиране. Аргументът му започва с грехопадението като плъзгане назад към нищото, от което е създадено човечеството: Бог не можел да остави образа Си да загине, а и не можел да оттегли думата Си, че смъртта ще последва престъплението. Затова Словото приело тяло, способно да умре, предало го за всички и го възкресило, и смъртта била отменена отвътре. Портрет, който е бил обезобразен, казва той, не се изхвърля: изобразеният на него идва отново, за да може подобието да се обнови върху същото дърво. Близо до края стои най-цитираното му изречение: Той стана човек, за да можем ние да се обожим. К. С. Луис написва предговора към английския му превод от 1944 г. и се възползва от случая, за да призове читателите за всяка нова книга да вземат и по една стара.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеЗа Светия Дух (св. Василий Велики)Написано около 375 г. за Амфилохий Иконийски и предизвикано от спор около един предлог. Св. Василий отдал слава на Отца заедно със Сина и заедно със Светия Дух и бил нападнат за това, тъй като обичайната форма поставяла Духа по-долу. Отговорът му е, че Духът се покланя и слави заедно с Отца и Сина, защото Той е Бог, и трактатът събира доказателствата за това от Свещеното Писание и от онова, което върши Църквата. Двадесет и седмата глава е класическото православно свидетелство за неписаното предание: кръстният знак, обръщането на изток за молитва, думите на епиклезата и освещаването на водата ги няма никъде в Писанието, но никой не се съмнява в тях. Шест години по-късно Вторият вселенски събор вложил учението му в Символа на вярата.КлючоваДуховен живот и практикиИсихазъмПреданието на безмълвието, исихията, в което монахът пази ума си от всяка мисъл, свежда го в сърцето и се моли там непрестанно, преди всичко с Иисусовата молитва. Корените му са в пустинята и у преподобни Йоан Лествичник, който писал, че исихастът се стреми да затвори безтелесното в дома на тялото. По-късни византийски писатели, сред тях преподобни Григорий Синаит, учели на телесна дисциплина, придружаваща я: седене ниско, наведена глава, забавено дишане с думите на молитвата. Те я наричали помощ, а никога самото нещо. Когато Варлаам Калабрийски се подигравал на монасите като хора с душите в пъпа, и отричал, че вижданата от тях светлина може да е Божия, св. Григорий Палама отговорил в Триадите, а константинополските събори между 1341 и 1351 г. го подкрепили: Таворската светлина е нетварната слава Божия, и пречистените могат да я видят. Преданието се пренесло на север с учениците на преподобни Григорий Синаит и се съживило през XVIII век чрез преподобни Паисий Величковски и след него в Оптина.КлючоваБогословие и догматиКръстът и РазпятиетоКръстът е централният символ на Православието: не просто оръдие на смъртта, а средство за победа над смъртта, греха и дявола. Смъртта на Христос бе доброволна, дело на най-висша любов. На Кръста Христос слезе в дълбините на човешкото страдание, а със смъртта Си и в самия ад, като унищожи смъртта „смертию“ (чрез смърт). Кръстът се почита, с него се прекръстваме, и той стои във всеки православен дом и храм.КлючоваЦърковна историяКръщението на Рус (988)Киевският княз Владимир, езичник с репутация, която летописите не смекчават, изпрати мъже да изпитат вярата на различните народи. Разказът, който те донесоха от Великата църква в Константинопол, е онзи, който всички помнят: не знаели дали са на небето или на земята, защото на земята няма такава красота, и не можели да я опишат, а знаели само, че там Бог обитава сред хората. Той се кръсти в Херсонес, ожени се за сестрата на императора, хвърли идолите в Днепър и накара Киев да се кръсти в него. Онова, което последва, не беше гръцка колония: славянската писменост вече бе създадена, и затова Църквата там от самото начало четеше и пееше на свой език, поради което Православието пусна корен в Рус като нещо родно.КлючоваЛитургия и богослужениеЛитургията на св. Йоан ЗлатоустЛитургията, на която повечето православни християни са стояли седмица след седмица, служена всеки път, когато се служи Литургия през годината, освен в десетте дни, които принадлежат на св. Василий, и в делничните дни на Великия пост. Нейната анафора, великата евхаристийна молитва, е традицията на Антиохия и Константинопол, и нейното ядро с основание може да се смята за молитвата на самия св. Йоан Златоуст; останалото израснало около нея през вековете, като Херувимската песен и Символът на вярата били прибавени през VI век. Тя започва с приготвянето на даровете на жертвеника, после събира народа около Словото с антифоните, Малкия вход, Апостола и Евангелието, а след това принася даровете: Великия вход, целуването на мира, Символа на вярата, анафората с епиклезата, Господнята молитва и причастието. Преди причастието се чете молитвата „Вярвам, Господи, и изповядвам“, която назовава всеки причастник за пръв между грешниците.КлючоваБогословие и догматиМонархията на ОтцаЕдинствено Отец е Източникът. Синът е роден от Него, а Духът изхожда от Него, и нито едното, нито другото е родено или изхожда от божествената същност като такава, или от Сина. Това имат предвид гръцките отци, когато казват, че Църквата изповядва един Бог, защото изповядва един Отец: единството на Троицата се осигурява от Лице, а не от обща субстанция, стояща зад трите. Св. Григорий Богослов казва, че трите са едно по природа и че единението е Отец, от Когото и към Когото се отнасят другите. Без това аргументът срещу Филиокве е направен само наполовина, защото възражението не е, че Духът има твърде много източници, а че приписването Му на два източника разрушава единствения, който Той има.КлючоваСвещено ПисаниеНовият ЗаветДвадесет и седемте книги на новия завет: четирите евангелия, Деянията на апостолите, четиринадесетте послания на св. апостол Павел, седемте съборни послания и Откровението на св. Йоан. Първият списък, назоваващ точно тях, е Празничното послание на св. Атанасий от 367 г., а Трулският събор от 692 г. прие каноните на по-ранните събори и отци, определящи книгите, макар че Изтокът дълго се колеба относно Откровението, което св. Кирил Йерусалимски пропусна в своя списък. То остава единствената книга от Новия завет, от която не е определено нито едно богослужебно четиво. В храма Новият завет не е един том: евангелията се четат от Евангелието на престола, а Деянията и посланията — от Апостола, всеки откъс, определен за своя ден. Гръкоезичните църкви го четат във византийския текст, отпечатан от Константинополската патриаршия през 1904 г., а цялата Църква го чете като своя собствена книга, написана в Църквата и тълкувана от нея.КлючоваЦърковен календар и празнициПетдесетница (Празник на Света Троица)Празникът на Слизането на Светия Дух на петдесетия ден след Пасха, празнуван като празник на Света Троица, Троицата в руската традиция, чиято икона е „Троица“ на Рубльов. Храмовете и домовете се изпълват със зелени клони, трева и цветя, защото Духът е Животворящият. На вечернята след Литургията вярващите коленичат за първи път от Пасха насам, нещо, което Първият вселенски събор забранил в неделните дни и през целия петдесетдневен период, докато свещеникът чете три дълги коленопреклонни молитви, една от които за починалите. Молитвата „Царю небесни“, мълчала от Пасха, се връща в началото на всяко богослужение. На следващия ден е Понеделникът на Светия Дух, който Румънската църква празнува като празник на Света Троица; следващата неделя е на Всички светии, а на другия ден след нея започват Петровите пости. Словото на св. Григорий Богослов за деня е все още онова, което Типикът на св. Сава определя за утренята.КлючоваЦърковна историяПетдесетница и раждането на ЦъркватаПетдесет дни след Възкресението, на юдейския празник Седмици, Светият Дух слезе над апостолите в Йерусалим като силен вятър и огнени езици, и те заговориха така, че поклонници от всеки народ ги чуваха всеки на своя език. Църквата вижда в това отмяна на Вавилон: когато Всевишният размеси езиците, Той раздели народите, пее кондакът на празника, а когато раздаде огнените езици, призова всички към единство. Свети апостол Петър проповядва изпълнението на пророчеството на Йоил, и в онзи ден се кръстиха около три хиляди души. Книга Деяния описва общността, която последва, с едно изречение, което Църквата никога не е преставала да повтаря: „и постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“ (Деян. 2:42). На иконата апостолите седят в полукръг, сред тях и свети апостол Павел, макар че тогава той още не бе призован, а под тях, в тъмна арка, седи стар цар, държащ дванадесет свитъка: светът, който чака да му се възвести.КлючоваБогословие и догматиПневматология (Светият Дух)Светият Дух е третото Лице на Троицата, Господ Животворящият, Който изхожда от Отца и се покланя и слави заедно с Отца и Сина. Символът на вярата казва това с думите от 381 г., а трактатът на св. Василий Велики бе подготвил тези думи. Духът е изпратен в света чрез Сина, което е Неговото изпращане във времето; Той изхожда единствено от Отца, което е Неговият вечен произход, а Филиокве смесва двете. Той е говорил чрез пророците, осени Девата, слезе на Йордан и в деня на Петдесетница, и се дава на всеки християнин в Миропомазанието като печат на дара. Той претворява Даровете при епиклезата. Св. Серафим Саровски казал, че придобиването на Духа е цялата цел на християнския живот, и почти всяко православно богослужение започва с молба Той да дойде.КлючоваДуховен живот и практикиПокаяние (метаноя)Метаноя означава промяна на ума, и тази промяна е обръщане на целия човек, а не чувство на съжаление. Тя е първата дума в проповедта на Предтечата и на Христос, и отците я разглеждат не като единичен акт, а като обичайното състояние на християнския живот: преподобни Исаак Сирин казва, че тя подобава на всички във всеки час. Православието учи, че никой грях не е отвъд нея, докато има дихание, и че отчаянието от прошка е по-тежко нещо от греха, за който човек се отчайва. Покаянието е лечебно, а не наказателно: Тайнството Изповед изцелява, а каноните, дадени от изповедника, са лекарство, а не наказание.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Антоний Велики (ок. 251-356)Отецът на монасите. Млад египетски земевладелец, чу в храма да се чете Евангелието — иди, продай имота си, и раздай на сиромасите — и направи точно това, около 270 г. Живя близо до селото си, после в гробница, после двадесет години запечатан в изоставена крепост на Нил, и излезе оттам, по разказа на онези, които бяха там, нито изтощен, нито обезумял, а цял. Продължи навътре в пустинята близо до Червено море, където и днес стои манастирът, носещ името му. Неговото Житие, написано от св. Атанасий, който го познаваше, обиколи империята за едно поколение и превърна монашеството в начин на живот за хиляди. „Изреченията на пустинните отци“ го пазят прост и човечен: видял примките на врага, разстлани по цялата земя, и попитал кой може да мине през тях, и чул: смирението. Памет: 17 януари.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Сергий, Радонежки чудотворецВеликият манастирски основател на Русия и по общо съгласие — човекът, който удържа страната цяла през века на монголското владичество. Той отиде в гората северно от Москва с брат си, построи дървена църква в чест на Света Троица, и около него израсна манастир, който той никога не възнамеряваше и многократно се опитваше да напусне. Отказа митрополитския престол, когато му бе предложен. Благослови великия княз Дмитрий преди Куликовската битка през 1380 г. и изпрати с него двама монаси. Духовността, която остави, е тринитарна и проста: учениците му основаха десетки обители из целия север, а св. Андрей Рубльов изписа иконата на Света Троица в негова памет за храма над гроба му. Памет: 25 септември.КлючоваБогословие и догматиРазграничението между същност и енергииБог е напълно непознаваем в това, което е, и напълно присъстващ в това, което върши. Никое творение никога няма да проумее или да стане причастно на Неговата същност, нито в този живот, нито в бъдещия; Неговите енергии — Неговият живот, благодат, светлина, сила и любов — са Самият Бог, действащ и даден, нетварни, и в тях Бог наистина е познаваем и наистина съобщим. Св. Василий Велики бе казал, че познаваме Бога от Неговите енергии и не твърдим, че се приближаваме до Неговата същност. Когато Варлаам твърдеше, че светлината, която виждаха исихастите, трябва да е тварна, защото иначе Бог би бил разделен, св. Григорий Палама отговори, че енергиите не са част от Бога, а Самият Бог, както лъчите са слънцето, и съборите от 1341, 1347 и 1351 г. го потвърдиха. Това разграничение е онова, което позволява на Православната църква да казва едновременно, че Бог е отвъд всичко и че човек може да бъде обòжен, и затова благодатта в православното богословие е нетварна.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол и евангелист Йоан БогословСин на Зеведей, брат на Яков, рибар от Галилея и ученикът, когото Иисус обичаше, който се облегна на гърдите Му на Тайната вечеря, стоеше до кръста, когато другите избягаха, и на когото бе поверена Богородица, за да я вземе в дома си. Написа четвъртото Евангелие, което започва със Словото, Което беше у Бога и беше Бог и стана плът, и три послания, чиято цяла мисъл е, че Бог е любов; Църквата приема под неговото име и Откровението. Бе заточен на Патмос и почина в дълбока старост в Ефес, където, по разказа на блажени Йероним, сам поискал да го внесат в храма и казал само: деца, обичайте се един друг. Той е първият от тримата, които Църквата нарича Богослов. Памет: 26 септември.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Атанасий Велики (ок. 296-373)Патриарх на Александрия в продължение на четиридесет и пет години, от които седемнадесет прекарал в пет изгнания при четирима императори, и човекът, който повече от всеки друг задържал Църквата при Никея, когато империята решила иначе. Като млад дякон присъствал на събора; като епископ отказал да приеме обратно Арий и бил свален, заточен в Трир, укриван от монаси в египетската пустиня, и възстановяван отново и отново. Неговото „За въплъщението“, написано още в младостта му, дава причината, поради която целият спор имал значение: Бог станал човек, за да може човек да стане бог. Спасител, който бил творение, не можел да ни даде онова, което сам нямал. Неговото „Житие на Антоний“ разпространило монашеството из цялата империя, а тридесет и деветото му празнично послание е първият списък на Новия завет, съвпадащ с този, който се използва днес. Изразът „Атанасий против света“ бил замислен като похвала. Памет: 18 януари.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Василий Велики (330-379)Архиепископ на Кесария Кападокийска и един от Тримата светители. Учил в Атина заедно с Григорий Богослов, върнал се у дома като прочут ритор и бил обърнат от сестра си Макрина към монашеския живот, за който написал Правилата, които православните манастири пазят и до днес. Като епископ защитил Божеството на Светия Дух в съчинение, което подготвило Символа на вярата от 381 г., и построил извън Кесария цял нов град от болници, странноприемници и работилници за бедните, който хората нарекли Василиада. Проповедта му за богатството е най-строгата, която Църквата има: хлябът в твоя долап принадлежи на гладния, а наметалото в твоя сандък — на голия. Литургията, която носи името му, се служи десет пъти в годината и пази най-дългата и най-старата анафора в употреба. Починал на четиридесет и девет години. Памет: 1 януари.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Григорий Богослов (329-390)Архиепископ Константинополски и един от Тримата светители, и един от само тримата светии, които Църквата нарича Богослов, наред със св. Йоан Евангелист и св. Симеон. През 380 г., проповядвайки в малък параклис в град, чиито храмове бяха изцяло в ръцете на арианите, той произнесе петте Богословски слова, които определиха как Църквата говори за Троицата: един Бог, защото е един Отец, Синът е роден, Духът изхожда, три Лица в едно естество. На онези, които приписваха на Христос божествен ум вместо човешки, той отговори с принципа, на който се крепи цялата по-късна христология: това, което не е възприето, не е изцелено. Известно време председателства Втория вселенски събор и се отказа от катедрата си, за да не стане причина за раздор, върна се у дома в Назианз и писа стихове. Памет: 25 януари.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Григорий Палама (1296-1359)Атонски монах, а после архиепископ Солунски, богословът на нетварната светлина. Когато Варлаам Калабрийски се подиграваше на исихастите и отричаше, че някой може да види светлината на Тавор, Григорий отговори в „Триадите“: Бог е непознаваем в Своята същност и истински даден в Своите енергии, които са Бог, а не творение, затова светиите, които виждат тази светлина, виждат Бога. Съборите в Константинопол през 1341, 1347 и 1351 г. го подкрепиха, и Синодикът на Православието чете учението му всяка година оттогава. Прекара една година като пленник на турците, а писмата му от плен са кротки към пленителите му. Църквата го чества два пъти: в деня на успението му и във Втората неделя на Великия пост, където неговата победа е поставена редом с победата на иконите. Памет: 14 ноември.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Йоан Златоуст (ок. 349-407)Архиепископ Константинополски и един от Тримата светители, наречен Златоуст заради проповедническия си дар. В Антиохия проповядваше цели книги от Писанието стих по стих, и беседите му върху Матей, Йоан и посланията на Павел остават великият коментар на Църквата върху тях. Направен против волята си архиепископ на столицата, той съкрати разкоша на двореца, продаде епископската утвар за бедните и проповядва срещу императрицата с думи, които тя прие лично. Бе свален, заточен два пъти и умря по време на насилствен преход към Черно море през 407 г., казвайки слава на Бога за всичко. Неговото Пасхално слово се чете на всяка Пасхална утреня по света, а Литургията, която носи името му, е тази, служена в повечето недели. Мощите му бяха пренесени обратно в столицата през 438 г. Памет: 13 ноември.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Йоан Кръстител, Предтеча ГосподенПоследният от пророците и първият, посочил Христос: ето Агнеца Божий. Син на свещеник Захария и на Елисавета в тяхната старост, той заигра в утробата, когато Богородица посети майка му, израсна в пустинята и проповядваше покаяние на Йордан на множествата, идващи от цяла Юдея. Кръсти Христос, видя Духа да слиза и чу гласа на Отца, поради което Богоявление е и негов празник. Христос го нарече най-великия от родените от жена. Изобличи Ирод Антипа, задето взе жената на брат си, и бе обезглавен по искане на нейната дъщеря. Църквата пази неговото зачатие, неговото рождение, неговото обезглавяване като строг пост, и намирането на главата му, спомня си го всеки вторник и го изписва с криле като ангела, изпратен пред лицето Господне. Памет: 24 юни.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. Кирил, архиепископ АлександрийскиАрхиепископ на Александрия и мярката, по която Църквата преценяваше Халкидон. Той председателства в Ефес през 431 г., а неговите Дванадесет глави против Несторий поставиха въпроса, на който съборът отговори: дали Роденият от Девата е Бог, така че тя е Богородица, а не просто Христородица. Две години по-късно той подписа Формулата на съединението с антиохийците, което е най-често забравяната част от неговото дело и показва човек, борил се за истината, а не за победа. Когато Халкидон заседаваше седем години след смъртта му, критерият, прилаган към всяка фраза, беше дали Кирил би я приел, а по-късно Петият вселенски събор нарочно тълкува Халкидон през него. Памет: 9 юни.КлючоваСвети тайнстваСв. КръщениеПогребение с Христос и възкресение с Него, във вода: Тайнството, чрез което човек се ражда в Църквата. Православният чин започва със заклинания; кръщаваният, или възприемникът за дете, застава с лице на запад, за да се отрече от сатаната, духва и плюе срещу него, после се обръща на изток, за да се съедини с Христос, и изговаря Символа на вярата. Водата се освещава, кръщаваният се помазва с елей и се потапя три пъти в името на Отца и Сина и Светия Дух. Веднага следват бялата дреха, кръстът, миропомазването и първото причастие, а няколко кичура коса се отрязват като първи принос. Децата се кръщават и причастяват като пълноправни членове на Църквата. Символът на вярата изповядва едно кръщение за опрощаване на греховете, а обръщащите се от други църкви се приемат чрез кръщение или, по икономѝя, чрез миропомазване или чрез изповядване на вярата, според установената местна практика.КлючоваСветии и отци на ЦъркватаСв. първовърховни апостоли Петър и ПавелДвамата първовърховни апостоли, чествани заедно на 29 юни. Св. Петър изповяда Христос като „Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16), и отците четат камъка от Мат. 16:18 като вярата на това изповедание, а не като служба, поверена на един човек: така учи св. Йоан Златоуст, а след него и гръцкото предание. Петър е пръв по ред сред Дванадесетте и се смята за основател на Антиохийската и Римската църкви. Св. Павел, апостолът на езичниците, написа четиринадесет послания и пренесе Евангелието из цялата империя. И двамата пострадаха в Рим при Нерон, около 64-67 г. Памет: 29 юни.КлючоваМонашествоСвета гора АтонскаПолуостровът в Северна Гърция, отдаден на монасите повече от хиляда години, и сърцето на православното монашество. Отшелници живееха там преди X век, но неговата история като Света гора започва със св. Атанасий Атонски, който основа Великата лавра през 963 г. Двадесет управляващи манастира го делят помежду си, седемнадесет гръцки, един руски, един сръбски и един български, заедно със скитове, килии и отшелнически жилища сред тях. Те се управляват сами чрез Свещената община в Карея, под духовната власт на Вселенския патриарх и суверенитета на гръцката държава; те пазят юлианския календар и византийското часоброене и не допускат жени, тъй като планината се смята за Градината на Богородица, която по предание слязла там на път за Кипър. Св. Григорий Палама се молеше там, а св. Никодим Светогорец редактира там Добротолюбието, а след дълъг упадък краят на XX век му доведе отново млади монаси, мнозина от които духовни чеда на св. Йосиф Исихаст. Мъжете идват като поклонници с разрешително, диамонитирион, и остават като гости на монасите.КлючоваСвещено ПисаниеСвещено ПисаниеСобствената книга на Църквата, приета и канонизирана от нея и четена вътре в нея. Православието използва Септуагинтата за Стария Завет, докато латинският Запад следва еврейския текст, и приема същите двадесет и седем книги на Новия. Писанието не е поставено срещу Преданието, а е неговото писано сърце: то се възвестява богослужебно, преди да бъде изучавано лично, и се чете заедно с отците, а не против тях.КлючоваБогословие и догматиСвещеното ПреданиеОнова, което е предадено: вярата, приета от апостолите и жива пазена в Църквата от Светия Дух. Св. апостол Павел казва на солунците да държат преданията, на които са били научени, било чрез слово, било чрез послание (2 Сол. 2:15), и Православната църква никога не е противопоставяла Писанието на Преданието: Писанието е сърцето на Преданието, записано вътре в него и правилно четено вътре в него. Около него стоят Символът на вярата, определенията на съборите, творенията на отците, богослужението, иконите, каноните и житията на светиите. Св. Василий Велики изброява неща, в които никой не се съмнява, а никъде не са записани: кръстният знак, обръщането на изток при молитва, думите на епиклезата. Преданието не е същото като обичая. Обичаят може да бъде стар и погрешен; Преданието е животът на Духа в Църквата, и мярата за него е общото съзнание на Църквата през времето, а не само древността.КлючоваСъбори и техните канониСедми вселенски събор (Никея, 787)Седмият и последен вселенски събор, събрал се в Никея през 787 г. при императрица Ирина и патриарх Тарасий, след като първият опит, година по-рано, бе разтурен от войници, верни на иконоборците. Той определи, че светите изображения на Христос, Божията Майка, ангелите и светиите трябва да се поставят и почитат, и изведе разграничението, около което се въртеше целият спор: поклонение, проскинезис, може да се отдава на икона, докато служение, латрия, принадлежи единствено на Бога; и честта, отдавана на образа, преминава върху онзи, когото той изобразява, по думите на свети Василий. Основанието му е Въплъщението: Бог направи Себе Си видим, и да се откаже да бъде изобразен означава да се отрече, че е бил виждан. Иконоборството се завърна през 815 г. и бе окончателно прекратено през 843 г., което Църквата чества като Тържество на Православието.КлючоваБогословие и догматиСлизането в адаМежду Кръста и Възкресението Христос слиза при мъртвите. Православната икона на Възкресението не Го показва да излиза от гроб: тя Го показва в ада, стъпил върху строшените му порти, издърпващ Адам и Ева за китката, така че хватката да е Негова, а не тяхна. Затова пасхалният тропар казва, че Той стъпка смъртта чрез смърт (смертию смерт поправ), и затова пасхалното слово на св. Йоан Златоуст, което се чете на пасхалната утреня, се обръща направо към ада и му се присмива. Велика събота пази самия този ден, и нейните песнопения са най-необичайните в годината: гробът е наречен извор на живот, а Църквата пее опело над Бога.КлючоваБогословие и догматиСотириология (Спасението)Спасението, според православното разбиране, е изцеление и избавление, преди да бъде оправдание. Грехът е болест, а смъртта — плен, и Христос е Лекарят, Който взема върху Си болестта, и Победителят, Който разбива тъмницата: чрез смърт Той стъпка смъртта, както казва пасхалната песен всеки ден в течение на четиридесет дни. Кръстът е най-пълното дело на любов и поражението на дявола, а Възкресението е неговият смисъл. Отците свободно използват езика на откупа и жертвата, но св. Григорий Богослов пита на кого бе платен откупът и отговаря: нито на дявола, нито на Отец, Който би го поискал. Православното предание никога не е поставяло удовлетворяването на божествената справедливост в центъра на разказа, както направи латинският Запад след Анселм. Целта на спасението не е променена присъда, а променен човек: обожение.КлючоваЦърковен календар и празнициСтрастна седмицаПоследната седмица преди Пасха, служена ден след ден по реда на Христовите страдания. Първите три вечери се пее службата на Жениха, „Ето, Женихът иде посред нощ“, а на Велика сряда в много енории се извършва общо Елеосвещение. Велики четвъртък почита Тайната вечеря с Литургията на св. Василий Велики, а вечерта се четат Дванадесетте страстни евангелия, като по гръцкия чин след петото се изнася разпятието. На Велики петък, ден, в който не се извършва никаква Литургия, се четат Царските часове, а на вечернята тялото Христово се сваля от Кръста и се полага в гроба, в плащаницата; на утренята през онази нощ около нея се пеят Похвалите и тя се обикаля в шествие. Сутринта на Велика събота се извършва Литургията на св. Василий Велики с петнадесет четива от Стария завет, докато одеждите се сменят от тъмни на бели и хорът запее „Стани, Боже, съди земята“. В този ден, в тишина, се почита Слизането в ада, преди полунощта на Пасха.КлючоваСъбори и техните канониТрети вселенски събор (Ефес, 431)Съборът от 431 г., свикан, за да реши дали Роденият от Девата е Бог. Несторий Константинополски предпочиташе да я нарича Христородица, майка на Христос, а свети Кирил Александрийски отговори, че да ѝ се откаже названието Богородица означава да се раздели нейният Син на двама. Кирил откри събора, преди да пристигнат епископите от Антиохия, и осъди Несторий; антиохийците, щом дойдоха, проведоха съперничещ събор и осъдиха Кирил; императорът арестува и двамата. Беше нужна Формулата на съединението от 433 г., за да се съгласят двете страни в едно изповедание на единия Христос. Народът на Ефес посрещна присъдата с факли по улиците. Седмият му канон забранява всеки друг символ на вярата освен никейския, а осмият утвърди независимостта на Кипърската църква.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеТриадите (В защита на светите исихасти)Св. Григорий Палама написва тези девет трактата, в три групи по три, между 1338 и 1341 г., за да отговори на Варлаам Калабрийски, който се подигравал на светогорските монаси като „взиращи се в пъпа си“ и отричал, че някой може да види Божията светлина. Аргументът стъпва на два крака. Тялото не е тъмница, а молитвата не е безтелесна, затова телесен метод не е абсурден. И Бог е наистина непознаваем в Своята същност и наистина съпричастим в Своите енергии, които не са творение и не са част от Него, така че онова, което светиите виждат на Тавор и в килията, е самият Бог. Всяка формула, използвана от съборите от 1341, 1347 и 1351 г., вече е тук.КлючоваБогословие и догматиХристологияКой е Христос, както Го определиха съборите в течение на четиристотин години: едно Лице, предвечният Син, в две пълни естества, божествено и човешко, съединени неслитно, непреложно, неразделно, неразлъчно. Всяка дума от това изречение отговаря на някого. Несторий разделяше Христос на Бог и на човек, съединен с Него, а Ефеският събор през 431 г. отговори, че Роденият от Девата е Бог, затова тя е Богородица. Евтихий оставяше човечеството да се разтвори в божеството, а Халкидонският събор през 451 г. отговори с четирите наречия. Монотелитите приписваха на Христос една воля, а Шестият вселенски събор през 681 г., следвайки св. Максим Изповедник, отговори, че всяко естество има своя воля и действие, като човешката свободно се подчинява на божествената. Понеже Лицето е едно, за Него може да се каже това, което принадлежи на всяко от двете естества: Бог бе разпнат, и на човек се покланяме. Ориенталските църкви, които не приеха Халкидон, остават отделени, и диалогът с тях не е завършил със съединение.КлючоваСвещено ПисаниеЧетирите евангелияЧетирите разказа за живота, смъртта и възкресението на Христос, които Църквата прие от апостолите: Матей и Йоан от двама от Дванадесетте, Марк от спътника на св. Петър, чиято проповед, по думите на Папий, той записа, и Лука от лекаря, който пътуваше със св. Павел. Св. Ириней твърдеше през II век, че не могат да бъдат нито повече, нито по-малко, тъй като има четири вятъра и четири живи същества пред престола, и живите същества станаха техни символи във всеки храм. Евангелието не само се чете: то лежи на престола, изнася се на Малкия вход и се целува. През годината четенето преминава от едно евангелие към друго, Йоан от Пасха до Петдесетница, после Матей, после Лука от седмиците след Въздвижение на Кръста, а Марк предимно в съботите и неделите на Великия пост, така че цялата Църква ги чува в един и същ ред по едно и също време.ВажнаЛитургия и богослужениеАнафората (приносът)Великата евхаристийна молитва, от „Да издигнем сърцата си нагоре“ до „Амин“, което завършва възпоменанията след призоваването на Духа. Тя е една молитва, а не поредица от молитви, и съдържа целия ред на вярата: благодарност към Отца, ангелската песен, разказа за сътворението и падението, Въплъщението, Тайната вечеря, кръста, гроба, възкресението, възнесението и второто пришествие — всичко изговорено в минало време, включително идването, защото Църквата помни напред. После следва приносът, после епиклезата, после възпоменанието на светиите и на живите, и на мъртвите. Литургията на св. Василий пази много по-дълга и по-стара нейна форма от тази, използвана в повечето недели.ВажнаЦърковна историяАпостолска епоха (30–100 г. сл. Хр.)Първото християнско поколение, от Петдесетница до успението на свети апостол Йоан, последния от Дванадесетте, около края на I век. През него Евангелието стигна от Йерусалим до Антиохия, където учениците за пръв път бяха наречени християни, и до Рим; Йерусалимският събор реши около 49 г., че езичниците не е нужно да бъдат обрязвани; свети апостол Павел извърши своите пътувания и написа своите послания; свети апостол Яков Зеведеев, свети Яков, братът Господен, свети апостол Петър и свети апостол Павел приеха мъченическа кончина; а през 70 г. бе разрушен Храмът. До края на тази епоха Новият Завет бе вече написан, Евхаристията се извършваше в първия ден на седмицата, а Църквата имаше устройството, което пази и днес. Свети Климент Римски, пишейки около 96 г., казва, че апостолите поставиха епископи и дякони и наредиха други да ги наследяват, а десетилетие по-късно свети Игнатий Антиохийски пише за епископа, презвитерите и дяконите във всяка църква и за това, че нищо не се върши без епископа.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииАпостолско приемствоНепрекъснатото предаване на апостолското служение чрез полагане на ръце, от епископ на епископ, от апостолите до днес. Православието не го смята за механично родословие: приемствеността в сана е неразделна от приемствеността във вярата, и епископ, който изостави апостолското учение, не се задържа в единство с Църквата само поради действителността на своето ръкоположение. Затова значение има приемството едновременно на ръкоположението и на изповядването на вярата, и точно затова Църквата е низлагала епископи, в чието ръкоположение никой не се е съмнявал.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеАреопагитският корпусЧетири трактата и десет писма под името на атинянина, обърнат от св. апостол Павел: „За божествените имена“, „Мистическото богословие“, „Небесната йерархия“ и „Църковната йерархия“. „Мистическото богословие“ е дълго единадесет страници и е източникът на целия апофатичен речник на Изтока, завършващо с поредица отрицания, които отричат дори самите отрицания. От „Небесната йерархия“ произлизат деветте ангелски чина. Авторството е поставено под въпрос още през VI век и сега се датира около 500 г., нещо, което православното предание е възприело без затруднение: онова, което го пренесло, е преподобни Максим Изповедник, чиито „Амбигва“, заедно със схолиите, приписвани на него, го изтълкували по начин, който нито един оригенист или монофизит не би могъл да използва.ВажнаЦърковен календар и празнициБлаговещение: 25 мартАрхангел Гавриил известил Дева Мария, че ще зачене Сина Божи от Дух Светий. Отговорът на Мария: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38), е върховният акт на свободната човешка воля, съдействаща на Божията благодат. Празнува се точно 9 месеца преди Рождество Христово. Постът се разрешава (позволена е риба).ВажнаБогословие и догматиБлагодатта е нетварнаВ Православието благодатта не е тварен дар, който Бог прави и предава. Тя е Самият Бог, в Неговите нетварни енергии, даден на Своите творения: светлината на Тавор, огънят на Петдесетница и благодатта на тайнствата са Бог, съобщаващ Себе Си, а не вещество, произведено за целта. Това следва от разграничението между същност и енергии и е точката, в която православното и схоластичното богословие се разделят най-остро, тъй като една тварна благодат може да бъде само нещо между Бога и душата. Обожението изцяло зависи от това: едно творение не може да стане причастник на божественото естество, като получи нещо тварно.ВажнаЦърковен календар и празнициБогоявление (Йордановден): 6 януариКръщението на Христос в Йордан на 6 януари и първото явно откровение на Пресвета Троица: Отец говори от небето, Синът стои във водата, а Духът слиза като гълъб, както пее тропарят: когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, яви се поклонението на Троицата. Христос не се нуждаел от очистване; Той слязъл във водата, за да я очисти, и Църквата чете в празника освещаването на цялото творение. Великото освещаване на водите се извършва в навечерието и на самия ден, често на открито, край море или река, където се хвърля кръст във водата и, на север, се спуска през леда. Вярващите пият от осветената вода и я вземат вкъщи, а през следващите седмици свещеникът освещава домовете им с нея. Навечерието се пази със строг пост. Св. Григорий Богослов го нарекъл празник на светлините.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеВеликият канон на св. Андрей КритскиДвеста и петдесет тропара, които обхващат цялото Свещено Писание, от Адам до разбойника на кръста, и превръщат всеки негов образ в обвинение срещу пеещия. Пеещият е надминал Каин, убивайки собствената си съвест, и е изостанал от Авел; Лия и Рахил са делото и съзерцанието; човекът, паднал сред разбойници по пътя за Ерихон, отново е пеещият. Преди почти всеки тропар идва един и същ припев: помилуй ме, Боже, помилуй ме. Той се чете на четири части през първата седмица на Великия пост, а изцяло, заедно с Житието на преподобна Мария Египетска, в четвъртък на петата седмица, прав, с метании.ВажнаЦърковна историяВизантийската империя и ПравославиетоРимската империя на Изток, от освещаването на Константинопол през 330 г. до падането му през 1453 г., чиито жители никога не се наричаха другояче освен римляни. Това беше светът, в който Православието придоби своя облик: императорите свикваха вселенските събори, Юстиниан построи Света София и в шестата си новела изложи идеала за симфония между свещенството и царството, два Божи дара от един източник, всеки със своето дело. Този идеал често бе предаван от императори иконоборци и от императори, налагащи унии на Църквата, и Църквата неведнъж се противопоставяше на престола. Империята изпрати при славяните свети Кирил и Методий, а обредът на нейната Велика църква стана обред на целия православен свят. Нейният край не беше край на нейната Църква: под османците и в славянските земи тя продължи да живее в онова, което е наречено Византия след Византия.ВажнаПсалмопение и химнографияВизантийско пеенеПсалтическото изкуство, пеенето на Гръцката църква и коренът на всяка православна певческа традиция. То е едногласна мелодия, без хармония и без инструменти, изпявана над държан звук, исона, и се движи в осемте гласа на Октоиха, четири автентични и четири плагални, всеки със своя гама и свой характер. Неговата нотация, невмите, отбелязва стъпките на гласа, а не определени височини, и била опростена в Новия метод от Хрисант Мадитски и сътрудниците му през 1814 г., формата, която певците четат и днес. Съществуват три начина на пеене: бързият, силабичен ирмологичен стил на каноните, по-пълният стихирарен стил на вечерните химни и бавният, украсен пападически стил на Херувимската песен и причастните стихове, чийто велик майстор бил св. Йоан Кукузел, наричан ангелогласен. От него произлезли и славянските песнопения. През 2019 г. ЮНЕСКО го включила в списъка на световното наследство, което е справедливо описание на отношението, което Църквата винаги е имала към него.ВажнаЦърковен календар и празнициВъзнесение Господне (Спасовден)Четиридесет дни след Пасха, в четвъртък, Христос извел учениците Си на Елеонската планина, благословил ги и се възнесъл телом, докато облак Го скрил от очите им, а двама мъже в бели одежди им казали, че ще дойде отново по същия начин. Празникът следва Отданието на Пасха от предишния ден. Църквата вижда в него човешката природа, нашата собствена природа, приета в живота на Бога и поставена отдясно на Отца, и не го чете като заминаване: в кондака на празника се казва, че се възнася, без да се отделя от онези, които Го обичат, а остава с тях, викайки: Аз съм с вас, и никой не ще бъде против вас. На иконата Богородица стои в центъра под Него, сред апостолите и ангелите, защото тя е образът на Църквата, която Той оставя на земята. Десет дни по-късно Той изпраща Духа.ВажнаДуховен живот и практикиДуховно бащинство (геронда/старец)Ръководенето на една душа от старец — геронда на гръцки и старец на руски — което е старо колкото пустинята, където млад монах идвал при авва и казвал: кажи ми дума. Ученикът разкрива помислите си, дори тези, от които се срамува, и се подчинява; старецът се моли за него и му дава думата, от която той се нуждае, а не тази, която иска. Онова, което прави стареца, не е служба, а дарба — разсъдителност, и на някои е дадено повече: преподобни Серафим Саровски и преподобни Паисий Светогорец били запомнени с това, че отговаряли на въпроси, преди те да бъдат зададени. Старецът не е длъжен да бъде свещеник, тъй като мнозина били прости монаси, макар разрешаването от грехове в изповедта да принадлежи на свещеника. Преданието се завърнало в Русия чрез учениците на преподобни Паисий Величковски и достигнало разцвета си в Оптина, където старец Амвросий приемал посетители от цяла Русия и където Достоевски открил голяма част от своя старец Зосима.ВажнаБогословие и догматиЕдиносъщие (омоусиос)Единосъщен: думата, която Първият вселенски събор вложи в Символа на вярата, за да каже, че Синът е Бог в същия смисъл, в който е Отец, а не по-малък бог и не първото от творенията. Това бе трудна дума за избор. Тя не се среща в Свещеното Писание, а преди това бе използвана в смисъл, осъден в Антиохия през 268 г., и половин век след Никея епископи, които не бяха ариани, предпочитаха омиусиос, „подобносъщен“ — дума, отдалечена само с една буква. Св. Атанасий Велики бе непреклонен, че нищо по-малко не е достатъчно, а кападокийските отци спечелиха колебаещите се, като показаха, че една същност не означава непременно едно лице. Вторият вселенски събор го потвърди през 381 г. После Халкидонският събор използва същата дума два пъти: Христос е единосъщен с Отца по Своето Божество и единосъщен с нас по Своето човечество.ВажнаБогословие и догматиЕклисиология (учение за Църквата)Православното учение за Църквата, което е по-малко доктрина за институция, отколкото изповед на това какво е Църквата: Тялото Христово и храмът на Духа, една, света, съборна и апостолска, както казва Символът на вярата. Тя се намира цяла във всяка Евхаристия, събрана около своя епископ. Където се яви епископът, пише св. Игнатий Богоносец, там нека бъде народът, както където е Иисус Христос, там е съборната Църква. Местните църкви не са клонове на по-голяма организация, а самата единствена Църква на всяко място, държани заедно от една вяра, една Евхаристия и съборите, като никой епископ не е над събора. Православната църква изповядва себе си като тази една Църква, а не като част от нея. Как да се говори за християните извън нея, се спори и между самите православни богослови: някои, следвайки о. Георги Флоровски, казват, че каноничните граници на Църквата не са границата на действието на Духа, а други държат на по-строго тълкуване. Самата Църква не е решила въпроса чрез събор.ВажнаЦърковна историяЕпохата на гоненията (64–313 г. сл. Хр.)Двата и половина века между Нерон и Константин, през които да бъдеш християнин беше престъпление, за което можеше да се плати с живот. Гонението идваше на вълни, а не непрекъснато: при Нерон, който обвини християните за пожара на Рим през 64 г. и при когото загинаха свети апостоли Петър и Павел; при Траян, който нареди християните да не се издирват, но да загиват, ако бъдат обвинени и откажат да принесат жертва; при Декий през 250 г., който изискваше от всички свидетелство за принесена жертва; и последно и най-тежко при Диоклециан, от 303 г. нататък, чието гонение на Изток продължи до 313 г. По-голямата част от великите мъченици в църковния календар са от тези години. Тогава Църквата научи онова, което пази и днес: че смъртта на мъченика е неговият рожден ден, който се празнува като празник; че костите му са, както смирненци писаха за костите на свети Поликарп, по-скъпоценни от драгоценни камъни; и че над тях се принася Евхаристията, затова и днес всеки престол съдържа мощи. Кръвта на християните е семе, писа Тертулиан, и растежът на Църквата под меча потвърди думите му.ВажнаСвещено ПисаниеЗащо не само ПисаниетоПисанието е собствената книга на Църквата: тя разпозна кои писания са нейни, чете ги в богослуженията си, преди някой да ги прочете лично, и ги тълкува чрез ума на отците. Затова реформаторският принцип „само Писанието“ не се отхвърля затова, че принизява Писанието, а затова, че го откъсва от тялото, което го е родило и опазило, а на практика замества съгласието на отците със съждението на читателя. Нито пък Православието поставя Преданието редом с Писанието като втори източник: Писанието е писаното сърце на Преданието, а Литургията, съборите, каноните и иконите са същата вяра в други форми.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеИзреченията на пустинните отциСборник от онова, което монасите от Египет действително казвали, записано след смъртта им от хора, чули го от хора, които на свой ред го били чули. В него нищо не е систематично. Брат моли за дума, а старецът му дава едно изречение, и изречението обикновено е за това да не съдиш никого, или да стоиш в килията си, или какво да правиш, когато отново си се провалил. Оцеляло е в две големи подредби, едната по азбучен ред на бащата, който говорил, а другата по теми, и то е суровият материал зад почти цялата по-късна православна аскетична книжнина. Четено наред, то е и много забавно, което не е случайно.ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконоборствоПовече от век, през който византийските императори воювали срещу иконите. Лъв III го започнал около 720 г., Константин V го задълбочил и го утвърдил чрез събора в Иерия през 754 г., а монасите пострадали най-много: св. Стефан Нови бил убит през 765 г. Седмият вселенски събор, събрал се в Никея през 787 г. при императрица Ирина и св. Тарасий, възстановил иконите, но Лъв V ги забранил отново през 815 г., а преподобни Теодор Студит повел съпротивата от изгнание. Императрица Теодора и св. Методий ги възстановили окончателно през 843 г. — Тържеството на Православието, което се пази и до днес в първата неделя на Великия пост. Спорът бил за Христос: щом Словото станало плът, То може да бъде изобразявано, а отказът от образа е съмнение във Въплъщението. Св. Йоан Дамаскин казал ясно: не почитам материята, а почитам Твореца на материята, Който стана материя заради мен. Честта, отдавана на образа, учел съборът заедно със св. Василий Велики, преминава към Онзи, Когото той показва, а поклонението принадлежи единствено на Бога.ВажнаЦърковна историяИмператор Константин ВеликиПървият римски император, станал християнин, когото Църквата, заедно с майка му Елена, чества като равноапостолен на 21 май. Провъзгласен за император в Йорк през 306 г., той победи Максенций при Милвийския мост през 312 г., след като му бе показан знакът на кръста с думите, с този знак ще победиш, както Евсевий чу от собствените му уста. През 313 г. той и Лициний дадоха свобода на Църквата, през 325 г. свика епископите в Никея, а през 330 г. освети Константинопол, Новия Рим, който щеше единадесет века да бъде сърцето на православното християнство. Църквата не крие и другата истина: през 326 г. нареди да бъдат убити синът му Крисп и съпругата му Фауста, а се кръсти едва на смъртния си одър, през 337 г., от Евсевий Никомидийски, приятел на Арий. Кръщението на смъртния одър тогава беше обичайно, и Църквата го чества заради кръщението, което изми всичко предишно, и заради онова, което направи за Църквата, а не като пример за личен живот.ВажнаБогословие и догматиИпостас (лице)Лице: едно от трите Лица в Троицата, или единственото Лице на въплътения Син. До IV век думата бе почти синоним на усия, същност, и самите никейски анатеми ги употребяват заедно, затова Изтокът подозираше Запада, че прави трите едно лице, а Западът подозираше Изтока, че прави от тях трима богове. Кападокийските отци установиха разграничението, което Църквата пази оттогава: усията е общото, а ипостаста — частното, както човешката природа е обща за Петър и Павел, а всеки от тях е някой определен. Отец, Син и Дух са една усия и три ипостаси, различни само по произход. После Халкидонският събор приложи думата към Христос: една ипостас в две естества. Голяма част от съвременната православна мисъл за това какво е лице тръгва оттук.ВажнаЦърковна историяИсихастки спор (XIV век)Спорът от 1330-те до 1350-те години за молитвата на светогорските монаси и за светлината, която те твърдяха, че виждат. Варлаам Калабрийски, учен грък от Италия, се подиграваше на телесния им метод и твърдеше, че никое сътворено око не може да види Бога, следователно светлината трябва да е нещо сътворено. Свети Григорий Палама отговори в Триадите с разграничението, което отците подразбираха, а той изрече изрично: Бог е непознаваем в Своята същност и истински познаваем в Своите нетварни енергии, а Таворската светлина беше славата на Самия Бог. Светогорските монаси подписаха в негова подкрепа Светогорския томос. Събор през 1341 г. осъди Варлаам, който замина за Италия и стана латински епископ; спорът след това се преплете с гражданска война, и Палама прекара години в затвор, преди съборите от 1347 и 1351 г. да го оправдаят и да осъдят Акиндин и Григора. Решенията влязоха в Синодика на Православието, и Църквата чества свети Григорий във Втората неделя на Великия пост.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеИскрени разкази на странникаАнонимен руски разказ, публикуван за пръв път в Казан през 1881 г. и разширен през 1884 г., за странник, който чул на литургията думите „непрестанно се молете“ и не намерил никого, който да му обясни как. Накрая един старец му обяснява: дава му Добротолюбието и Иисусовата молитва и му поставя задачата да я казва три хиляди пъти на ден, после шест хиляди, после дванадесет хиляди, докато молитвата премине от устните му в сърцето и започне да се казва сама. После странникът тръгва през Русия към Сибир с изсушен хляб, Библия и Добротолюбие в раницата си и разказва какво сторила молитвата на него и на хората, които среща. Собственият старец на книгата настоява, че молитвата се учи под послушание, а православните писатели оттогава предупреждават да не се чете като техника, изпробвана насаме. Авторът ѝ никога не е бил сигурно установен. На английски тя станала най-известната книга за Иисусовата молитва, подпомогната от Дж. Д. Селинджър, чиято героиня Франи я носи в чантичката си.ВажнаБогословие и догматиКенозис (себеизпразването)„Понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Православното четене на този стих внимава какво точно е това понижение: Синът не оставя настрана Своето Божество, нито Го спира по никакъв начин, защото божество, което може да бъде оставено настрана, не е божество. Понижението е самото възприемане. Онова, което Той възприема, е цялото наше състояние, включително глада, умората, незнанието като човек, страха в Гетсиманската градина и смъртта, и Той ги възприема, без нито за миг да престане да изпълва всичко като Бог. Затова съвременните кенотични теории, според които Словото се лишава от всезнание или всемогъщество, за да стане човек, не са по-дълбоко смирение, а старата грешка да се прави от Въплъщението изваждане.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииКонстантинополската вселенска патриаршияЦърквата на Константинопол, Новия Рим, чийто архиепископ държи първото място на чест сред православните, откакто Рим отпаднал, съгласно каноните на Втория и Четвъртия събор, дали на столицата място, второ само след Стария Рим. От Фенер в Истанбул патриархът ръководи малко стадо в Турция и широко стадо в чужбина, с Атон, Крит, Додеканезите и множество епархии на диаспората. Не е постигнато съгласие какво включва това първо място. Константинопол смята, че може да свиква Църквите, да приема жалби от духовници на други Църкви и да предоставя автокефалия със собствен акт. Москва и други отговарят, че първенството по чест не дава юрисдикция извън собствената територия и че автокефалията изисква съгласието на всички. Разногласието прераснало в разкол през 2018 г., когато Константинопол пристъпил към предоставяне на автокефалия в Украйна, а Москва прекратила общението си с него. Патриарх Вартоломей го ръководи от 1991 г.ВажнаИконопис и свещено изкуствоКръстът (символ и предмет)Основният символ на православното християнство. Няколко форми: византийски кръст (с наклонена подпора за нозете), руски кръст (с три греди), гръцки кръст (с равни рамене) и процесионен кръст. Присъства във всеки православен храм, дом и се носи от вярващите. Кръстният знак (отдясно наляво, три пръста, съединени за Троицата, и два свити за двете естества на Христос) се прави постоянно в молитва и богослужение.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЛествицата на божественото изкачванеКнигата на преподобни Йоан Лествичник за монашеския живот, написана на Синай през VII век по молба на игумена на Раита, и причината, поради която го наричат Лествичник, от „климакс“, стълба. Тя има тридесет стъпала, по едно за всяка от скритите години на Христос преди Неговото кръщение, и те се изкачват от отричането от света през послушанието, плача, борбата с всяка страст поред и дългата битка с гордостта, до разсъдителността, безмълвието, молитвата и безстрастието, а на върха до вярата, надеждата и любовта, най-голямата от които е любовта. Написана е с кратки, сурови изречения, лесни за запомняне и трудни за забравяне. Манастирите я четат през целия Велик пост, а четвъртата неделя от Поста пази неговата памет. Синайската икона на Лествицата от XII век показва онова, за което книгата предупреждава: монаси, изкачващи се към Христос, някои от които са смъкнати от стъпалата от демони.ВажнаБогословие и догматиЛогосът и логоситеВсяко сътворено нещо има логос, слово или начало, чрез което Бог го е замислил, и всички тези логоси се държат заедно в единия Логос, Който стана плът. Св. Максим Изповедник разработва това в седмото си Недоумение (Амбигуа): логосите не са самите неща, нито отделен свят от идеи, а Божиите воли относно всяко нещо, нетварни в Него и причината всяко нещо да бъде онова, което е. Затова истински да познаеш едно творение означава да го прочетеш обратно към неговия Творец, а грехът е отказ да го сториш. Това е православният отговор на платоновите форми, и затова съзерцанието на природата стои като степен на духовния живот между пазенето на заповедите и познанието на Бога.ВажнаЦърковна историяМиланският едикт (313 г. сл. Хр.)Споразумението, постигнато в Милано през 313 г. между Константин, император на Запад, и Лициний, на Изток, да се даде на християните и на всички останали свобода да изповядват вярата си по свой избор и да им се върнат отнетите храмове, гробища и имущество. Строго погледнато, то не беше едикт и не бе издадено в Милано: текстът е запазен като писмо, което Лициний изпрати до управителите от Никомидия, съхранено от Лактанций и от Евсевий. Галерий беше преустановил гонението с едикт за търпимост през 311 г., неохотно, на смъртния си одър, а Максимин Дая го поднови на Изток. Новото през 313 г. беше, че свободата бе дадена не неохотно, а като държавна политика, и то за всички. В рамките на един човешки живот Църквата премина от арената до съборите на империята, с всичко, което тази промяна донесе, и за добро, и за зло.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеМистическото богословие на Източната църкваКнигата на Владимир Лоски, издадена на френски в Париж през 1944 г. и на английски през 1957 г., а за много читатели на Запад тя е първото изложение на православното богословие с неговите собствени понятия. Началното ѝ твърдение управлява всичко останало: няма християнски мистицизъм без богословие и преди всичко няма богословие без мистицизъм. Оттам тя преминава през апофатичния път на Ареопагита, Троицата като основа на всичко, разграничението между Божията същност и Неговите енергии, лицето, противопоставено на природата, делото на Сина и делото на Духа, и обожението като цел на цялото. Лоски пише като син на руската емиграция и критик на софиологията на о. Сергий Булгаков и заедно с о. Георги Флоровски оформя връщането към отците, което бележи православното богословие през XX век. По-късни православни учени намират контраста му между Изток и Запад прекалено рязко изтеглен на места и казват това, без да престанат да го четат.ВажнаМонашествоМонашествоМонашеският живот: оттегляне от света заради непрестанна молитва и покаяние. Той започнал в египетската пустиня в края на III век със св. Антоний Велики и получил общежителна форма от св. Пахомий Велики и св. Василий Велики. Православието няма отделни монашески ордени — съществува едно монашеско състояние в три форми: усамотението на пустинника, киновийната общност и скитът между тях. Влизането в него става чрез пострижение, а обетите са за цял живот.ВажнаЦърковна историяНовомъчениците и изповедниците на РусияРуската църква изгуби през XX век повече хора, отколкото цялата Римска империя отне за триста години. Епископи, свещеници, монашестващи и миряни бяха разстрелвани или умираха от непосилен труд от 1918 г. нататък, с връхни точки през 1922, 1929 г. и преди всичко през 1937 г., когато повече от сто хиляди бяха арестувани по религиозни обвинения, а десетки хиляди бяха разстреляни; само на полигона в Бутово край Москва разстрелните списъци назовават над хиляда убити заради вярата. През 2000 г. Архиерейският събор в Москва прослави Събора на новомъчениците и изповедниците, като назова поименно над хиляда от тях, а останалите остави познати само на Бога. Царското семейство бе прославено в същия акт като страстотерпци, отделна руска категория за убитите без съпротива, след като през 1981 г. вече бе прославено като мъченици от Задграничната църква.ВажнаБогословие и догматиОбраз и подобие Божие„Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие“, казва Битие (1:26), и отците отдадоха голямо значение на тези две думи. Още от св. Ириней Лионски нататък мнозина четат образа като онова, което всеки човек има по творение — разум, свобода, способност за общение с Бога, — а подобието като онова, за което е даден образът, а именно да стане подобен на Бога, което е обожението. Едното притежаваме по творение, писа един от тях, а другото придобиваме по свободен избор. Не всички отци разделяха думите така, но всички учеха, че образът е помрачен от греха, но никога не е унищожен, и че Христос, истинският Образ на Отца, дойде, за да го възстанови. Образът не е част от човека, а целият човек, тяло и душа, и Църквата постъпва съответно: на Литургията дяконът кади иконите, а после народа, защото и хората са икони.ВажнаЦърковна историяПадането на Константинопол (1453)Превземането на града от османския султан Мехмед II във вторник, 29 май 1453 г., след седемседмична обсада, с което приключи Римската империя на Изток. Последният император, Константин XI Палеолог, загина в бой при стените, а тялото му никога не бе разпознато. В нощта преди това гърци и латинци се молиха заедно в Света София, която повечето от народа отбягваха, откакто предходния декември там бе прогласена Флорентинската уния. Градът бе разграбен, а Великата църква стана джамия. След това Мехмед направи ученика на свети Марк Ефески Генадий Схоларий, противник на унията, патриарх през 1454 г. и глава на всички православни в империята, така че Патриаршията оцеля като Църква на подчинен народ близо пет века. Гърците и днес смятат вторника за нещастен ден. Света София стана музей през 1934 г. и отново джамия през 2020 г.ВажнаСъбори и техните канониПаламитските събори (1341–1351)Поредица от събори в Константинопол, главно през 1341, 1347 и 1351 г., които разрешиха исихасткия спор в полза на свети Григорий Палама срещу Варлаам Калабрийски и неговите наследници. Съборът от 1351 г., във Влахерна, издаде Синодалния томос, който излага учението: в Бога съществува действително различие между непознаваемата същност и нетварните енергии, и двете истински са Бог, а светлината, видяна от исихастите, е тази нетварна енергия, а не сътворен знак. Друг събор през 1368 г. причисли Палама към светиите. Православните писатели обикновено приписват на тези събори вселенски авторитет, без установен номер.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииПентархиятаПодредбата на древната Църква около пет престола: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, в този ред на чест. Тя не е установление, предадено от апостолите, а решение, до което стигат съборите, и каноните, които го определят, казват това ясно: Константинопол получава мястото си, защото е градът на императора и сената, а не защото го е основал апостол. Честта в тази схема е предимство, а не юрисдикция. Никой престол в нея не управлява друг, и редът никога не е бил стълбица на властта, а точно в това се състои цялото православно възражение срещу по-късното римско тълкуване на пентархията. От 1054 г. Изтокът продължава с четири престола.ВажнаБогословие и догматиПерихореза (взаимно проникване)Всяко Лице на Троицата обитава изцяло в другите, без смесване и без да престава да бъде Себе Си. Св. Йоан Дамаскин дава на думата нейната утвърдена богословска употреба: трите имат своето битие едно в друго, така че където е едното, там са и трите, а делата на Бога извън Себе Си никога не се разделят между Тях. Същата дума изпълнява втора роля в христологията, където двете естества на Христос взаимно се проникват без смесване, което е начинът, по който Църквата може да казва, че Бог бе разпнат и че на човек се покланяме, като същевременно отхвърля както смесването на Евтихий, така и разделянето на Несторий.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПодвижническите слова на преподобни Исаак СиринПреподобни Исаак Сирин, епископ Ниневийски (VII век), сироезичен епископ, станал отшелник. Неговите Подвижнически слова са сред най-дълбоките мистични текстове в християнската книжнина: за смирението, уединението, сълзите, молитвата, любовта на Бога към цялото творение и тайната на божественото състрадание. Широко четени в православните манастири. Виждането му за Божията любов като всепоглъщащ огън предизвиква читателите вече векове наред.ВажнаСвещено ПисаниеПосланията на св. апостол ПавелЧетиринадесет послания, приети от Църквата като на св. Павел: Римляни, 1-2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1-2 Солунци, 1-2 Тимотей, Тит, Филимон и Евреи. Отците ги четат заради Христос като новия Адам, заради живота в Духа, заради Църквата като Негово Тяло и заради образа на християнския живот; оправданието е сред техните теми, но не е ключът, който ги отключва. На всяка Божествена литургия се чете апостолско послание преди Евангелието, най-често от тях, и четивото, както и книгата, от която се чете, се нарича Апостол.ВажнаДуховен живот и практикиПостПравославните християни спазват пост в почти половината от дните на годината: всяка сряда и петък, заради предателството и Разпятието, и четири периода — Великият пост заедно със Страстната седмица, Рождественският пост, Петровите пости и Богородичният пост, с няколко отделни дни като Отсичане главата на Предтечата и Въздвижение на Светия Кръст Господен. Типиконът определя правилото на степени: първо се отказва месо, после млечни продукти и яйца, после риба, а в най-строгите дни — и вино, и олио. Това не е диета. Св. Василий Велики писал, че истинският пост е отчуждение от злото: въздържане на езика, отказ от гняв, отделяне от похоти, клевета, лъжа и лъжесвидетелство. Той никога не се пази сам, а заедно с молитва и милостиня, и се съобразява с онзи, който го пази: на болните, старите, децата и бременните жени се дава икономѝя, а мярката се уговаря с духовен отец. Някои седмици се пазят напълно свободни от пост, преди всичко Светлата седмица, защото празникът не е време за пост.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПостният триодБогослужебната книга на десетте седмици преди Пасха, от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота. Името ѝ идва от трипесенните канони, които се използват през делничните дни. Тя съдържа предпостните недели, които подготвят поста, целия Велик пост, съботите за душите, Лазаровата събота, Цветница и службите на Страстната седмица, включително дванадесетте страстни евангелия и Похвалите на гроба. По-голямата част от най-хубавата химнография на византийския обред е в тази книга, а голяма част от действителното учение на Църквата за покаянието е в нея, а не в който и да е трактат.ВажнаДуховен живот и практикиПрелест (духовна заблуда)Плани на гръцки, прелест на руски: състоянието на душа, която е взела собственото си въображение или внушението на демон за Божията благодат. Отците я разглеждат като характерната опасност на духовния живот и я смятат за по-опасна от явния грях, защото заблуденият вярва, че напредва. Нейни белези са влечението към видения, увереността в собствения напредък, презрението към другите и нежеланието да бъде поправян. Нейните лекове са едни и същи навсякъде в преданието: послушание към духовен отец, отказ да се приема каквото и да е видение или усещане, и самоукорение. Затова телесният метод на Иисусовата молитва никога не се преподава сам, и затова на начинаещия се казва да внимава само на думите и на нищо друго.ВажнаЦърковен календар и празнициПреображение Господне: 6 августНа планината Тавор Христос отвел настрана Петър, Яков и Йоан и се преобразил пред тях: лицето Му заблестяло като слънцето, а дрехите Му станали бели като светлина, и Моисей и Илия, Законът и Пророците, мъртвите и живите, говорели с Него за Неговото отшествие. Църквата го празнува на 6 август, четиридесет дни преди Въздвижението на Кръста, а кондакът му обяснява защо било показано точно тогава: учениците видели славата Ти, доколкото могли да я понесат, за да разберат, когато Те видят разпнат, че страданието Ти е доброволно. За Православната църква таворската светлина е нетварната Божия светлина, както учел св. Григорий Палама против Варлаам: не сътворен знак на слава, а самата слава, която виждат светиите. На иконата лъчите достигат до тримата апостоли, паднали на земята. В този ден се освещават грозде и първите плодове, а той се пада в Богородичния пост.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобна Мария ЕгипетскаМомиче, избяга в Александрия на дванадесет години и живя там седемнадесет години в разврат, а после се присъедини към поклоннически кораб за Йерусалим на празника на Кръста от нямане на по-добро занимание. На вратата на храма невидима сила я задържа, докато всички останали влизаха, и в този миг тя видя живота си. Помоли се пред иконата на Богородица в притвора, бе пусната да се поклони на Кръста и излезе отвъд Йордан в пустинята, където живя сама четиридесет и седем години. Монахът Зосима я намери там, чу разказа ѝ и ѝ донесе причастие, а година по-късно намери тялото ѝ. Св. Софроний написа Житието, и Църквата го чете през Великия пост заедно с Великия канон и ѝ отделя една неделя. Памет: 1 април, и Петата неделя на Великия пост.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Ефрем СиринДякон в Низиб, а после в Едеса, в сироезичната Църква на източния край на империята, който излагаше богословието си в химни и ги даваше на женски хорове да ги пеят, така че вярата се проповядваше по улиците така, както еретиците проповядваха своята. Наричан е Арфа на Духа. Поемите му за вярата, за Рая, за Рождество Христово и за Църквата отказват да определят Бога и са изпълнени с почудата, че Бог изобщо е допуснал да бъде наименуван. Когато Низиб бе предаден на Персия, той тръгна с бежанците за Едеса и почина там през 373 г., организирайки помощ по време на глад. Гръцката църква го познава чрез съчинения, преведени под неговото име, а преди всичко чрез кратката молитва, която всеки православен християнин произнася с поклони на богослуженията през Великия пост. Памет: 28 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Исаак СиринМонах от VII век от Бет Катрайе на Персийския залив, ръкоположен за епископ на Ниневия и напуснал катедрата само пет месеца по-късно, за да живее в мълчание в планините и да пише. Беше епископ на Църквата на Изтока, която не прие Ефеския събор, но въпреки това Православната църква го почита вече повече от хиляда години чрез гръцкия превод на неговите „Подвижнически слова“, направен в Лаврата на св. Сава, защото в тях разпозна своята собствена вяра и своята собствена молитва. Той е учителят на милостивото сърце, което описва като сърце, горящо за цялото творение, за хората, птиците, животните и дори демоните, и не можещо да понесе да види и най-малкото зло, сторено на когото и да било. Памет: 28 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Йоан Дамаскин (ок. 676-749)Син на християнско семейство, служило на халифа в Дамаск, и самият той финансов служител в двора на Омаядите, преди да стане монах в лаврата на св. Сава близо до Йерусалим. Оттам, вече вън от досега на императора, той написа Трите слова против онези, които разрушаваха иконите, с довода, който Седмият събор направи свой: невидимият Бог стана видим, затова видимото може да бъде изобразено, а честта, отдадена на образа, преминава към този, когото той показва. Неговото „Точно изложение на православната вяра“ събра отците в първото систематично изложение на вярата. Беше и химнограф от първа величина: Пасхалният канон и голяма част от Осмогласника са негово дело. Преданието пази разказа за отсечената му ръка, възстановена от Богородица, поради което една от нейните икони е изписана с три ръце. Памет: 4 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Йоан ЛествичникИгумен на манастира в Синай през VII век и автор на „Лествицата на божественото изкачване“, тридесет стъпала за тридесет скрити години от живота на Христос. Дойде в Синай на шестнадесет години, прекара четиридесет години в мълчание в Толас, преди да бъде поставен за игумен, и написа книгата по молба на друг игумен, който искаше правило за монасите си. Църквата го чете двойно през Великия пост: паметта му се пада на 30 март, а Четвъртата неделя на Великия пост е посветена нему, така че Лествицата се поставя пред всяка енория, а не само пред всеки манастир. Памет: 30 март.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Максим Изповедник (ок. 580-662)Придворен служител, станал монах, и богословът, който удържа Църквата на пълното човечество на Христос, когато императорът, патриарсите на три катедри и почти всички останали се бяха съгласили да учат за една воля в Него. Максим отговори, че естество без своя собствена воля не е естество, затова Христос без човешка воля не би спасил човешката воля, а именно тя се нуждаеше от спасение: в Гетсиманската градина Той пожела като човек онова, което пожела като Бог. Задето отказа да замълчи, бе съден в Константинопол, отрязаха му езика и дясната ръка, и почина в изгнание в Лазика през 662 г. Шестият вселенски събор го оправда осемнадесет години по-късно. Неговите „Амбигва“ и писанията му за логосите на творението са сред най-дълбоките неща в православното богословие. Памет: 21 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Никодим Светогорец (1749-1809)Николаос Каливурцис от Наксос, дошъл на Света гора на двадесет и шест години и прекарал остатъка от живота си там в редактиране, като направи повече от всеки друг през своя век, за да върне отците в гръцки ръце. Заедно със св. Макарий Коринтски издаде Добротолюбието във Венеция през 1782 г.; с монах Агапий — Пидалиона, каноните с тълкувание, използвани и днес; и редактира Евергетинос и написа Ексомологитарион, наръчник за духовници. Беше водач на коливадите, които защитаваха честото причастяване и панихидите в събота, а не в неделя, и бяха гонени за това. Неговите „Невидима бран“ и „Духовни упражнения“ са преработки на западни католически книги за благочестие, пригодени за православни читатели — факт, който критиците му изтъкват, а почитателите му не крият. Прославен през 1955 г. Памет: 14 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Паисий Светогорец (1924-1994)Роден като Арсениос Езнепидис във Фараса, Кападокия, през 1924 г., кръстен от светеца на селото, св. Арсений, и отнесен като бебе в Гърция при размяната на населението. Беше дърводелец и радист по време на гражданската война, преди да стане монах, и живя в Стомион край Коница, на Синай, а от 1979 г. в килията Панагуда на Света гора, където петнадесет години при него идваха хиляди. Съветите му са практични, забавни и изпитателни, винаги обръщащи посетителя от обвинението на другите към единственото нещо, което той самият може да промени, и са записани в шестте тома „Духовни съвети“. Умря от рак на 12 юли 1994 г. в манастира Суроти край Солун, където е погребан, и бе прославен от Вселенската патриаршия през 2015 г. Памет: 12 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Сава ОсвещениКападокиец, отиде в Палестина на осемнадесет години, стана ученик на св. Евтимий Велики и през 483 г. основа в клисурата на Кедрон Голямата лавра, която и до днес носи името му и е била населявана почти без прекъсване петнадесет века. В разцвета си в нея живееха около сто и петдесет монаси в килии, изсечени в скалата. Той защитаваше Халкидонския събор срещу императори, покровителстващи неговите противници, и на деветдесет години пътува до Константинопол от името на народа на Палестина. Молитвеното правило, спазвано в неговата лавра, стана Йерусалимският типик, редът на богослуженията, който следва цялата Православна църква. Почина през 532 г. Памет: 5 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Серафим Саровски (1754-1833)Син на търговец от Курск, постъпи в манастира Саров на двадесет и четири години и прекара по-голямата част от следващите петдесет години сам: в колиба в гората, на камък, където по собствените му думи се молил хиляда нощи, и в запечатана килия. Разбойниците, които го пребиха почти до смърт, бяха простени, а той поиска да не бъдат наказвани. От 1825 г. отвори вратата и при него идваха тълпи, посрещани от него с думите радост моя, Христос възкръсна, независимо от сезона. Разговорът му с помешчика Мотовилов е най-ясното изложение в руската духовност за целта на християнския живот: придобиването на Светия Дух, чиято светлина Мотовилов видя да блести от лицето му в снега. Придобий дух мирен, казваше той, и хиляди около теб ще се спасят. Прославен през 1903 г. Памет: 2 януари.ВажнаСвещено ПисаниеПсалтир (Книга на псалмите)150-те псалма (151 в Септуагинтата) са молитвеникът на Църквата, четени или пети всекидневно. Разделени са на 20 катизми за прочит в течение на една седмица (два пъти през Великия пост). Псалтирът е гръбнакът на богослужението на часовете. Св. Василий нарича Псалтира книга, която изцелява всичко, до което се докосне, и той възнася всяко човешко чувство към Бога.ВажнаМонашествоПустинните отци и майкиМъжете и жените, които от края на III век излизали в пустините на Египет, Палестина и Сирия, за да живеят единствено за Бога, и превърнали, както писал св. Атанасий Велики, пустинята в град. Св. Антоний Велики отишъл най-далеч и останал най-дълго, а неговото Житие, написано от Атанасий около 360 г., пренесло този идеал по целия християнски свят. Около тях възникнали трите начина на живот, които Църквата пази и до днес: самотният пустинник, какъвто бил Антоний; малката група около старец, каквато имало в Скит под ръководството на св. Макарий; и общността под правило, каквато св. Пахомий Велики основал в Тиваида. Имало и Майки, не само Отци, сред тях Синклитикия, Сара и Теодора. Онова, на което те учели, се предало като изречения, кратки и категорични, събрани през V век в „Изреченията на пустинните отци“; Паладий записал видяното сред тях, а преподобни Йоан Касиан пренесъл учението им на Запад. Почти всяка по-късна дума на православната духовност — за страстите, за трезвението, за смирението — води началото си от тяхната.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииПървенството и папските претенцииПравославието признава първенство на честта: първият престол председателства, свиква събори и до него се отправят обжалвания, но той не управлява останалите Църкви. Всеки епископ е напълно епископ и Църквата е цяла във всяко местно евхаристийно събрание, затова властта е съборна, и вселенските събори са били приемани от цялата Църква, а не утвърждавани от един-единствен епископ. Онова, което Православието не приема, е всеобщата непосредствена юрисдикция и личната непогрешимост, определени на Първия Ватикански събор през 1870 г. Отците тълкуват камъка от Мат. 16:18 като изповедта на Петър, един вселенски събор осъди папа за ерес, а каноните, които дават на Рим неговото място, му го дават заради честта на града, което е довод за реда, а не за самия сан.ВажнаБогословие и догматиРекапитулация (анакефалеосис)Христос събира в Себе Си целия човешки живот и го изживява отново правилно. Св. Ириней Лионски разработва това подробно срещу гностиците: където Адам бе непослушен при едно дърво, Христос е послушен на едно дърво; където Ева повярва на един пратеник и се обвърза, Девата повярва на един пратеник и развърза възела; и Той премина през всяка възраст на живота — младенчество, детство, юношество и зрялост, — освещавайки всяка от тях чрез Своето присъствие в нея. Според това разбиране спасението не е сделка, извършена над главите ни, а второ, вече правилно преминаване на целия човешки път от Един, Който е наш.ВажнаЦърковен календар и празнициРождество Христово (Коледа)Рождението на Христос, празнувано на 25 декември, което по стария календар се пада на 7 януари по новия стил. Изтокът го празнувал заедно с Богоявление до края на IV век; св. Йоан Златоуст проповядвал отделния празник в Антиохия през 386 г. като нещо, въведено съвсем наскоро. Подготвя се с четиридесетдневен пост от 15 ноември, а в навечерието, пазено строго, се четат Царските часове и се служи Литургията на св. Василий Велики заедно с вечернята. Неговият кондак, дело на св. Роман Сладкопевец, казва какво е празникът: днес Девата ражда Свръхестествения, а земята принася пещера на Непристъпния. Иконата събира в себе си цялата тайна. Младенецът лежи в ясли с форма на гроб, повит както мъртвите; волът и оселът на Исаия познават яслите на своя Господар; Богородица почива до Него; а в един ъгъл седи разтревожен св. Йосиф, докато един старец го изкушава да се усъмни.ВажнаЦърковна историяРуската църква: хиляда годиниХиляда години накратко. Църквата на Рус се роди в Киев през 988 г. под управлението на митрополит, изпратен от Константинопол, и преживя монголското завоевание през XIII век; през XIV век преподобни Сергий Радонежки и учениците му изпълниха северните гори с манастири. Когато гърците приеха унията с Рим във Флоренция, Москва я отхвърли и през 1448 г. сама избра свой митрополит, а през 1589 г. Константинополският патриарх направи Москва патриаршия. Реформата на патриарх Никон, привеждаща книгите към гръцкия образец, отдели старообредците през 1660-те години; през 1721 г. Петър Велики премахна патриаршията и постави Църквата под Свети Синод и светски обер-прокурор. Големият събор от 1917 г. възстанови патриаршията и избра свети Тихон в същите седмици, когато болшевиките взеха властта, а Църквата после премина през най-тежкото гонение в своята история. Освободена през 1988 г., тя се възстанови с бързина, каквато никой не предвиждаше, и днес тя е далеч най-голямата от православните църкви.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол Андрей ПървозваниРибар от Витсаида и ученик на Йоан Кръстител, който го чу да сочи Христос, последва Го и беше първият призован от Дванадесетте; после отиде и намери брат си Симон Петър и го доведе. Преданието го изпраща на север и запад да проповядва около Черно море, сред скитите и в Гърция, и го разпъва в Патра на кръст с формата на буквата Х. Църквата на Константинопол извежда началото си от него, поради което Вселенският патриарх пази неговия ден с цялата тържественост на престола; Рим пази брат му Петър на 29 юни, и всяка година двата престола изпращат делегации един на друг за празника. Той е покровител на Русия и на Румъния, а главата му бе върната в Патра през 1964 г. Памет: 30 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол ВарнаваЙосиф, левит от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, син на утешението. Продаде нива и положи парите пред нозете им, а когато Павел дойде в Йерусалим като новопокръстен, на когото никой не вярваше, именно Варнава го хвана за ръка и го заведе при апостолите. Той доведе Павел в Антиохия, и двамата отплаваха за Кипър на първото пътуване, където проконсулът повярва. Разделиха се заради Йоан Марко, и Варнава отведе Марко със себе си в Кипър. По предание бил убит с камъни в Саламин. През 478 г. гробът му бе намерен с препис на Евангелието от Матей върху гърдите му, и въз основа на това императорът потвърди, че Кипърската църква, основана от апостол, не дължи нищо на Антиохия: нейната автокефалия почива на този гроб. Памет: 11 юни.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол и евангелист ЛукаВъзлюбеният лекар, езичник и спътник на св. Павел в неговите пътувания, който остана с него, когато другите го напуснаха. Написа Евангелието, което започва с благовестието към Захария, после с Благовещението и разказа за Рождество Христово така, както го пазеше Богородица в сърцето си, и неговото продължение, Деянията на апостолите, в което неговото „ние“ бележи участъците от пътя, изминат заедно с апостола. Притчите за блудния син и за милосърдния самарянин са само негови. Преданието го прави пръв иконописец, изписал Богородица от натура, което Църквата разбира като твърдение, че иконата води началото си от апостолите. Починал, по предание, във Виотия. Памет: 18 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол и евангелист МаркЙоан Марко, в чиято майчина къща в Йерусалим се събираше Църквата да се моли, братовчед на Варнава, който тръгна с Павел на първото пътуване и се завърна назад, а по-късно Павел го поиска отново, защото беше полезен. Папий свидетелства, че стана тълкувател на Петър и записа неговата проповед, поради което неговото Евангелие е кратко, стремително и пълно с неща, които очевидец помни. Александрийската църква нарича себе си престол на св. Марк: по нейното предание той я основал и бил влачен до смъртта си по нейните улици около 68 г. Мощите му бяха пренесени във Венеция през 828 г. Памет: 25 април.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол Яков, брат ГосподенПърви епископ на Йерусалим и гласът, уредил апостолския събор, когато Църквата трябваше да реши дали езичниците са длъжни да пазят Закона: неговото решение беше да не им се създава смущение. Написа посланието, което казва, че вярата без дела е мъртва. Православното предание разбира „брат Господен“ така, както Църквата винаги го е разбирала — син на Йосиф от по-ранен брак, защото Богородица остана девица. Йосиф Флавий записва, че първосвещеникът нареди да го убият с камъни през 62 г., а разказът, запазен от Евсевий, казва, че бил хвърлен от храма и убит с прът, докато се молел за убийците си. Най-старата все още служена литургия носи неговото име и се отслужва в неговия ден. Памет: 23 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Димитрий СолунскиМлад офицер от Солун, пострадал мъченически около 306 г. при Максимиан, и покровителят, когото градът пази оттогава. По разказа, който Църквата чете, бил хвърлен в тъмница, задето учел за Христос, и благословил младия Нестор, който влязъл на арената и убил шампиона гладиатор на императора; войниците били изпратени в тъмницата и пронизали Димитрий с копия. Голяма базилика се издигна над гроба му през V век и стои и до днес. „Чудесата на св. Димитрий“, написани през VII век, му приписват защитата на града при обсадите на славяните и аварите. Благовонно миро, събиращо се при гроба му, му даде името Мироточец. Празникът му е градски празник. Памет: 26 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик и целител ПантелеймонЛекар от Никомидия, син на баща езичник и майка християнка, наставен във вярата от свещеника Ермолай, който лекуваше в името на Христос, без да взима заплащане: Църквата го брои сред безсребърниците, лекарите светии, които отказваха да получават пари. Предаден от колеги, чиито пациенти се обръщаха към него, той пострада мъченически около 305 г. при Максимиан. Името му беше Панталеон, „целият лъв“, и глас от небето го промени на Пантелеймон, „всемилостив“. Той се почита при освещаването на вода, при елеосвещението и в много служби за болни, а руският манастир на Светата гора носи неговото име и пази главата му. Памет: 27 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Григорий, епископ Нисийски (ок. 335-395)Епископ на Ниса, по-млад брат на св. Василий, и най-дръзкият ум сред кападокийците. Преди да стане епископ беше женен ритор, веднъж бе свален от арианската партия, а след Втория вселенски събор, през 381 г., бе посочен с императорски закон като един от епископите, чието общение определя Православието. Неговото „Житие на Моисей“ чете изкачването на Синай като възход на душата в мрака, където е Бог, а учението му за епектазис — че душата продължава вечно да се стреми към Бога, защото Бог е безкраен и такъв е пътят — е неговият дар за Църквата. Учението му за възстановяването на всичко е единственото място, където Църквата го чете внимателно, а не буквално, както го е написал, и тя открито го казва. Неговото „Огласително слово“ и „За устройството на човека“ остават основополагащи. Памет: 10 януари.ВажнаСвети тайнстваСв. Изповед (Покаяние)Тайнството на покаянието, при което греховете, извършени след кръщението, се изповядват и опрощават. Каещият се застава пред икона на Христос, често със свещеника до него, а не срещу него, а славянският чин кара свещеника да каже открито, че тук невидимо стои Христос и приема изповедта, и че той самият е само свидетел. В края свещеникът полага епитрахила си върху главата на каещия се и чете разрешителната молитва. Православното разбиране е по-скоро лечебно, отколкото съдебно: свещеникът е лекар, а изповедта — лечение, затова тя толкова често е свързана със съвета на духовен отец. В ранната Църква греховете се изповядвали публично; личната изповед израснала от манастирите.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Йоан (Максимович) Шанхайски и Сан ФранцискиМихаил Максимович, бежанец от Руската революция, който стана монах в Сърбия и през 1934 г. бе изпратен като епископ в Шанхай. Спеше, когато изобщо спеше, седнал, служеше Литургия всеки ден, ходеше бос и приютяваше сираци от улицата: около три хиляди и петстотин деца преминаха през дома му. Когато през 1949 г. дойдоха комунистите, той изведе цялата си паства в лагер на филипинския остров Тубабао и лично отиде във Вашингтон, за да убеди Конгреса да ги приеме. После беше архиепископ в Западна Европа, където възстанови почитта към западните светии отпреди Разделението, а от 1962 г. — в Сан Франциско. Почина през 1966 г. в Сиатъл. Прославен от Задграничната църква през 1994 г. Памет: 19 юни (по стария календар: 2 юли по новия стил).ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Кирил, архиепископ ЙерусалимскиЕпископ на Йерусалим в средата на IV век, три пъти заточаван от императори на арианската партия и три пъти връщан, който в края на живота си взе участие във Втория вселенски събор. Неговите „Огласителни слова“, произнесени в храма на Възкресението Христово (Гроба Господен) пред готвещите се за кръщение през Великия пост около 350 г., са най-пълната картина, с която разполагаме за това как древната Църква поучаваше на Символа на вярата. Петте „Тайноводствени слова“, които ги следват и обясняват кръщението, миропомазването и Евхаристията на новопросветените през Светлата седмица, са най-старото свидетелство за евхаристийната промяна чрез призоваването на Светия Дух; някои учени ги приписват на неговия наследник Йоан. Памет: 18 март.ВажнаСвети тайнстваСв. МиропомазванеПомазването, което следва веднага след кръщението, с думите „печат на дара на Светия Дух“, върху челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и краката: личната Петдесетница на всеки християнин. Западът го отделил от кръщението и го отложил за юношеството като конфирмация; Изтокът е запазил един-единствен чин с кръщението, така че едно дете се кръщава, миропомазва и причастява в един и същи ден. Самото миро се освещава от патриарха на дадена църква — в Константинопол на Велики четвъртък, и се изпраща оттам на много от църквите — от елей и десетки благоуханни вещества, така че всеки християнин е помазан с елей, който го свързва с цялата Църква. Чрез миропомазване се приемат и мнозина обръщащи се.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Нектарий Егински (1846-1920)Анастасиос Кефалас, роден в Тракия през 1846 г., работеше като момче в магазин в Константинопол и пишеше стихове от Писанието върху опаковките на стоките, които продаваше. Стана монах на Хиос, учи в Атина и бе ръкоположен за митрополит Пентаполски в Египет, където клевета в патриаршеския двор го отстрани без изслушване през 1890 г. Никога не се защити. Проповядва в гръцките села като пътуващ проповедник, ръководи семинарията Ризарион в Атина четиринадесет години, а през 1904 г. основа женската обител „Света Троица“ на Егина, където живя като неин духовник и градинар. Умря в бедняшко отделение в Атина през 1920 г. Той е сред най-обичаните светии на съвременна Гърция, а гробът му на Егина се посещава ежедневно. Прославен през 1961 г. Памет: 9 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (ок. 270-343)Епископ на Мира Ликийска през IV век, затворен при Диоклециан и освободен при Константин, и след Богородица навярно най-обичаният светец в християнския свят. Разказите за него говорят по-скоро за справедливост, отколкото за чудеса: златото, хвърлено нощем през прозореца на разорен човек, за да не бъдат продадени трите му дъщери, и тримата невинни мъже, които той свалил от палаческия дръвник, като грабнал меча. Преданието го поставя в Никея и го кара да удари Арий; най-старите списъци на епископите там не го назовават, а Църквата все пак го възпява, като разказ за това какво струва истината. Мощите му бяха пренесени в Бари през 1087 г., и денят се пази. Западният Дядо Коледа е негов далечен потомък. Памет: 6 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)Овчарче от Евбея с една година училище, което на дванадесет години избяга на Света гора, в скита Кавсокаливия, и получи там дара на прозорливостта, който старците му поръчаха да пази чрез послушание. Болест го върна в света, и тридесет и три години беше духовник в поликлиниката в центъра на Атина, изповядвайки в град, който обичаше. Учението му се отвръща от прякото сражение със злото: изпълни душата с любовта на Христос, казваше той, и не остава място за нищо друго, затова християнският живот е радост, преди да е борба. Думите му бяха събрани след смъртта му в „Ранен от любов“. Върна се да умре в Кавсокаливия през 1991 г. и бе прославен от Вселенската патриаршия през 2013 г. Памет: 2 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. праведни Богоотци Йоаким и АннаРодителите на Богородица, споменавани в края на всяко богослужение, където свещеникът назовава светите и праведни Богоотци. Писанието не ги назовава по име. Преданието, което Църквата пее, от древната книга, наречена Протоевангелие на Яков, разказва за съпрузи, засрамени заради своята бездетност, за отхвърленото приношение на Йоаким в храма, за молитвата на Анна в градината ѝ до гнездо на врабчета, и за ангел, изпратен и на двамата. Църквата пази зачатието на дъщеря им на 9 декември, рождението ѝ на 8 септември, а тях самите — на следващия ден. Тя бе зачената, както всяко дете, според православното учение: латинският догмат, че била опазена от наследството на Адам, не е приет. Памет: 9 септември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. пророк ИлияТесвитянинът, който затвори небето за три години срещу идолопоклонството на Ахаав и Йезавел, бе хранен от гарвани при потока и от вдовица в Сарепта, чийто син възкреси, и призова огън на Кармил пред Вааловите пророци. Бягайки да спаси живота си, вървя четиридесет дни до Хорив и намери Бога не във вятъра, нито в земетресението, нито в огъня, а в тих и лек ветрец. Не умря: огнена колесница го възнесе, и се яви отново с Моисей на Тавор, говорейки с Христос за Неговото заминаване. Монасите от Кармил и от всяка пустиня го приеха за свой отец, а в Гърция и на Кипър неговите параклиси стоят на върховете на хълмовете, толкова близо до небето, колкото и той се възнесе. Памет: 20 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. първомъченик и архидякон СтефанЕдин от седемте мъже, поставени от апостолите да служат на трапезите, за да могат те да се отдадат на молитвата и на словото — първите дякони и първият, умрял за Христос. Изправен пред Синедриона, отговори с реч, минаваща от Авраам до храма и завършваща с обвинение срещу съдиите си, видя небесата отворени и Сина Човешки, стоящ отдясно на Бога, и бе убит с камъни извън града, молейки: Господи, не им зачитай този грях. Младежът, пазещ дрехите, беше Савел. Църквата го нарича архидякон и го пази на третия ден от Рождество Христово, така че празникът на Раждането веднага е последван от първото раждане за Небето. Мощите му бяха намерени през 415 г. Памет: 27 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолен велик княз ВладимирВелик княз Киевски, езичник, който по свидетелството на самия летопис издигнал нови идоли, убил свой брат и държал стотици наложници, и който изпрати пратеници да изследват вярите, и те му разказаха за Великата църква в Константинопол, че не знаели дали са на небето, или на земята. Бе кръстен в Херсонес през 988 г., ожени се за сестрата на императора Анна и нареди народът на Киев да бъде кръстен в Днепър. Летописът отбелязва промяната в човека: той хранел бедните от собствената си трапеза и се колебаел да екзекутира дори разбойници, от страх пред греха. Основа училища и храмове и почина през 1015 г. Памет: 15 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостоли Кирил и Методий (IX век)Двама братя от Солун, израснали в говора на славянските села около града. Константин, учен, и Методий, бивш управител, станал монах, бяха изпратени през 863 г. от императора и патриарх Фотий във Велика Моравия по молба на нейния княз за учители, които могат да проповядват на родния език на народа. Константин състави азбука, глаголицата, и те преведоха Евангелията и службите. Немското духовенство възрази, че на Бог може да се служи само на еврейски, гръцки и латински, а братята отнесоха спора в Рим и го спечелиха. Константин почина там през 869 г., след като прие като монах името Кирил; Методий, затворен с години от баварски епископи, довърши делото. Учениците им, прогонени, го пренесоха в България, където в памет на Кирил бе създадена кирилицата. Памет: 11 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Сава, първи архиепископ СръбскиРастко, най-младият син на сръбския владетел Стефан Неманя, който на седемнадесет години избяга на Света гора и бе пострижен там монах; баща му го последва и стана монахът Симеон, и заедно основаха сръбския манастир Хилендар през 1198 г. През 1219 г. Сава получи от патриарха в Никея независимостта на Сръбската църква и бе ръкоположен за неин пръв архиепископ. Организира епархиите ѝ, състави нейния законник и написа първата ѝ книжнина, и помири своите скарани братя. Почина през 1236 г. в Търново. През 1594 г. османците изгориха мощите му в Белград, за да сломят духа на народа; на това място стои великият храм „Св. Сава“. Памет: 14 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Дионисий АреопагитСъдия от Ареопага, който повярва, когато св. апостол Павел проповядваше в Атина, и по предание — първи епископ на този град и мъченик. Съчиненията, носещи неговото име, за божествените имена, за мистическото богословие и за небесната и църковната йерархия, оформиха цялата апофатична традиция на Изтока, а и голяма част от тази на Запада. Съвременната наука ги датира около 500 г., четири века след мъжа от Деянията, но Църквата не е намерила в това причина да ги отхвърли: схолиите на Йоан Скитополски, предадени под името на св. Максим Изповедник, и собственото тълкувание на Максим утвърдиха православното им четене, и именно в това четене те са приети. Светецът се почита на своя ден, а корпусът стои на собствения си авторитет. Памет: 3 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Игнатий Богоносец (ок. 35-108)Епископ на Антиохия след апостолите, арестуван при Траян и отведен под стража през Мала Азия, за да бъде хвърлен на зверовете в Рим. По пътя написа седем послания до църквите, и те са най-ясният прозорец към Църквата в поколението след апостолите: епископ, презвитери и дякони във всеки град; Евхаристия, която е плътта на Христос, лекарството за безсмъртие; и Църква, която той пръв нарече съборна, в изречение, обикновено погрешно цитирано: където се яви епископът, там нека бъде народът, също както където е Иисус Христос, там е съборната Църква. Молеше римляните да не го спасяват. Аз съм Божие жито, писа той, и нека бъда смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чист хляб Христов. Памет: 20 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Ириней Лионски (ок. 130-202)Епископ на Лион в Галия, роден в Мала Азия, който като момче слушаше св. Поликарп да разказва какво сам е чул от апостол Йоан: само две брънки го деляха от апостолите, и той сам го казваше. Против гностиците, които учеха за тайно знание над вярата на Църквата и за бог-творец, по-нисш от истинския Бог, той написа петте книги „Против ересите“, първото велико дело на християнското богословие след Новия завет. Отговорите му са същите, които Църквата дава и днес: има един Бог, Който сътвори света и го спаси; вярата е обществена и се предава чрез епископите на църквите, основани от апостолите; и Христос рекапитулира Адам, като изживява отново и правилно нашия живот от самото му начало. Славата Божия е живият човек, писа той, а животът на човека е виждането на Бога. Памет: 23 август.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Силуан Атонски (1866-1938)Симеон Антонов, як млад селянин от Тамбовска губерния, дойде в руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон през 1892 г. и остана там четиридесет и шест години, повечето от тях като иконом на мелницата и работилниците. След месеци толкова тъмна борба, че се смяташе изоставен, той видя Христос в храма, а по-късно чу думите, които станаха цялото му учение: дръж ума си в ада и не се отчайвай. Написаното в тетрадките, намерени след смъртта му, е просто и много трудно: любовта към враговете е изпитанието дали някой изобщо познава Бога, а делото на монаха е да се моли за целия свят, за целия Адам, както за себе си. Ученикът му св. Софроний ги издаде. Умря през 1938 г. и бе прославен от Вселенската патриаршия през 1987 г. Памет: 24 септември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Симеон Нови Богослов (949-1022)Третият от тримата, които Църквата нарича Богослов, и онзи, чието богословие е почти изцяло разказ за онова, което видя. Млад придворен в Константинопол, той бе научен от монаха Симеон Благоговейни, видя нетварната светлина като мирянин и стана монах в Студион, а после игумен на „Св. Мамант“ за двадесет и пет години. Учеше, че всеки, който съзнателно не е приел Светия Дух, все още не е станал християнин в пълния смисъл, и че виждането на Бога не е само за древните светии, а за всеки сега; църковните власти чуха в това предизвикателство, и той бе заточен отвъд Босфора през 1009 г. Неговите „Химни на божествената любов“ са сред великата мистична поезия на Църквата. Умря през 1022 г. Памет: 12 март.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Спиридон, епископ Тримитунтски, ЧудотворецОвчар от Кипър, женен, с дъщеря, който бе ръкоположен за епископ на Тримитунт и продължи да пасе овце. Пострада в последното гонение и по предание дойде в Никея, където се разказва, че отговорил на един философ с обикновена керемида, която пламнала, потекла с вода и оставила глина в ръката му: три и едно. Църквата го пее като прост и неучен, а равен на учените, и като чудотворец, чиито дарби бяха за бедните. Тялото му, нетленно, бе изнесено от Константинопол при падането на града и стигна до Корфу през 1456 г., а Корфу го пази оттогава, изнасяйки го по улиците четири пъти в годината. Памет: 12 декември.ВажнаИконопис и свещено изкуствоСвета СофияВеликата църква на Константинопол, посветена на Божията Премъдрост, която е Христос. Юстиниан я построил за пет години и я осветил през 537 г., след като предишният храм изгорял по време на бунта „Ника“; нейните архитекти, Антемий от Трал и Исидор от Милет, издигнали купол, за който Прокопий казал, че сякаш виси от небето на златна верига. Куполът паднал през 558 г. и бил издигнат отново, по-висок. В продължение на девет века тя била катедралата на Вселенския патриарх и образецът на православното богослужение: нейният чин станал чинът на цялата Църква, и в нея пратениците на княз Владимир не знаели дали са на небето, или на земята. Кръстоносците я разграбили през 1204 г. На 29 май 1453 г. станала джамия, а с времето мозайките ѝ били измазани; през 1934 г. била превърната в музей, когато много от тях били открити, а през 2020 г. отново станала джамия, въпреки протестите на Вселенската патриаршия и на православните църкви навсякъде.ВажнаСвещено ПисаниеСветоотеческа типологияОтците четат Стария Завет като поредица от образи, които намират смисъла си в Христос, и те не са измислили този метод: св. Павел казва, че канарата в пустинята беше Христос, и нарича Адам образ на Оногова, който щеше да дойде. Така преминаването през Червено море е кръщението, манната е Евхаристията, тридневието на Йона е гробът, къпината, която гори, без да изгаря, е Девата, носеща Бога, а стълбата, която видя Яков, е същото. Това не е алегория в разхлабения смисъл на думата: образът (типос) е реално събитие, което наистина се е случило и означава повече, отколкото самото то е знаело. Химнографията на Църквата е изградена почти изцяло от него, затова читател, който не познава образите, не може да следва богослуженията.ВажнаБогословие и догматиСпорът за ФилиоквеДумите „и от Сина“, добавени на латинския Запад към твърдението на Символа на вярата, че Светият Дух изхожда от Отца. Те се появяват най-напред в Испания, в Толедо през 589 г., и се разпространяват през франкската църква; богословите на Карл Велики настояваха за тях, а папа Лъв III отказа и заповяда Символът да бъде изсечен без тях върху сребърни щитове в базиликата „Свети Петър“. Самият Рим започна да ги пее едва около 1014 г. Православното възражение е двойно. От канонична страна Символът на един вселенски събор бе изменен само от една част на Църквата, при положение че Ефеският събор бе забранил всякакъв друг символ. От богословска страна, като прави Сина втори източник на Духа, това руши монархията на Отца и размива Лицата в тяхната обща същност. Св. Фотий, съборът от 879–880 г. и св. Марк Ефески всеки поотделно защитаваха тази позиция, и въпросът остава един от спорните между Църквите.ВажнаЦърковен календар и празнициСретение Господне: 2 февруариЧетиридесет дни след Рождество Христово Богородица донася Младенеца в храма, а старецът Симеон, на когото било обещано, че няма да види смъртта, преди да види Христа Господен, приема Бога в обятията си. Гръцкото име, Ипапанти, означава Среща: Законът среща своя Законодател, храмът приема Онзи, за когото бил построен, а векът, който чакал, е вече свободен да си отиде в мир. Думите на Симеон в онзи миг не се пазят само за този ден. Те завършват вечернята всяка вечер на годината, така че цялата Църква ги произнася нощ след нощ. Пророчица Анна, вдовица на осемдесет и четири години в храма, е вторият свидетел. Латинското название на деня, Очистване на Пресветата Дева, поставя тежестта върху едно очистване, от което пренепорочната Богородица не се нуждаела; православното название го запазва върху самата Среща, и празникът се числи сред Господските празници. Празнува се на 2 февруари, с отдание на 9 февруари, и е последният от Дванадесетте велики празника на църковната година, получил тук своя страница.ВажнаСвещено ПисаниеСтарият ЗаветЦърквата чете Стария Завет в Септуагинтата, гръцкия текст, който апостолите цитират, а отците тълкуват. Наред с книгите, общи с еврейския канон, тя приема и анагиноскомена, „четимите“: Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Варух заедно с Посланието на Йеремия, притурките към Даниил и към Естир, 3 Ездра, 1-3 Макавейска книга, Молитвата на Манасия и Псалом 151. Четири от тях присъстват в гръцката и славянската Библия, но не и в римския канон. Православната църква никога не е издавала затворен списък по подобие на Тридентския събор: тези книги са Свещено Писание по силата на употребата, която Църквата им отдава, четени в богослуженията и цитирани от отците.ВажнаЦърковна историяСъветското гонение на ЦъркватаСедемдесетте години, през които съветската държава се стремеше да сложи край на религията в Русия и почти успя. От 1918 г. Църквата загуби имуществото и правния си статут; през 1922 г. конфискацията на църковните ценности, под предлог за помощ на гладуващите, доведе до първите масови процеси и екзекуции, започвайки от Шуя; патриарх Тихон бе затворен, а държавата подкрепи срещу него обновленския разкол. През 1927 г. митрополит Сергий обяви лоялността на Църквата към съветската държава, стъпка, която тогава раздели верните и се обсъжда и до днес. Големият терор от 1937 и 1938 г. беше най-тежкото: от около петдесет и четири хиляди енорийски храма, действащи през 1917 г., до 1939 г. останаха отворени само няколкостотин. Десетки хиляди свещенослужители, монаси и монахини бяха разстреляни или загинаха в лагерите, и Руската църква е прославила поименно повече от хиляда от тях като новомъченици и изповедници. Сталин позволи възраждане по време на войната, през 1943 г., Хрушчов отново затвори половината храмове, и едва хилядолетието от 1988 г. донесе свобода.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеТочно изложение на православната вяраТретата и най-обширна част от „Извор на знанието“ на св. Йоан Дамаскин, написана в лаврата на св. Сава през VIII век, след книга с философски определения и каталог на ересите. В сто глави тя излага онова, на което са учили гръцките отци: единия Бог и Троицата, творението, ангелите и човека, промисъла, въплътения Христос с двете Му природи и две воли, Богородица, а след това кръщението, Евхаристията, почитането на иконите и възкресението. Методът ѝ е обявен в началото на цялото съчинение: да не се казва нищо от себе си, а да се събере онова, което най-видните учители са изяснили. Тя била учебник на Църквата в продължение на векове. Бургундио от Пиза я превежда на латински през 1150-те години, разделена на четири книги, а Петър Ломбардски и Тома Аквински и двамата се позовават на нея, така че тя е каналът, чрез който голяма част от богословието на гръцките отци достига средновековния Запад.ВажнаЛитургия и богослужениеТрисветата песен и началните молитви„Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас.“ Пее се три пъти на почти всяко богослужение и стои начело на краткия ред молитви, с който започва почти всяка православна служба, затова тя е първото, което дете научава наизуст, и последното, изричано над гроб. Преданието я записва като дадена по време на земетресение в Константинопол през V век, когато едно дете било грабнато нависоко и чуло ангелите да я пеят. Тя е отправена към Светата Троица, а не само към Сина, и затова Трулският събор забранил добавката „Който бе разпнат за нас“: фразата не е невярна за Христос, но, прибавена към този химн, тя казва, че Троицата е била разпната.ВажнаДуховен живот и практикиУмът и сърцетоУмът (нусът) е окото на душата, способността, чрез която човек познава Бога пряко, и не е същото като разума. Православната аскетическа книжнина го описва като помрачен от страстите и разпръснат сред нещата, така че делото на духовния живот е да го събере и сведе в сърцето, което в това предание означава центъра на целия човек, а не седалището на чувствата. Ум, пребиваващ в сърцето, внимателен и неразсеян, е това, което отците наричат сърдечна молитва. Разликата има значение, защото тя отделя православното съзерцание от простото размишление за Бога.ВажнаБогословие и догматиУсия (същност, природа)Същност: това, което нещо е, а в Бога — общото за Отца, Сина и Духа, така че всеки от Тях е напълно Бог и не съществуват трима богове. Евномий твърдеше, че божествената същност може да бъде позната и назована — че Бог просто е нероденост — и следователно роденият Син не може да е Бог. Св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски отговориха, че ние не познаваме същността дори на една мравка, камо ли на Бога, и че всяко име, което даваме на Бога, назовава нещо около Него, но никога това, което Той е. Този отказ е коренът на апофатичното предание и на разграничението между непознаваемата същност и енергиите, в които Бог дава Себе Си. В езика на съборите за Христос усия и природа означават едно и също: Той има две — божествена и човешка.ВажнаЦърковен календар и празнициУспение Богородично: 15 августУспението на Богородица, празнувано на 15 август. Църквата вярва, че тя умряла, както умират всички, била погребана от апостолите, а на третия ден била възкресена и възнесена телесно на небесата, а гробът ѝ бил намерен празен. Православието изповядва това в химните си, без да го определя като догмат, и по това се различава от Рим, а освен това няма учение за непорочно зачатие: Богородица била смъртна като нас, а славата ѝ е плод на свободното ѝ послушание. Предхожда я строг четиринадесетдневен пост.ВажнаИконопис и свещено изкуствоХристос Пантократор (иконографски тип)Най-важната и най-разпространена икона на Христос: изобразен като владетел и съдия на всичко (Пантократор = „Вседържител“). Христос е показан анфас, държащ Евангелието в лявата Си ръка и благославящ с дясната. На синайската икона лицето Му е асиметрично, често тълкувано като едната страна милостива, а другата съдеща. Обикновено се поставя в централния купол на храма и на иконостаса. Синайският Пантократор (VI в.) е най-старият познат пример.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЦветният триодКнигата на петдесетте дни от Пасха до Петдесетница и следващата я Неделя на всички светии. Тя съдържа самата пасхална служба, Светлата седмица, неделите на Тома, на мироносиците, на разслабения, на самарянката и на слепия, след това Преполовение, Възнесение, неделята на отците от Първия вселенски събор и Петдесетница с нейните коленопреклонни молитви. Настроението на книгата е единно: през петдесетте дни няма коленопреклонение, няма пост в сряда и петък през Светлата седмица, а „Христос воскресе!“ заменя почти всяка начална молитва.ВажнаСъбори и техните канониШести вселенски събор (Константинопол, 680–681)Свикан от император Константин IV и проведен в куполната зала на императорския дворец. Осъди монотелитството и свързаното с него учение за едно действие, и определи, че Христос има две естествени воли и две естествени действия, неразделно, непреложно, неразлъчно и неслитно, като човешката Му воля следва божествената не като противяща се или неохотна, а като подчинена ѝ. Доводът е на свети Максим Изповедник: волята принадлежи на природата, а не на лицето, затова Христос без човешка воля не би бил човек, а онова, което не прие, не изцели. Гетсимания е текстът, на който се основава това, където Господ се моли да бъде изпълнена не Неговата воля, а волята на Отца, и се моли с човешка воля, която иска да живее. Осъди Сергий, Пир, Павел и Петър Константинополски, Кир Александрийски, Теодор Фарански, и римския папа Хонорий, чиято осъда след това потвърди папа Лъв II; вселенски събор, съдещ папа за ерес, е сред най-ясните православни отговори на по-късната претенция за лична непогрешимост. Свети Максим и папа свети Мартин I Изповедник починаха в изгнание заради това изповедание, и никой от двамата не доживя да го види прието. Съборът не издаде свои собствени канони, а тях единадесет години по-късно даде Пето-шестият събор.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаАвва Доротей ГазкиДобре образован млад човек, постъпил в манастира на авва Серид близо до Газа през VI век под ръководството на двамата велики старци Варсануфий и Йоан, чиито писма до него са запазени, и който по-късно основа собствен манастир. Неговите „Поучения“ към монасите му са най-практичната книга на аскетическото предание и се четат на глас в манастирите вече хиляда и четиристотин години. Най-известната страница в тях рисува кръг с Бог в центъра и хората по линиите, водещи навътре към Него: колкото повече се приближават до Бога, толкова повече се приближават един до друг, и колкото повече се приближават един до друг, толкова повече се приближават до Бога. Памет: 13 август.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииАвтокефалия и църковно устройствоПоложението на църква, която е сама своя глава: тя избира собствения си предстоятел и епископи чрез собствения си синод и не отговаря пред никоя друга Църква, докато пази с всички останали едната вяра и едната Евхаристия. Древният канон зад това нарежда на епископите на всеки народ да знаят кой е пръв сред тях и да не вършат нищо важно без него, а той — нищо без тях. Църквите са изброени в диптихите, в ред на чест, по който те не са напълно съгласни: първо Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, после Москва, а след нея, по реда, който пази Константинопол — Сърбия, Румъния, България, Грузия, Кипър, Гърция, Полша, Албания и Чешките земи и Словакия. Под автокефалията стои автономията, каквато е тази на Синай, Финландия и Япония. Няма съгласие как една Църква става автокефална: Константинопол смята, че може да я предостави, други — че е нужно съгласието на всички, поради което Църквите на Америка, Украйна и Северна Македония се броят различно от различните Църкви.ВажнаЛитургия и богослужениеАкатистовият химнНай-прочутият и обичан химн на Православната църква, посветен на Богородица. „Акатист“ означава „неседален“: през цялата служба паството стои. Съставен през V-VI век (приписван различно на св. Роман Сладкопевец или на патриарх Сергий). Пее се изцяло на петата събота на Великия пост, а и в други случаи. Съдържа 24 строфи, редуващи призиви „Радвай се“.ВажнаСвещено ПисаниеАнагиноскомена (четимите книги)Книгите на гръцкия Стар Завет, които стоят извън еврейския канон: Товит, Юдит, Премъдрост, Сирах, Варух, Посланието на Йеремия, притурките към Даниил и Естир, 1, 2 и 3 Макавейска книга, 3 Ездра, Молитвата на Манасия и Псалом 151. Гръцкото име означава „четимите“, и то е описание на практика: те се четат в храма, цитират се от отците и се печатат в православните Библии. Православният списък не е римският, бидейки по-дълъг с 3 Ездра, 3 Макавейска книга, Молитвата на Манасия и Псалом 151, и Гръцката църква е отказвала да ги степенува спрямо останалите с технически термин, макар Руската църква да ги нарича неканонични. Йерусалимският събор от 1672 г. ги утвърди.ВажнаЕсхатология и задгробен животАпокатастасис (всеобщо възстановяване)Учението, че накрая всички разумни създания, включително демоните, ще бъдат възстановени и наказанието ще свърши. То се свързва преди всичко с Ориген и в тази форма е било осъдено: анатемите, издадени в Константинопол при Юстиниан и пренесени в Петия вселенски събор, назовават заедно предсъществуването на душите и възстановяването, защото при Ориген те принадлежат заедно. Усложнението, което Църквата никога не е крила, е че св. Григорий Нисийски използва език за всеобщо възстановяване и е светец и отец на Втория вселенски събор. Православният път през това не е нито да го редактира, нито да го следва тук: осъдена е оригенистката система, а Църквата се моли за всички, отказвайки да обещае онова, което не ѝ е било разкрито.ВажнаСъбори и техните канониАпостолските канониОсемдесет и пет правила, предадени под името на апостолите, най-старият свод на църковно право, приет от Православната църква. Те бяха съставени в Сирия в по-късния IV век като заключителна част на Апостолските постановления, и Църквата прие каноните, като остави настрана самите Постановления: вторият канон на Трулския събор (692) прие осемдесет и петте, и отхвърли останалото като повредено от еретици. Съборите вече ги смятаха за задължителни; петнадесетият канон на Първия вселенски събор се позовава на „апостолското правило“ срещу клирик, който преминава от град в град. Те стоят на първо място във всеки сборник и в Пидалиона, и уреждат ръкополагането (епископ от двама или трима епископи), поведението на клира, приемането на еретиците, пасхалното изчисление, и в осемдесет и петото, кои книги трябва да се смятат за Свещено Писание.ВажнаБогословие и догматиАпофатично богословиеДа се говори за Бога, като се казва какво Той не е, защото всичко, което човешкият ум може да побере, е по-малко от Бога. Моисей „влезе в мрака, дето беше Бог“ (Изх. 20:21), и св. Григорий Нисийски чете този мрак като мястото, където познанието спира и започва срещата. „Мистическото богословие“ на Ареопагита се изкачва чрез отрицания, докато не отрече дори самите отрицания. Това не е агностицизъм, нито мълчание заради самото мълчание: то пази ума да не си направи идол от собствените си представи, и е път към единение, а не стена. Литургията се моли с това: Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим. Положителното, катафатично богословие не се отменя от него — Бог наистина е благ и наистина е Отец, — но то винаги се изрича със съзнанието, че действителността е по-голяма от думата.ВажнаБогословие и догматиАрианствоУчението на Арий, презвитер от Александрия, че Синът Божи е първото и най-великото от творенията, чрез Когото Бог сътворил света, но все пак творение: имало е време, когато Го е нямало. Той сложи учението си на популярни песни, и моряци и мелничари ги пееха. Първият вселенски събор го осъди през 325 г. и вписа „единосъщен“ в Символа на вярата, а половин век след това изглеждаше, че Никея е загубила: императорите подкрепяха арианската и полуарианската партия, св. Атанасий Велики бе изпращан в изгнание пет пъти, а след съборите от 359 г. блажени Йероним писа, че целият свят застенал и се учудил, че е станал ариански. Готите бяха покръстени от ариански мисионер, затова кралствата, наследили Рим на Запад, започнаха като ариански. Вторият вселенски събор през 381 г. сложи край на арианството в пределите на империята.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаБлажена Ксения ПетербургскаЮродива в Петербург през XVIII век. Овдовяла на двадесет и шест години, когато съпругът ѝ почина без изповед и причастие, тя раздаде къщата и всичко в нея, облече неговата униформа, отзоваваше се на неговото име, а не на своето, и прекара четиридесет и пет години по улиците на града, поемайки върху себе си неговото покаяние. Смятаха я за луда, а после — за светица. Носеше нощем тухли на строителите на църквата в Смоленското гробище, и хората и досега ѝ пишат в параклиса над гроба ѝ. Прославена от Руската църква през 1988 г. Памет: 24 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаБлажена Матрона МосковскаРодена сляпа, без очи, в село в Тулска губерния през 1881 г., и лишена от способността да ходи от седемнадесетгодишна възраст. Прекара съветските десетилетия, местена от стая в стая из Москва от всеки, който я приемаше, молейки се с потока хора, които я намираха, и почина през 1952 г., казвайки им да идват на гроба ѝ и да ѝ говорят като на жива. Те дойдоха, и то в такъв брой, че гробът ѝ стана едно от малкото открити поклоннически места в Съветския съюз. Прославена през 1999 г. и сега е сред най-посещаваните светии в Русия. Памет: 19 април (по стария календар: 2 май по новия стил).ВажнаБогословие и догматиБогородица и Непорочното зачатиеПравославието почита Богородица над всяко творение и не приема Непорочното зачатие, догмата, определен в Рим през 1854 г., че тя е била запазена от петното на първородния грях от първия миг на своето зачатие. Православното възражение не е, че тя е по-малко свята, а че догматът отговаря на въпрос, който Православието не задава: той предполага наследствена вина, каквато Изтокът никога не е учил, затова няма петно, от което тя да бъде запазвана. Тя бе смъртна, както и ние сме смъртни, тя умря, и нейната чистота е плод на свободно послушание, а не изключение, дадено ѝ преди тя да може да се съгласи. Правенето на изключение от нея я прави по-малко подобна на нас, а именно като една от нас тя даде на Словото Неговата плът.ВажнаЦърковен календар и празнициБогородичният постЧетиринадесет дни, от 1 до 14 август, и най-строгият от четирите след Великия пост: без риба освен на Преображение Господне, което се пада в средата му. През повечето вечери на поста се пее Параклисът на Богородица, като се редуват малкият и великият канон, така че този пост е най-богородичният сезон на годината по звучене. Завършва с Успение, и на много места се пее опело на Богородица с ковчег и плащаница точно както на Велики петък, което е най-ясното твърдение, направено от календара за това какво е нейната смърт.ВажнаЦърковна историяБрестката уния (1596)По-голямата част от православните епископи на Киевската митрополия, тогава в пределите на Полско-литовската държава и под силен натиск, се подчиниха на Рим в Брест, като запазиха византийския обред, женените свещеници и богослужението на славянски. Двама епископи отказаха, а заедно с тях и братствата, повечето манастири и голяма част от миряните, които останаха без йерархия, докато такава не бе тайно възстановена през 1620 г. Резултатът беше две църкви с един и същ обред в едни и същи градове, и четири века огорчение. Православното възражение никога не е било срещу обреда, а срещу метода: общение, сключено отгоре, от епископите, над главите на народа, в юрисдикция, в която държавата възнаграждаваше това.ВажнаЛитургия и богослужениеВеликият входДаровете се пренасят от жертвеника, през северната врата, през кораба на храма и отново през царските двери, докато се пее Херувимската песен, а хорът задържа мелодията незавършена насред изречението, докато мине шествието. Химнът казва какво се извършва: онези, които тайнствено изобразяват херувимите, сега отлагат всяка житейска грижа, защото ще приемат Царя на всичко. Това още не е Тялото и Кръвта, затова по-старите тълкуватели са внимателни към честта, отдавана му, а то е вече и погребално шествие, затова големият покров над даровете, въздухът, се полага върху тях като плащаница.ВажнаЛитургия и богослужениеВеликото освещаване на водитеНа Богоявление Църквата освещава вода, и това е единствената благословия през годината, извършвана два пъти — на Литургията в навечерието и отново на самия ден, често на река или на морския бряг, като във водата се хвърля или потапя кръст. Молитвата не моли Бог да направи водата свята като символ: тя моли Той да изпрати благодатта на Йордан, защото именно чрез кръщението Си Христос осветил водите и смазал главите на змейовете, спотаени в тях. Водата се отнася у дома и се пази, а преданието, че тя не се разваля, е достатъчно старо, за да бъде записано от св. Йоан Златоуст в едно богоявленско слово.ВажнаЛитургия и богослужениеВечернята (вечерното богослужение)Вечерната служба и началото на църковния ден, който започва по залез слънце, както дните на Битие: имало вечер и имало утро. Тя започва със 103-ти псалом, псалома на сътворението, четен по гръцкия чин, а на руското всенощно бдение изговарян или пят, докато свещеникът кади целия храм, и преминава през великата ектения и псалтира до светилничните псалми „Господи, воззвах“ и „Да се изправи молитвата ми“, с песните на деня между стиховете им. Кадилницата се носи в шествие, а след това следва един от най-старите химни, които Църквата все още пее — „Свете Тихий“, който християните пеели при запалването на светилниците още преди времето на св. Василий. На празници следват три четива от Стария завет. Службата завършва с песента на праведния Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром“, тропара на деня и отпуста. Великата вечерня се служи в навечерието на неделите и празниците, а по руския чин тя се съединява с утренята във всенощно бдение.ВажнаМонашествоВидове монашествоНачините, по които се живее монашеският живот, всички по-стари от всяко правило, което ги описва. Киновията е общност, в която всичко е общо: храна, труд и молитва, под ръководството на игумен, както св. Пахомий Велики я основал в Египет, св. Василий Велики ѝ дал правилата, а преподобни Теодор Студит — византийската ѝ форма. Лаврата, каквато преподобни Сава Освещени изградил в Юдейската пустиня, разпръсва монасите си в килии около храм и ги събира в края на седмицата. Скитът е селище от малки къщи около централен храм; килията е единична къща с неин старец и един или двама ученици; а пустинникът живее сам, както някои правят и досега в скалите на южния край на Атон. Идиоритмичният начин, при който всеки монах пазел собствената си кесия и трапеза, се разпространил на Атон в късното Средновековие и приключил там през 1992 г., когато последният такъв манастир се завърнал към общежителния живот.ВажнаПсалмопение и химнографияВизантийски невмиВизантийското пеене не се записва на петолиние. Неговите знаци отбелязват интервали и движение, а не височини: всяка невма казва колко далеч да отидеш от мястото, на което се намираш, и по какъв начин, така че нотацията е относителна и една мелодия може да се изпее от всеки начален звук. По-старите ѝ пластове, от X век насетне, носят и големи знаци, управляващи темпото, изразителността и цели формули. Системата, използвана днес, е Новият метод, изработен от Тримата учители — Хрисант, Григорий и Хурмузий, около 1814 г., който опростил знаците и направил по-стария репертоар преводим в нотация, без да замени принципа.ВажнаЕсхатология и задгробен животВсеобщото възкресениеПри Второто пришествие всички мъртви ще бъдат възкресени телесно, а не само духовно. Възкръсналото тяло ще бъде преобразено и нетленно (1 Кор. 15). Целият човек, тяло и душа, участва или във вечното общение с Бога (рая), или в отделянето от Бога (ада). Затова Православието настоява на погребението, а не на кремацията.ВажнаЕсхатология и задгробен животВторото пришествие на ХристосПравославната есхатология утвърждава видимото, славно завръщане на Христос в края на историята. Символът на вярата казва: „и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.“ Православието избягва подробните спекулации за края на времената и отхвърля хилиазма (1000-годишното земно царство). Акцентът е върху готовността чрез покаяние.ВажнаЦърковен календар и празнициВход Господен в Йерусалим (Цветница)Тържественият вход на Христос в Йерусалим на осле, посрещнат от тълпи, размахващи палмови клони и викащи: „Осана!“ Празнува се в неделята преди Пасха. Вярващите носят връбови или палмови клонки, освещавани на богослужението. Един от 12-те Велики празника. Бележи началото на Страстната седмица.ВажнаЦърковен календар и празнициВъздвижение на Светия Кръст Господен: 14 септемвриВъзпоменава намирането на Честния Кръст от императрица Елена (326 г.) и по-късното му връщане от персите от император Ираклий (628 г.). Строг постен ден (без месо, млечни продукти или риба). Кръстът се изнася в шествие и се издига пред вярващите. Един от 12-те Велики празника.ВажнаИконопис и свещено изкуствоДеисисХристос на престол, с Богородица отдясно и св. Йоан Предтеча отляво, и двамата обърнати към Него с издигнати ръце и наведени глави. Думата означава молба, а композицията е богословски довод за молитвата: двамата най-велики от родените от жена са показани да вършат единственото нещо, което Църквата иска от тях — да молят. Тя е центърът на иконостаса, редицата, дала името си на целия ред, а в по-голям храм тази редица се разширява с архангелите, апостолите и светителите, всички наведени по същия начин. Никой в композицията не гледа зрителя освен Христос.ВажнаСвещено ПисаниеДеяния на апостолитеНаписани от евангелист Лука като продължение на неговото евангелие. Разказват за разпространението на Църквата от Йерусалим до Рим след Възнесението. Ключови събития: Петдесетница, мъченическата смърт на Стефан, обръщането на Павел, Апостолският събор в Йерусалим, мисионерските пътувания на Павел. Четат се непрекъснато от Пасха до Петдесетница по православния устав за четива.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеДидахи (Учение на дванадесетте апостоли)Най-ранният известен християнски катехизисен текст (ок. 50-120 г.), открит през 1873 г. Съдържа наставления за нравствеността („Двата пътя“: на живота и на смъртта), за кръщението, поста, молитвата (включително Господнята молитва три пъти на ден), Евхаристията и църковния ред. Дава поглед към богослужението и живота на най-ранните християнски общности.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииДиптихитеСписъците с имена, които се споменават на глас по време на Литургията: имената на предстоятелите на автокефалните Църкви, всеки на своето място, четени от епископа или свещеника при анафората. Те са най-простото средство, с което Православната църква разполага, за да покаже кой с кого е в общение, защото едно име или се произнася, или не се произнася, и всички присъстващи чуват кое от двете. Църква, която прекъсва общението, зачерква едно име от тях, а възстановяването на общението означава то да бъде върнато. Редът в списъците е редът на честта, и Църквите не пазят еднакви списъци, което е един от начините, по които спор за реда се проявява, без някой да е длъжен да го обяви.ВажнаИконопис и свещено изкуствоЕлеуса (Умиление)Младенецът притиска бузата Си до бузата на майка Си, а тя навежда глава към Него, и в повечето от тези икони тя гледа извън образа, а не към Него, с изражение, което не е радост. Типът казва две неща едновременно: Въплъщението е достатъчно истинско, за да се притиска дете, и тя вече знае. Владимирската икона, пренесена от Константинопол в Киев през XII век и станала по-късно палладиум на Москва, е най-известната от тях. Където Одигитрията сочи, Елеусата държи, и двата типа заедно обхващат по-голямата част от Богородичните икони във всеки православен храм.ВажнаЕсхатология и задгробен животЕсхатология (последните неща)Онова, което Църквата изповядва за края. Символът на вярата учи, че Христос пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край, и че очакваме възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Православието учи за частен съд при смъртта и за всеобщо възкресение и Страшен съд при Второто пришествие, и съзнателно се въздържа от подробности за онова, което е между тях.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЗа живота на света (о. Александър Шмеман)От о. Александър Шмеман (1963), класика на богословието на тайнствата. Представя православното виждане за целия живот като тайнство: творението като Божи дар, Евхаристията като център на християнския живот и християнството като радост и благодарение, а не просто нравственост или обредност. Може би най-добрата книга на XX век за православната вяра, написана за неспециалиста.ВажнаЦърковен календар и празнициЗадушните съботиСъботи, посветени на починалите. Съботата преди Месопустна неделя и втората, третата и четвъртата събота на Великия пост са главните измежду тях, заедно с Радоница през втората седмица след Пасха по славянската практика и съботата преди Петдесетница навсякъде. Съботата е техният ден, защото това е денят, в който Христос лежал в гроба. Църквата служи общ панихиден помен, донася се коливо, и се четат списъци с имена, докъдето стигнат списъците. Предпетдесетната събота се моли за всички, починали от Адам насетне, включително за онези, за които никой не е останал да ги помни, и за онези, починали по начини, които Църквата не може да назове, което е най-широката молитва в православната година.ВажнаЕсхатология и задгробен животЗащо няма чистилищеПравославието се моли за починалите и вярва, че тези молитви помагат, но никога не е учило за чистилище. Латинското учение предполага място на временно наказание, където се изплаща дълг на удовлетворение, останал и след прошката, и всяка негова част е чужда на православното съзнание: че грехът оставя определено количество наказание за изплащане, че изплащането става на отделно място и че продължителността му може да се пресметне или съкрати чрез индулгенция. Вместо това Православието говори за души, очакващи Съда във вкус на онова, което предстои, подпомагани от молитвите на Църквата, и отказва да каже повече. Точно това е защитавал св. Марк Ефески на Флорентинския събор и е отказал да подпише.ВажнаПсалмопение и химнографияЗнаменно пеенеПеенето на Руската църква от покръстването до XVII век, записвано с кукова нотация (крюки) и изпълнявано едногласно, без хармония и без инструменти. То е изградено не от гами, а от формули: певецът научава попевките, мелодичните обрати, присъщи на всеки от осемте гласа, и от тях се съставя песнопението. Многогласието, дошло от Запада през XVII и XVIII век, едва не го погубва, и то оцелява сред старообредците и в няколко манастира. От края на XIX век то се възражда, и днес много руски енории пеят поне гласовете от него.ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконата „Троица“ на РубльовНай-известната православна икона, написана от преподобни Андрей Рубльов (ок. 1411–1427 г.) за Троице-Сергиевата лавра. Изобразява тримата ангели, посетили Авраам (Битие 18), като образ на Пресветата Троица. Забележителна с кръговата си композиция, внушаваща взаимната любов (перихореза) на Трите Лица. Богословски шедьовър.ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконографски типове на БогородицаОсновни иконографски типове на Дева Мария: Одигитрия („Показваща пътя“, сочеща към Христос), Елеуса/Гликофилуса („Умиление“, с допрени бузи), Платитера („По-пространна от небесата“, с Христос в утробата ѝ и издигнати в молитва ръце), Оранта (молеща се с издигнати ръце). Прочути чудотворни икони: Иверска, Казанска, Владимирска, Тиносска Мегалохари.ВажнаЛитургия и богослужениеИконостасътУкрасената с икони преграда, отделяща кораба от олтара в православния храм. Съдържа редове икони: местен ред (Христос, Богородица, храмовият светец), Деисисен ред (Христос на престола с ходатаите), празничен ред, пророчески ред. Царските двери (в средата) се отварят в определени моменти от богослужението, разкривайки олтара.ВажнаПсалмопение и химнографияИсонът (държаният звук)Един или повече певци държат един-единствен звук, докато мелодията се движи над него. Исонът не е хармония и не е басова линия: той е основният тон на гласа, направен чуваем, така че всеки интервал, който пее мелодията, се чува върху почвата, към която принадлежи. Той се мени само когато се смени гласът, и добрият исократ го сменя късно и тихо. Богословски това е най-близкото нещо, което псалтическото изкуство има до довод за самото себе си, защото многото гласове пеят една мелодия върху един непроменлив звук, и византийската традиция никога не е искала звучене, в което гласовете вървят всеки по своя път.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииЙерусалимска патриаршияЕдна от четирите древни патриаршии, пазителка на Светите места. Братството на Светия гроб (гръцки монаси) векове наред пази грижата за най-святите християнски места, сред тях храма „Възкресение Христово“ (Божи гроб), храма „Рождество Христово“ и гроба на Богородица. Най-малката патриаршия по брой на паството, но с огромно духовно значение.ВажнаСъбори и техните канониЙерусалимският събор (1672)Свикан във Витлеем под ръководството на йерусалимския патриарх Доситей, за да отговори на калвинистко изповедание, разпространявано под името на константинополския патриарх Кирил Лукарис. Неговото Изповедание на Доситей отхвърля предопределението без оглед на волята, вярата без дела, и свеждането на тайнствата до знаци; то утвърждава действителното претворяване на Даровете в Евхаристията, почитането на иконите и светиите, и анагиноскомена, книгите, които се четат, като истинско Свещено Писание. Това е най-близкото до официален отговор на Реформацията, с който Православието разполага, и е поместен събор с висок авторитет, а не вселенски.ВажнаСвещено ПисаниеКнига Откровение (Апокалипсис)Апокалипсисът на св. Йоан Богослов, последната книга на Новия завет: пророческо видение за края, за борбата между доброто и злото и за окончателната победа на Христос. Тя е единствената книга от Новия завет, от която не е определено нито едно четиво в Евангелието или в Апостола, отсъствие, чиито корени са в дългия спор на Изток относно нейната каноничност. Въпреки това тя е канонична, и Църквата я чете чрез св. Андрей Кесарийски, чийто коментар от VI век установи нейното тълкуване за гръцката традиция. Православното четене е символично и отхвърля хилиазма, очакването на хилядолетно земно царство.ВажнаСъбори и техните канониКонстантинополски събор (879–880)Проведен под ръководството на свети Фотий Велики, с участието на легати, изпратени от папа Йоан VIII. Възстанови Фотий на неговата катедра, обяви за недействителен събора от 869–870 г., който го беше свалил, и анатемоса всеки, който би добавил нещо към Никео-Цариградския символ на вярата или би отнел от него, което е осъждане на Филиокве, преди самият Рим да го е добавил към Символа на вярата. Йоан VIII прие неговите решения; Рим се отрече от него през XI век и днес смята за свой осми събора от 869–870 г. Много православни смятат този събор за Осми вселенски събор, но това броене не е общоприето сред тях.ВажнаЛитургия и богослужениеЛитургията на Преждеосветените даровеЛитургията на делничните дни на Великия пост, когато не се служи пълна Литургия: вечерня, с причастие от дарове, осветени на Литургията на предходната неделя. Трулският събор определил тя да се служи в делничните дни на поста; енориите я служат най-вече в сряда и петък и през първите три дни на Страстната седмица, и била замислена да се служи вечер, за да могат вярващите да пристъпват към причастие в края на ден, прекаран в пост. Най-запомнящите се нейни моменти са нейни собствени: свещеникът, който издига свещ пред народа с думите „Христовата светлина просвещава всички“; псаломът „Да се изправи молитвата ми“, пят с поклони; и тихият Велик вход, докато хорът пее „Сега силите небесни с нас невидимо служат“. Гръцкото предание я приписва на св. Григорий Двоеслов; учените поставят оформянето ѝ в Константинополската църква през вековете около него.ВажнаЛитургия и богослужениеЛитургията на св. Василий ВеликиПо-дългата от двете литургии, служена десет пъти в годината: през първите пет недели на Великия пост, на Велики четвъртък и Велика събота, в навечерието на Рождество Христово и на Богоявление, и на празника на самия св. Василий — 1 януари. Тя се различава от литургията на св. Йоан Златоуст почти само по свещеническите молитви, и преди всичко по анафората си, която изрежда цялата история на спасението — от сътворението през Закона и пророците до Въплъщението и Кръста, преди да призове Духа да покаже хляба за тяло Христово. Твърде вероятно тя е самата молитва, с която се е молил св. Василий в Кесария през IV век, или е израснала от нея. В повечето от нейните дни химнът към Богородица не е „Достойно е“, а „За Тебе се радва, Благодатна, цялото творение“, чиято икона показва цялото творение, събрано около нея.ВажнаМонашествоМанастирът „Света Екатерина“ (Синай)Най-старият непрекъснато обитаван християнски манастир в света, построен в подножието на планината Синай от император Юстиниан (VI век). Съхранява втората по големина в света колекция от древни ръкописи (след Ватикана), включително листове от Синайския кодекс. Пази безценни икони, оцелели през иконоборството, защото манастирът се намирал на мюсюлманска територия. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.ВажнаЕсхатология и задгробен животМолитва за починалитеЦърквата се моли за своите починали и го прави от самото начало: покойниците се поменават на всяка литургия, за тях се изважда частица на проскомидията, а панихидата и заупокойният Трисвети чин се служат на третия, деветия и четиридесетия ден и на годишнина. Варено жито, коливото, се освещава и се яде, защото зърното трябва да падне в земята и да умре. Православието утвърждава, че тези молитви помагат на починалите, без да обяснява как: то отказва да опише механизъм, място на очистване или тарифа на удовлетворение и държи, че участта на починалите не е окончателно определена до Страшния съд.ВажнаИконопис и свещено изкуствоНеръкотвореният образ (Мандилион)Кърпата, върху която, по преданието, Христос оставил отпечатъка на собственото Си лице и я изпратил на болния Авгар, царя на Едеса. Тя е иконата, към която иконопочитателите посегнали най-напред в спора за образите, защото е образ на Христос, който никой художник не създал и който Самият Христос дал, така че доводът, че образът на Бога е дързост, трябва да ѝ отговори. Кърпата била пренесена от Едеса в Константинопол през 944 г. и Църквата пази този ден. В живописта това е винаги само лицето върху плат, анфас, без тяло, и е образът, поставян по традиция над вратите на храма или над царските двери. Памет: 16 август.ВажнаДуховен живот и практикиНипсис (трезвение)Духовна бдителност: практиката за пазене на ума и сърцето от греховни помисли (логизми). Централно понятие в православното аскетическо богословие. Умът (духовният разум) трябва да се пази свободен от разсейване и насочен към Бога. Преподобни Никифор Уединеният е казвал, че вниманието е връщането на душата към самата нея.ВажнаЦърковна историяНовомъчениците под османска властМежду падането на Константинопол и гръцката независимост няколкостотин християни бяха убити заради вярата под османска власт, и Църквата ги нарича новомъченици, за да ги отличи от мъчениците на първите три века, без да ги поставя по-долу от тях. Мнозина от тях бяха хора, приели исляма, често като деца или по принуда, а после публично се върнаха при Христос, знаейки какво предвижда законът за това. Свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски събраха разказите за тях в Новия мартирологион от 1799 г., отчасти за да отговорят на западни писатели, които твърдяха, че Гръцката църква е мъртва. Самото събиране беше акт на съпротива.ВажнаИконопис и свещено изкуствоОдигитрия (Показваща пътя)Богородица държи Младенеца на едната си ръка и сочи към Него с другата. Тя не гледа нито Него, нито встрани от зрителя: тя насочва вниманието, и жестът е цялото съдържание на типа. Младенецът е изобразен по-скоро като малък мъж, отколкото като бебе, благославящ и държащ свитък. Оригиналът висял в манастира Одигон в Константинопол, бил носен около стените в шествия и се изгубил при падането на града. Преданието приписва първата от тях на евангелист Лука, което Църквата разбира като твърдение за авторитет, а не за художническа ръка.ВажнаМонашествоОптина пустиняПрочут руски манастир в Калужка област, известен с традицията си на духовно старчество през XIX век. Старци като Леонид, Макарий, Амвросий и Нектарий привличали поклонници от всякакво положение: Достоевски, Гогол и Толстой го посещавали. Отец Зосима в „Братя Карамазови“ е изграден по образа на старец Амвросий. Манастирът бил отворен отново в края на съветската епоха.ВажнаДуховен живот и практикиОсемте страсти (логизми)Осемте главни помисъла, чрез които се напада душата, както ги описал Евагрий Понтийски от опита на египетската пустиня: чревоугодие, блудство, сребролюбие, печал, гняв, униние, което е обедната умора, правеща килията непоносима, тщеславие и гордост. Преподобни Йоан Касиан пренесъл списъка на Запад, където по-късно бил сведен до седем смъртни гряха, но Изтокът го запазил като карта на битка, а не като списък от престъпления. Отците наблюдавали начина, по който една мисъл се превръща в страст, който преподобни Йоан Лествичник описва на степени: предизвикателството (прилог), събеседването с него, съгласието, пленничеството, борбата, и накрая самата страст — навик, вкоренен в душата. Всяка има своето лекарство: пост срещу чревоугодието, милостиня срещу сребролюбието, смирение срещу гордостта, а целта е безстрастие — не липса на чувство, а свобода от властта на онова, което човек чувства.ВажнаЛитургия и богослужениеПанихидата (заупокойната служба)Заупокойната служба за мъртвите, отслужвана на гроба, в храма и в определените дни: третия, деветия и четиридесетия ден след смъртта, годишнините и задушните съботи, когато цялата Църква си спомня всички наведнъж. Донася се сварено жито, защото зърното трябва да падне в земята и да умре. Молитвите молят за покой на място на светлина, където няма болка, нито скръб, нито въздишка, и казват открито, че никой не живее, без да съгреши, че само Бог е безгрешен. Православната църква се моли за починалите и отказва да опише механизма, чрез който молитвата им помага, и точно тук тя се разделя от латинското учение за чистилището.ВажнаЛитургия и богослужениеПараклисът (молебният канон)Служба на ходатайство пред Богородица, пята, когато някой е в беда, а по гръцкия обичай — и вечер от 1 до 13 август през Богородичния пост, освен в съботните вечери и в навечерието на Преображение Господне. Малкият параклис е този, който познават повечето енории. Той е изграден като канон, с имената на болните или на страдащите, четени насред него, а припевът му е достатъчно кратък, за да го поеме цялото паство: „Пресвета Богородице, спаси нас.“ Където Акатистът стои и хвали, Параклисът моли, и това е разликата между двете велики богородични служби на византийския чин.ВажнаСъбори и техните канониПети вселенски събор (Константинопол, 553)Свикан от император Юстиниан и председателстван от Евтихий Константинополски, с 165 епископи, подписали неговите деяния. Неговата задача беше да определи как трябва да се чете Халкидон: той осъди Трите глави, тоест личността и съчиненията на Теодор Мопсуестийски, съчиненията на Теодорит Кирски против свети Кирил, и посланието на Ива Едески до Мари, за да не могат двете природи никога да бъдат разбирани като два субекта. Изповяда, че Един от Светата Троица пострада по плът, прие дванадесетте анатеми на свети Кирил като мярка за Халкидон, и нарече Богородица Приснодева. Осъди поименно Ориген наред с Арий, Несторий и Евтихий, а петнадесетте анатеми срещу оригенизма преданието приема заедно със събора, макар да е спорно дали са издадени от самия събор, или от синод малко преди него. Папа Вигилий беше в града, но не пожела да участва, писа в защита на Трите глави и се съгласи едва по-късно, а Северна Италия изпадна в разкола на Трите глави, Аквилея за повече от век. Съборът не спечели обратно онези, които бяха отхвърлили Халкидон, а именно това Юстиниан желаеше от него най-много.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПидалион („Кормилото“)Каноничният сборник на Гръцката църква, съставен от св. Никодим Светогорец заедно с монах Агапий и отпечатан за пръв път през 1800 г. Той дава каноните на апостолите, на вселенските и поместните събори и на отците, всеки следван от собствения коментар на Никодим и от бележка как той действително се прилага, което го прави кормило, а не законник. Той е стандартният справочник за православното канонично право в гръцката практика, и именно в бележките под линия читателят среща принципа, че каноните се насочват, а не се спазват механично.ВажнаЦърковен календар и празнициПокров Богородичен: 1 октомвриПо време на обсада на Константинопол, на всенощното бдение в храма във Влахерна, където се пазела нейната риза, св. Андрей Юродиви видял Богородица да влиза над народа, да се моли и да разпростира своя покров над него. Празникът пази това видение. Той не е сред Дванадесетте, а в славянските Църкви се празнува по-тържествено от няколко от тях: Покровът е един от великите дни на руската година, а Украинската и Сръбската църква го празнуват по същия начин. Гръцката църква пренесла честването му на 28 октомври, за да го обедини с годишнината от отказа през 1940 г., рядък случай на съвременно избавление, вписано в календара.ВажнаЦърковна историяПравославието под османска властЧетирите века и повече, през които православните на Балканите, в Мала Азия и в Близкия изток живяха под властта на османските султани, от падането на Константинопол, докато балканските народи един по един извоюваха свободата си, през XIX век и през Балканските войни от 1912 г. Султанът направи Вселенския патриарх глава на всички православни в империята, рум милета, отговорен за тях както в гражданските, така и в духовните дела, което даде на Църквата и защитено положение, и политическо бреме: патриарсите бяха сваляни по произвол, а Григорий V бе обесен през 1821 г. Християните плащаха по-тежки данъци, нямаха право да носят оръжие, а на Балканите даваха момчета в кръвния данък. Онези, които бяха убити, задето отказаха исляма, или задето се върнаха при Христос, след като се бяха отрекли от Него, са новомъчениците. Църквата съхрани вярата, езика и училищата, а към края на тази епоха коливадите, сред тях свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски, ѝ дадоха Добротолюбието.ВажнаПравославна философия и етикаПравославното разбиране за личносттаИзхождайки от тринитарното богословие, Православието разбира човешката личност като съществуваща в общение, свободна и неповторима: създадена по образа на Триипостасния Бог. Личността (ипостас) не се свежда до природа, индивидуалност или обществена роля. Кападокийското разграничение между лице и природа има дълбоки последици за антропологията, етиката и социалната теория.ВажнаБогословие и догматиПрародителският грях (за разлика от първородния грях)Онова, което човечеството наследява от Адам, според православното разбиране, е състояние, а не вина: смъртност, тление, страстите и воля, склонна към грях, в което всеки човек се ражда и в което после сам съгрешава за себе си. Гръцкият текст на Римляни 5:12 казва, че смъртта премина във всички човеци, понеже всички съгрешиха; латинският прочете същите думи като в когото всички съгрешиха, тоест в Адам, и св. Августин изгради върху този прочит учение за вина, предавана на всяко дете. Изтокът не го последва. Божият образ е помрачен, но не унищожен, и свободата остава. Затова Православната църква не се нуждае от латинския догмат за Непорочното зачатие и не го приема: той съществува, за да освободи Дева Мария от вина, каквато Изтокът никога не е учил. Кръщението е за опрощаване на греховете и за ново раждане в живота на Христос.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобна Макрина, сестра на св. Василий ВеликиНай-голямата от десетте деца на кападокийско семейство, дало на Църквата трима епископи, и по свидетелството на брат си Григорий Нисийски, тази, която обучила всички тях. След като годеникът ѝ почина, тя отказа да се омъжи, превърна семейното имение в Анеси в общност от жени, където тя и майка ѝ живееха наравно с бившите си слугини, и привлече към монашеския живот брат си Василий, завърнал се от Атина изпълнен със самомнение. Григорий написа нейното житие и постави диалога си „За душата и възкресението“ на смъртния ѝ одър, където тя спори с него за смъртта и побеждава. Почина през 379 г. Памет: 19 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобна Петка (Параскева) ТърновскаЖена от XI век от Епиват на Мраморно море, която като дете раздаде дрехите си на един просяк, напусна дома си и живя като отшелница в йорданската пустиня, докато насън не бе предупредена да се върне у дома, за да умре. Мощите ѝ извършиха след нея дълго пътешествие, следвайки съдбата на православните народи: до Търново в България, до Белград, до Константинопол, и през 1641 г. до Яш в Молдова, където се пазят в катедралата. Всеки октомври стотици хиляди поклонници чакат на опашка с дни, за да им се поклонят. Сърбите и българите я наричат Петка. Памет: 14 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Амвросий ОптинскиАлександър Гренков, преподавател в духовно училище, който стана монах в Оптинската пустиня и от 1860 г. неин старец, приемайки от зори до нощ потока от хора, идващи при него от всяко съсловие: селяни с болна крава, студенти, губещи вярата си, и писатели — Достоевски след смъртта на сина си и Толстой повече от веднъж. Съветите му бяха кратки, прости и често забавни, а самият той беше почти постоянно болен. Основа женски манастир в Шамордино и почина там през 1891 г. Старчеството, което прослави Оптина, предадено от св. Паисий Величковски, достигна в него своя връх. Прославен през 1988 г. Памет: 10 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Антоний ПечерскиЧовек от Любеч, който на млади години отиде на Света гора, бе пострижен там монах и бе изпратен обратно в Рус от игумена си, за да насади в нея монашеството. Изкопа си пещера в стръмните брегове над Днепър в Киев около 1051 г. и живя там в мълчание; дойдоха ученици и изкопаха свои собствени, и от тези пещери израсна Печерската лавра. Остави изграждането на общността на св. Теодосий, който ѝ даде устава на Студийския манастир, а сам продължи да живее под земята. Двамата са бащите на руското монашество, а светиите от Пещерите почиват в тунелите, които сами изкопаха. Почина през 1073 г. Памет: 10 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Арсений ВеликиРимлянин от сенаторско съсловие, по преданието възпитател на синовете на император Теодосий, който около 394 г. тайно напусна двореца и отиде при монасите на Скит. „Изреченията на пустинните отци“ пазят гласа, който чул: Арсение, бягай от хората и ще се спасиш; и отново: бягай, мълчи, пребъдвай в тишина, защото това са корените на безгрешността. Живя петдесет и пет години в пустинята, толкова мълчалив, че посетителите си отиваха, без да чуят дума от него, и остана в паметта със сълзите, които проливаше по време на работата си цял живот. Почина около 449 г. близо до Мемфис, като каза, че страхът, който изпитваше в онзи час, беше с него от деня, в който стана монах. Памет: 8 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Арсений КападокийскиСвещеник и учител във Фараса, гръцко село в Кападокия, в продължение на повече от петдесет години, който учеше децата на грамота, а цялото село — на вярата, и когото търсеха за изцеление както християни, така и мюсюлмани. През 1924 г. кръсти бебе от селото и му даде своето собствено име, Арсений, казвайки, че ще остави след себе си монах: детето стана св. Паисий Светогорец. Същата година размяната на населението изкорени Фараса, и той тръгна пеша със своя народ към морето и ги доведе в Гърция, а почина на Корфу четиридесет дни след пристигането, както беше казал, че ще стане. Прославен от Вселенската патриаршия през 1986 г. Памет: 10 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Григорий СинаитМонах от Синай през XIV век, който научи сърдечната молитва от един старец на Крит и дойде на Света гора, където не намери почти никой, който да я практикува. Учеше на нея там, а после, когато набезите направиха Атон несигурен, се премести в Парория, в планините между Византия и България, където основа манастир, обучаващ заедно български, сръбски и гръцки монаси. Чрез учениците му, преди всичко чрез св. Теодосий Търновски, исихазмът премина в славянските църкви цяло поколение преди да достигне до Русия. Съчиненията му за молитвата са включени в Добротолюбието. Почина през 1346 г. Памет: 8 август (в Гръцката и Румънската църква: 6 април).ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Евтимий ВеликиАрменски свещеник от Мелитина, който отиде в Палестина през 406 г. и стана отец на монасите от Юдейската пустиня, основавайки лаври, в които отшелниците живееха сами през седмицата и се събираха в събота и неделя. Кръсти арабски вожд и племето му, които се заселиха до лаврата и получиха свой собствен епископ. След Халкидонския събор, когато повечето монаси в Палестина го отхвърлиха, той остана верен на него почти сам, и именно неговият съвет върна императрица Евдокия в общение с Църквата. Сред учениците му беше св. Сава Освещени. Почина през 473 г. на деветдесет и шест години. Памет: 20 януари.ВажнаПсалмопение и химнографияПреподобни Йоан КукузелНай-великият от византийските църковни песнотворци, момче от Драч, взето заради гласа му в императорския хор в Константинопол, което бяга от двора и се крие на Света гора като козар, докато не го разпознават по пеенето му. Той преобразява нотацията, съчинява и обработва огромен репертоар и името му е свързано с калофоничния, или разкрасен, стил, при който кратък текст се разгръща в много голяма дължина, с вплетени в него безсловесни срички. Разказва се, че Богородица му се явила в параклиса, където пеел, и оставила златна монета в ръката му. Памет: 1 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Йоан РилскиБългарин, който на млади години раздаде всичко и се оттегли в планината, за да живее сам, отначало в хралупата на един дъб, а после в пещера в Рила планина, където живя с билки и молитва в продължение на десетилетия. Ученици се събраха около него въпреки волята му, и манастирът, който те изградиха, стана Рилският манастир, съхранил българската книжовност и вяра жива през вековете на османското владичество. Царят дойде да го посети, а той върна повечето от царските дарове. Неговият Завет към учениците предупреждава срещу парите и почестите. Почина през 946 г. и е покровител на България. Памет: 19 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Йосиф ИсихастЧовекът, чрез когото Иисусовата молитва се завърна на Атон през XX век. Живя в пещерите на скита Малка света Анна в истинска бедност, пазеше нощното бдение и сърдечната молитва със строгост, която смущаваше хората, и обучаваше малко братство чрез писма и личен пример. Когато почина през 1959 г., Светата гора се обезлюдяваше. Неговите ученици и учениците на неговите ученици по-късно поеха и запълниха отново Филотей, Каракал, Ксиропотам, Констамонит и Ватопед, и основаха обители в Гърция, Кипър и Америка, така че по-голямата част от атонското възраждане води началото си от онази пещера. Прославен от Вселенската патриаршия през 2020 г. Памет: 16 август.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Макарий Велики (Египетски)Камилар от делтата на Нил, който на тридесет години отиде в Скитската пустиня и остана шестдесет години, а около него израсна едно от четирите велики монашески средища на Египет. „Изреченията на пустинните отци“ го пазят като един от най-цитираните отци на пустинята — този, който на брат, попитал го как да се спаси, отговорил да отиде и да говори с мъртвите, да ги похвали и да ги обиди, и да се научи от мълчанието им. „Духовните беседи“, разпространявани под неговото име, са с оспорвано авторство и се четат заради учението им за сърцето като мястото, където се среща Бог, което е един от изворите на исихастката традиция. Памет: 19 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Моисей МуринЕтиопски роб в Египет, изгонен от господаря си заради кражби и насилие, който стана главатар на разбойническа шайка и всяваше страх по бреговете на Нил, а после стана монах в Скит и свещеник. „Изреченията на пустинните отци“ го пазят като бащата, който не съдел: повикан на събор, за да осъди един брат, той дошъл, носейки продупчена кошница, пълна с пясък, и казал: моите грехове изтичат зад мен и аз не ги виждам, а днес съм дошъл да съдя греховете на друг. Когато около 405 г. дойдоха бербери-разбойници, той каза на братята си да бягат, а сам остана заедно със седем, които не поискаха да го оставят, и всички бяха убити. Памет: 28 август.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Нил СорскиМонах, отиде на Света гора през XV век, научи там сърдечната молитва и се завърна у дома, за да основе скит в горите на река Сора, където няколко монаси живееха в отделни килии, работеха с ръцете си и не притежаваха нищо. Написа устав за скитски живот, изведен от отците на Добротолюбието. На събора през 1503 г. се обяви в подкрепа на онези, които твърдяха, че манастирите не бива да притежават села и крепостни селяни, срещу св. Йосиф Волоколамски, и загуби; и двамата са светии, а спорът между нестежателите и стежателите премина през руското монашество в продължение на векове. Почина през 1508 г. Памет: 7 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Паисий Величковски (1722-1794)Син на свещеник от Полтава, напусна Киевската академия, защото не го научи на нищо, което искаше да знае, обиколи манастирите на Молдова и дойде на Света гора, където започна да събира и поправя гръцките текстове за молитвата на сърцето. Събра братство, което нарасна до няколкостотин души, и го премести през Дунав в Молдова, в Драгомирна, Секу и накрая Нямц, където братята служеха на славянски и румънски и преписваха и превеждаха денем и нощем. Неговото Добротолюбие на славянски, отпечатано в Москва през 1793 г., пренесе исихазма на север в Русия, а чрез учениците му започна старчеството в Оптина и руските старци. Умря в Нямц през 1794 г. Прославен от Руската църква през 1988 г. и от Румънската църква през 1992 г. Памет: 15 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Пахомий ВеликиБащата на общежитийното монашество. Наборник в римската армия, той бе хранен от християни във Тива, които не очакваха нищо в замяна, и реши да служи на техния Бог. След години като отшелник основа в Тавенниси манастир, в който монасите живееха под един покрив, по едно правило, на една трапеза и с един игумен — форма, която почти всеки манастир по света е запазил оттогава. Неговото Правило достигна до Запада чрез превода на блажени Йероним и стои зад Правилото на св. Венедикт. До смъртта му го следваха девет манастира и две девически обители. Памет: 15 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Симеон СтълпникСирийско овчарче, чиято строгост в подвига беше прекалено голяма, за да го задържи което и да е манастир, което около 423 г. се качи на стълб близо до Алепо, за да избяга от тълпите, идващи при него, и живя върху стълбове, всеки по-висок от предишния, тридесет и седем години. Проповядваше от стълба два пъти на ден, разрешаваше спорове, пишеше на императори за защитата на Халкидонския събор и обръщаше цели номадски племена. Теодорит, който го посети, е очевидецът. След смъртта му през 459 г. около стълба бе издигнат голям храм, чиито развалини стоят северозападно от Алепо. Денят му е първият от църковната година. Памет: 1 септември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Теодор Студит, изповедник (759-826)Игумен на манастира Студион в Константинопол, който той превърна в общност от хиляда монаси под правило на труд, послушание, често изповядване и литургичен ред, което по-късно приеха Атон и Киево-Печерската лавра. Бе заточаван три пъти: два пъти, задето отказа да благослови прелюбодейния втори брак на един император, и веднъж за шест години през втората вълна на иконоборството, след като на Връбница 815 г. поведе монасите си в шествие около манастира, носейки иконите, които императорът беше забранил. Неговите „Опровержения“ на иконоборците изостриха довода на Седмия събор: иконата показва лицето, а Христос е лице, което може да бъде показано, затова да се откаже образът Му, значи да се отрече, че Той стана плът. Писмата му, повече от петстотин на брой, крепяха съпротивата, докато беше в затвора. Умря през 826 г. Памет: 11 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Теодосий Велики, КиновиархътКападокиец, основа близо до Витлеем великия общежителен манастир на Юдейската пустиня, с гостни домове, болница, дом за старци и дом за душевноболни, и храмове, така че гърци, арменци и беси от Тракия да могат да служат всеки на своя език, а всички да се събират заедно за причастие. Той и св. Сава Освещени бяха поставени за началници на всички монаси в Палестина, той на живеещите в общежитие, откъдето идва и прозвището му Киновиарх. Когато император Анастасий се опита да наложи символ на вярата, противен на Халкидонския събор, двамата прочетоха от амвона в Йерусалим анатема срещу него. Почина през 529 г. на сто и пет години. Памет: 11 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаПреподобни Юстин ПоповичСръбски монах, богослов и изповедник, държан десетилетия наред от комунистическите власти в манастира Челие, където му беше забранено да преподава, а той въпреки това пишеше. Неговата „Догматика на Православната църква“ достига три тома, а „Житията на светиите“ — дванадесет, писани на ръка, месец по месец, за Църква, останала без книги. Темата му е, че Църквата е Богочовекът Христос, продължен през вековете, и че всеки хуманизъм, спиращ се само на човека, е следователно ампутация. Бил е остър критик на икуменизма, както се практикуваше приживе, и го е казвал в печата на немалка цена. Прославен от Сръбската църква през 2010 г. Памет: 1 юни.ВажнаЛитургия и богослужениеПроскомидията (приготвянето на даровете)Службата преди службата. На страничния жертвеник свещеникът изрязва Агнеца от първата просфора с копие, пробожда го, налива вино и вода в потира, а после поставя частици на дискоса: една за Богородица отдясно на Агнеца, девет за чиновете на светиите отляво, после частици за живите и за мъртвите по име, колкото са поискани. Онова, което стои на дискоса накрая, е цялата Църква, събрана около Христос, живи и починали заедно, без да се прави разлика между тях. Тези частици не са причастие и никога не се дават на никого; в края на Литургията те се влагат в потира с думите, които молят Кръвта Христова да измие греховете на всички споменати.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПротив ересите (св. Ириней Лионски)Най-важното ранно християнско антигностическо съчинение (ок. 180 г.). Разкрива гностическите системи и ги опровергава чрез Свещеното Писание, Преданието и апостолското приемство. Развива богословието на „рекапитулацията“: Христос обобщава цялото човечество в Себе Си, като обръща падението на Адам. Основополагащо за православното разбиране за Преданието и еклисиологията.ВажнаЦърковна историяРазколът на старообредцитеПатриарх Никон се зае през 1653 г. да поправи руските богослужебни книги и обичаи по подобие на съвременните му гръцки: три пръста за кръстния знак вместо два, троен алилуия вместо двоен, различно изписване на името на Спасителя, шествие в обратна посока около храма. Съборът от 1666 и 1667 г. одобри промените и анатемоса онези, които се придържаха към старите обреди, а голяма част от руския народ не пожела да ги приеме. Държавата ги наложи със сила. Протойерей Авакум бе изгорен през 1682 г., цели общности се самозапалваха, вместо да се покорят, и разколът продължава и до днес. През 1971 г. Поместният събор на Руската църква сне анатемите и обяви старите обреди за еднакво почитани, което е признание, че наложеното със сила изобщо не е трябвало да бъде налагано.ВажнаЦърковен календар и празнициРождественският постЧетиридесет дни преди Рождество Христово, от 15 ноември до навечерието на 25 декември, огледало на Великия пост, както Рождество е огледало на Пасха. Пази се по-леко: по гръцкия обичай риба се позволява през повечето дни до празника на св. Спиридон, а правилото се затяга през последната седмица. Неделите преди Рождество извеждат напред родословието, със светите Праотци, а после светите Отци, така че постът завършва с прочитането на целия родослов на Христос. В славянските Църкви се нарича Филипов пост, защото започва на другия ден след празника на апостола.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииРуска православна църква (Московска патриаршия)Църквата на Москва и цяла Рус, далеч най-голямата от Православните църкви. Тя избрала собствен митрополит през 1448 г., след като Константинопол приел унията с Рим във Флоренция, и станала патриаршия през 1589 г.; Петър Велики я поставил под Синод през 1721 г., а съборът от 1917 г. възстановил патриаршията в същите седмици, в които болшевиките взели властта. При съветската власт десетки хиляди от нейните духовници, монаси и монахини били разстреляни или загинали в лагерите, и тя е прославила поименно повече от хиляда от тях като новомъченици и изповедници. Задграничната църква, образувана от емигрантски епископи, се помирила с нея през 2007 г. Патриарх Кирил я ръководи от 2009 г. През 2018 г. тя прекратила общението си с Константинопол заради Украйна. Нейното сърце остава Лаврата на св. Сергий в Сергиев Посад, а нейните светии, от Серафим Саровски до Матрона Московска, са обичани в целия православен свят.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Амвросий, епископ МедиоланскиРимски управител на Северна Италия, който влезе в катедралата на Милано през 374 г., за да поддържа реда при оспорвани избори, и чу тълпата да вика той да стане епископ; не беше още кръстен, но бе кръстен и ръкоположен в рамките на седмица. Задържа града верен на Никейския символ на вярата срещу арианската императрица, като зае храм заедно с народа си и го учеше да пее химни през цялата обсада, и по този начин Западът се научи да пее химни в църквата. Когато император Теодосий нареди да бъдат избити хиляди в Солун през 390 г., Амвросий не го допускаше до причастие, докато не извърши публично покаяние, което той и стори. Кръсти Августин. Памет: 7 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Амфилохий Иконийски (ок. 340-394)Роден в Кесария Кападокийска, син на друг Амфилохий, брат на Нона, което го правеше братовчед на Григорий Богослов. Изучаваше реторика при Ливаний в Антиохия и упражняваше право в Константинопол, след което го напусна заради три години молитва в Озизала в Кападокия, като си пишеше с Григорий и с Василий. През 374 г., по настояване на Василий, стана епископ на Икония, и по негова молба Василий написа „За Светия Дух“, което е адресирано до него. Той свика събор в Икония по въпроса за божествеността на Духа, участва във Втория вселенски събор през 381 г., а стиховете му до Селевк, изброяващи книгите на Свещеното Писание, стоят сред каноните на Църквата. Памет: 23 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Андрей, архиепископ КритскиАрхиепископ на Гортина в Крит и химнографът, дал на Църквата канона като форма. Неговият Велик канон, двеста и петдесет тропара, преминаващи през цялото Свещено Писание и обръщащи всеки негов образ към пеещия, се чете на четири части през първата седмица на Великия пост и изцяло в четвъртък на петата седмица. По предание се родил ням и проговорил за пръв път на седем години след причастие, нещо, което Църквата никога не се уморява да напомня за човека, написал после повече химни от почти всеки друг. Памет: 4 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол и евангелист МатейЛевий, бирник в Капернаум, в очите на своя народ — сътрудник на завоевателите, който стана от масата си, когато Христос му каза: последвай Ме, и даде угощение за своите колеги бирници, при което фарисеите попитаха защо Учителят яде с грешници. Неговото Евангелие било написано, по най-ранния разказ, за юдеи, повярвали в Христос, и показва как Той изпълнява Закона и пророците във всичко; в него се пази Проповедта на планината и Господнята молитва във вида, в който Църквата ги произнася. Преданието го изпраща да проповядва на Изток и го прави мъченик. Памет: 16 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. апостол ТомаБлизнакът, който каза: да отидем и да умрем с Него, когато Христос се отправи към Йерусалим, и който не беше там вечерта на Възкресението. Ако не видя и не пипна, няма да повярвам, каза той, а седмица по-късно Христос дойде и му позволи, и Тома отговори с първото ясно изповядване в Евангелията, че Иисус е Бог: Господ мой и Бог мой. Църквата пази тази неделя, първата след Пасха, за него и нарича неверието му добро, защото то направи Възкресението нещо докоснато. По преданието на индийските християни, носещи неговото име, той проповядвал там и бил убит с копие близо до Мадрас. Памет: 6 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. благоверен велик княз Александър НевскиКняз на Новгород, а после велик княз на Владимир през века на монголското завоевание. Разби шведите на река Нева през 1240 г., откъдето получи името си, и Тевтонските рицари на леда на езерото Пейпус (Чудско езеро) през 1242 г., и отхвърли предложението на папата за съюз срещу монголите при условие да се подчини на Рим. На монголите стана данъкоплатец и отиде четири пъти в Ордата, за да се застъпва за своя народ, като избрал, както Църквата го помни, да спаси Рус чрез смирение там, където не могъл да я спаси с оръжие. Прие монашеска велика схима на смъртния си одър и почина през 1263 г. Памет: 23 ноември.ВажнаСвети тайнстваСв. Брак (Венчание)Тайнството, чрез което мъж и жена стават едно в Христос, чието средище не е размяна на клетви — в православния чин такива няма — а венчаването. Свещеникът поставя венци на главите на младоженците, венци на малко царство и венци на мъченици, защото бракът е живот, положен за другия. Те пият от обща чаша и биват водени три пъти около масата, докато Църквата пее химните на мъчениците. Св. апостол Павел нарича брака велика тайна относно Христос и Църквата. Православната църква допуска втори и трети брак по икономѝя, след развод или смърт, с чин от покайно естество, и забранява четвърти. Смесени бракове с други християни са позволени; брак извън християнството не се благославя.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Артемий († 362)Пълководец на Константин Велики, който го направи патриций, и на сина му Констанций, при когото командваше в Египет: папирус от 360 г. назовава Флавий Артемий като негов дукс. През 357 г. Констанций го изпрати в Патра за мощите на апостол Андрей, а неговото страдание добавя към тях и мощите на Лука и Тимотей, всички положени в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол. Когато Юлиан, който се върна към езическите богове, подложи Църквата на гонение, Артемий отиде при него в Антиохия, изповяда Христос в лицето му и го изобличи, а през 362 г. бе измъчван и обезглавен. Дяконисата Ариста пренесе тялото му в Константинопол, където гробницата му стана известна с изцеленията си: книга с четиридесет и пет негови чудеса, записана в края на VII век, разказва предимно за мъже, изцелени от хернии, и той все още се призовава на помощ за тях. Памет: 20 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Георги Победоносец (ок. 275-303)Римски офицер от християнско семейство от Кападокия и Палестина, пострадал в Никомидия през 303 г., когато Диоклециан започна последното и най-голямо гонение, и сред първите мъченици, чието почитание се разпространи из цялата Църква. Църквата го нарича великомъченик и Победоносец, а храмът му в Лида, където бе погребан, стана място за поклонение до век след смъртта му. Драконът по иконите му се появява няколко века след неговото почитание и се чете, както е изписан: победата на вярата над врага, воин, който принадлежи на Христос. Той е покровител на Грузия и на Англия, на войници и земеделци, а пролетният му празник е един от великите дни на годината на Балканите и в Кавказ. Памет: 23 април.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Мина († ок. 304)Египтянин, роден от езически родители в средата на III век и християнин от младостта си, служеше с отличие в римската конница. Когато Диоклециан и Максимиан наредиха гонението, той остави командването си и се оттегли да живее като подвижник; на около петдесет години слезе в града на езически празник, изповяда Христос пред тълпата и бе хвърлен в тъмница, измъчван и обезглавен, около 304 г., в Котией във Фригия според гръцкия синаксар. Тялото му бе пренесено обратно в Египет, а гробницата му в Абу Мина, западно от Александрия, стана едно от великите поклоннически места на древния свят, откъдето малките глинени съдчета с масло се разнасяха по цялото Средиземноморие. Александрийската патриаршия го почита като свой, а Ираклион на Крит — като свой покровител от Пасхата на 1826 г., когато християните на града повярваха, че той ги спасил. Памет: 11 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Теодор ТиронНовозаписан войник в Амасия Понтийска, който отказа да принесе жертва, получи време да размисли и го използва, за да подпали храма на майката на боговете. Бе изгорен жив около 306 г. Св. Григорий Нисийски произнесе похвалното му слово при гроба му, и то е най-ранното свидетелство за него. Църквата го празнува втори път в първата събота на Великия пост, като си спомня преданието, че когато Юлиан Отстъпник наредил храната на пазарите в Константинопол да бъде поръсена с кръв от жертвоприношения, Теодор се явил на епископа и му казал да нахрани народа с варено жито вместо това: затова и в този ден се благославя коливо. Памет: 17 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченица ВарвараПо разказа, който Църквата чете — дъщеря на богат езичник, който я затворил в кула, за да я пази от женихи и от християните. Тя станала тайно християнка и наредила да ѝ изсекат трети прозорец в банята, която той строял за нея, в чест на Троицата. Когато той узнал, я предал на управителя, а след мъчения сам я обезглавил и бил убит от мълния по пътя за дома. Заради тази смърт отдавна ѝ се молят онези, които се боят от внезапен край без покаяние, и тя е обичана из целия православен свят, от Леванта, където блюдото от варена пшеница, приготвяно на нейния ден, носи нейното име, до Русия. Памет: 4 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченица Екатерина АлександрийскаПо разказа, който Църквата чете — млада александрийска благородничка с голяма ученост, която се изправила пред императора на езически празник, била изправена да спори с петдесет философи и ги обърнала към вярата, а те били изгорени заради това. Шипованото колело, приготвено за нея, се счупило, и тя била обезглавена. Преданието твърди, че ангели пренесли тялото ѝ на планината Синай, а манастирът там носи името ѝ от Средновековието и пази мощите ѝ. Историците не могат да я открият в ранните извори, а Църквата все пак я пази такава, каквато винаги е била в богослужението: покровителка на онези, които търсят мъдрост, и свидетелство, че знанието принадлежи на Христос. Памет: 25 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. великомъченица МаринаСпоред житието, което Църквата чете, петнадесетгодишно момиче от Антиохия Писидийска, дъщеря на езически жрец, отгледана от християнска дойка; тя отказала на управителя и боговете му, и предложението му за брак. В затвора, разказва преданието, при нея дошъл дяволът, а тя го хванала и го набила с чук, затова и се изобразява така; била обезглавена около 304 г. На Запад е позната като Маргарита. Дясната ѝ ръка се пази в манастира Ватопед на Света гора, и е особено обичана по островите, където денят ѝ е един от летните празници. Памет: 17 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Герман Аляскински (ок. 1756-1836)Един от монасите на Валаам, изпратени през 1794 г. с мисията на Кодиак, тогава в Руска Америка, и единственият, който остана. Никога не бе ръкоположен. Защитаваше алеутите и алутиикците от търговците на Руско-американската компания, които ги малтретираха, и беше мразен от компанията заради това. Премести се на остров Спрус, който нарече Нов Валаам, отглеждаше градина и училище за сираци и се грижеше за болните по време на епидемия, когато никой друг не искаше. Каза на офицерите на един кораб от Санкт Петербург, че от този ден, от този час, от тази минута трябва да обичаме Бога над всичко. Умря през 1836 г. и беше първият светец, прославен в Америка, от Православната църква в Америка през 1970 г. Памет: 9 август.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Герман, патриарх КонстантинополскиПатриарх Константинополски от 715 г., който отказа да се подчини на император Лъв III, когато той започна войната срещу иконите през 726 г., и предпочете да бъде свален от престола четири години по-късно, вместо да подпише. Неговата защита на иконите се цитира от Седмия вселенски събор. Неговият трактат „За Божествената литургия“, обясняващ всяка част от службата като момент от живота на Христос и небесното богослужение, беше стандартният византийски коментар на Литургията в продължение на векове, а той написа и химни, които Църквата пее и до днес на богородичните празници. Почина в оттегляне около 740 г. Памет: 12 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Григорий Чудотворец (ок. 210-270)Роден в Неокесария в Понт около 210 г., от езически родители с висок сан, той тръгна да учи право, но вместо това намери училището на Ориген в Кесария Палестинска, където остана пет години и стана християнин. Поставен епископ на родния си град, той завари там седемнадесет християни, а се разказва, че когато починал, около 270 г., останали седемнадесет езичници. Григорий Нисийски написа неговото житие, което разказва как Богородица и Йоан Богослов му се явили и му дали изповеданието на Троицата, което носи неговото име; Василий Велики го цитира в „За Светия Дух“ като свидетел на вярата, която бабата на Василий, Макрина, научи от неговите ученици. Чудесата, които извърши в Понт, му дадоха името му. Памет: 17 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Епифаний, епископ КипърскиПалестински монах, който знаеше еврейски, сирийски, гръцки, коптски и малко латински, и бе ръкоположен за епископ на Саламин на Кипър през 367 г., като заемаше престола тридесет и шест години. Неговият „Панарион“, „Аптеката“, описва осемдесет ереси и дава лек за всяка от тях, и за мнозина от тях е единственият запазен запис. Бори се с оригенизма с ревност, която в дълбока старост го отведе в Константинопол, за да се противопостави на св. Йоан Златоуст, за когото беше подведен, и напусна града, а почина по море на връщане през 403 г. По-късно иконоборците разпространяваха под неговото име съчинения против иконите, които Седмият вселенски събор не прие за негови. Неговият „Анкорат“ съдържа символ на вярата, близък до онзи, който Църквата изповядва. Памет: 12 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Инокентий АляскинскиЖенен свещеник от Иркутск, който се записа доброволец за Алеутските острови, отплава със семейството си за Уналашка през 1824 г. и остана в Америка почти четиридесет години. Построи сам църквата и мебелите си, научи унангански език, състави за него азбука, преведе Евангелието от Матей и написа на него „Указание за пътя към Небесното царство“, което и досега се преиздава. Стана епископ на Камчатка и Алеутските острови след смъртта на съпругата си, а завърши като московски митрополит. Православната мисия в Америка е негово дело толкова, колкото и на когото и да било друг. Прославен през 1977 г. Памет: 31 март.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Йоан Милостиви († 619)Йоан се роди в Аматус на Кипър в богато семейство, беше женен и овдовя, преди жителите на Александрия да поискат от император Ираклий той да им бъде патриарх, около 610 г. Той считаше, че всеки, който може да дава, е длъжен да го прави: нареди да преброят бедните в града, около седем хиляди и петстотин на брой, хранеше ги всеки ден и ги наричаше свои господари, а изразходваше богатството на църквата за откупуване на пленници и подслоняване на бежанците, бягащи от персийското завоюване на Палестина. Когато персите настъпиха срещу Александрия, той отплава обратно към Кипър и почина в Аматус през 619 г. Житието му бе написано от кипърски епископ, Леонтий Неаполски, а Лимасол пази неговия празник в собствената му църква. Памет: 12 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. князе страстотерпци Борис и ГлебДвама млади сина на св. Владимир, убити през 1015 г. по заповед на по-стария им брат Святополк в борбата за Киев. Борис имаше при себе си войската на баща си и не поиска да я поведе срещу брат си; отпрати я и зачака, молейки се, хората, дошли да го убият, а Глеб бе убит малко след това. Те не пострадаха за изповядването на вярата, но Руската църква въпреки това ги направи първите свои светии, като страстотерпци: онези, които приемат неправедна смърт, без да ѝ се противопоставят, по подобие на Христос. Тази категория е собствена на Руската църква и започва с тях. Памет: 24 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Лъв Велики, папа РимскиЕпископ на Рим от 440 до 461 г., когото Православната църква числи сред Отците. Неговото писмо до Флавиан Константинополски, наречено Томос, изложи, че Христос е едно Лице в две естества, всяко от които върши своето, и на Халкидонския събор то бе прочетено на глас и прието с възгласа, че Петър е говорил чрез Лъв и че Кирил е учил същото: епископите го приеха, защото го провериха спрямо учението на св. Кирил, а не защото Рим беше проговорил. Самият той отказа да приеме двадесет и осмия канон на събора, който даваше на Константинопол второто място. Срещна се с Атила при река Минчо в Северна Италия през 452 г., и Рим бе пощаден. Памет: 18 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Марк Евгеник, митрополит Ефески (1394-1444)Мануил Евгеник, преподавател по реторика, стана монах и през 1437 г. митрополит Ефески, катедрата на св. Йоан, за да отиде на събора за уния във Ферара и Флоренция като водещ богослов на гръцката делегация. В продължение на петнадесет месеца, докато империята молеше Запада за помощ срещу турците, той спори за Филиокве, чистилището, епиклезата и папските претенции, а когато решението за унията бе представено на гърците, единствен от присъстващите епископи отказа да го подпише. У дома стана глас на онези, които го отхвърлиха, а те бяха по-голямата част от Църквата: клирът и народът на Константинопол не приеха унията, а източните патриарси я отхвърлиха. Умря през 1444 г., като поиска никой, който е приел унията, да не се моли на погребението му. Прославен през 1734 г. Памет: 19 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Методий Изповедник, патриарх КонстантинополскиМонах от Сиракуза в Сицилия, който занесе на иконоборския император Михаил II писмо от папата в защита на иконите, и бе бит с камшик и затворен за години в гробница на един остров заедно с двама разбойници. Освободен, продължи да защитава иконите. През 843 г., след смъртта на последния иконоборски император, императрица Теодора нареди да бъде поставен за патриарх, и в първата неделя на Великия пост същата година иконите бяха върнати в „Света София“: Тържество на Православието, което Църквата пази в тази неделя всяка година и за което бе съставен Синодикът. Почина през 847 г. Памет: 14 юни.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. мъченик Лонгин СтотникСтотникът, който командваше при Разпятието и който, когато земята се разтресе при смъртта на Христос, каза: „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27:54). Преданието го нарича Лонгин, кападокиец, служил под началството на Пилат по времето на император Тиберий, и приписва на неговия отряд също запечатването и стражата на гроба, така че той бил свидетел и на Възкресението. Той се отказа от чина и богатството си и се завърна у дома в Кападокия с двама от своите войници, за да проповядва за случилото се. Когато войници дойдоха в Кападокия да го убият, той ги прие като свои гости и приготви гроба си, а него и двамата му спътници обезглавиха. Главата му бе отнесена в Йерусалим като доказателство за смъртта му, а една сляпа вдовица от Кападокия, на която насън бе показано къде тя лежи, я намери извън града и прогледа. Памет: 16 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. мъченик Юстин Философ (ок. 100-165)Философ от Флавия Неапол в Самария, преминал през школите — стоическа, перипатетична, питагорейска, платоническа — и доведен при Христос от старец на морския бряг, който му каза, че пророците са видели онова, което философите търсеха. Запази философското си наметало, отвори школа в Рим и написа едни от първите разумни защити на вярата, отправени до императорите. Учението му, че семена на Словото са били разпръснати сред гърците, така че всичко казано добре принадлежи на християните, даде на Църквата начин да приеме истинното във философията. Неговата „Първа апология“ съдържа най-старото описание на неделна Евхаристия извън Новия завет. Предаден от съперник, бе обезглавен в Рим заедно с шестима свои ученици около 165 г. Памет: 1 юни.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. праведна Тамара, царица на ГрузияКоронована през 1184 г. с титлата цар на царете, тя управляваше Грузия в разцвета на нейната мощ и култура. В началото на царуването си свика църковен събор за реформа на духовенството, построи храмове и манастири, сред тях пещерния град Вардзия, изпрати дарове на манастирите на Атон, Синай и Йерусалим, и остана в паметта с това, че премахна смъртното наказание и осакатяването в своите съдилища. Великата грузинска поема „Витязът в тигровата кожа“ е посветена на нея. Мястото на погребението ѝ бе пазено в тайна и никога не е било намерено. Грузинската църква я почита като праведна царица. Памет: 1 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. праведни Йоан Кронщадски (1829-1908)Енорийски свещеник петдесет и три години на едно място: катедралата „Св. Андрей“ в Кронщад, военноморската база край Петербург, където пристигна през 1855 г. и завари град на докери, изгнаници и пияници. Служеше Литургия всеки ден, което почти не се чуваше, и причастяваше народа си често, което беше още по-рядко. Основа Дом на трудолюбието през 1882 г. с работилници, училище, приют и безплатна трапезария и раздаваше почти всичко, което му даваха. Накрая при всяка Литургия идваха хиляди, а той изслушваше греховете им в обща изповед, защото никой сам не можеше да ги изслуша един по един. Дневникът му „Моят живот в Христос“ остава една от най-четените книги на руската духовност. Прославен от Задграничната църква през 1964 г. и от Москва през 1990 г. Памет: 20 декември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. праведни Лазар ЧетиридневниПриятелят на Христос от Витания, чиято смърт накара Иисус да заплаче и когото Той извика от гроба след четири дни, все още повит в погребалните платна. Първосвещениците замислиха да убият и него, защото заради него мнозина повярваха. Преданието на Кипърската църква е, че той избягал там, бил ръкоположен за епископ на Китион от Варнава и Павел, и живял още тридесет години; гробът му е под храма, носещ неговото име, в Ларнака, където през 1972 г. под олтара бяха намерени кости. Цялата Църква пази съботата преди Цветница като негова, Лазарова събота, когато Възкресението се възвестява седмица по-рано. Памет: 17 октомври.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. праведни Николай КавасилаМирянин от Солун през XIV век, придворен служител и приятел на императори, който написа две от най-хубавите книги на православното богословие, без никога да бъде ръкоположен. Неговото „Тълкувание на Божествената литургия“ обяснява службата като дело на Христос и приношение на цялата Църква, и защитава епиклезата срещу латинските богослови от неговото време. „За живота в Христос“ показва християнския живот като произтичащ от кръщението, миропомазването и причастието, а не от лично усилие: тайнствата са Самият Христос, даден на нас, а святостта е да живееш онова, което си получил. Стоеше на страната на св. Григорий Палама. Вселенската патриаршия го прослави през 1983 г. Памет: 20 юни.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. преподобномъченица велика княгиня Елисавета ФьодоровнаПринцеса Елисавета Хесенска, внучка на кралица Виктория и сестра на последната руска императрица, се омъжи за великия княз Сергей и прие Православието по свой избор. Когато съпругът ѝ бе убит от бомба на революционер през 1905 г., тя отиде в затвора и помоли убиеца му да се покае. Продаде бижутата си, основа в Москва Обителта на светите Марта и Мария за грижа за болните и бедните и беше нейна игумения. Арестувана през 1918 г., бе хвърлена жива в рудничен шахтов ствол при Алапаевск заедно със спътниците си, където се чуваше да пеят. Тялото ѝ почива в Йерусалим, в храма „Св. Мария Магдалина“ на Елеонската планина. Прославена от Задграничната църква през 1981 г. и от Москва през 1992 г. Памет: 5 юли (по стария календар: 18 юли по новия стил).ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. преподобномъченица Мария Парижка (Скобцова)Елизавета Пиленко, поетеса от петербургските литературни среди и революционерка, заместник-кмет на Анапа през 1918 г., която емигрира в Париж, погреба дъщеря си и през 1932 г. прие монашески постриг с условието да не бъде изпратена в манастир. Нае къща на улица „Лурмел“ и я изпълни с бедстващи хора: общежитие, столова, параклис, който сама украси. По време на германската окупация тя и отец Дмитрий Клепинин издаваха кръщелни свидетелства на евреи и укриваха хора в къщата. Бе арестувана през 1943 г. и почина в Равенсбрюк на 31 март 1945 г., изпратена в газовата камера, по предание, дошло от лагера, вместо друга жена. Прославена от Вселенската патриаршия през 2004 г. заедно със сина си и отец Дмитрий. Памет: 20 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. преподобномъченица Параскева РимлянкаХристиянка от II век в Рим, наречена на петъка, деня на Кръста, защото се роди в петък. По разказа, който Църквата чете, тя раздала наследството си, проповядвала и била измъчвана при Антонин Пий, а възвърнала зрението на император, който бил ослепен; била обезглавена. Църквата се моли на нея за изцеление на очите, и тя е изписвана да държи блюдо с две очи върху него. Има параклиси и извори, наречени на нея, из цяла Гърция, Кипър и Балканите, а денят ѝ в разгара на лятото е празник в стотици села. Памет: 26 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолен Климент ОхридскиУченик на светите Кирил и Методий, който бе прогонен от Моравия заедно с останалите след смъртта на Методий и дойде в България, където княз Борис го изпрати в Охрид да учи народа. За седем години обучи хиляди славянски свещенослужители, и на него се приписва създаването на кирилицата или въвеждането ѝ в употреба, за да може Църквата на славяните да чете с букви, по-прости от глаголицата на неговите учители. Написа слова за празниците на прост славянски език, за да ги четат свещениците на глас, и през 893 г. стана първият епископ от славянски род. Почина през 916 г. и е един от Светите седмочисленици на Българската църква. Памет: 27 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолен Николай ЯпонскиИван Касаткин, завършил Смоленската семинария, прочете разказ за Япония и се записа доброволец за консулския параклис в Хакодате, където пристигна през 1861 г. Посвети осем години на езика, историята и будистката и синтоистката класика, преди да се захване с проповед, изхождайки от принципа, че мисионер, който не е разбрал един народ, няма какво да му каже. Първият му покръстен беше Савабе Такума, синтоистки жрец и мечоносец, дошъл да го убие, а останал да спори. Преведе богослуженията и голяма част от Писанието на японски, построи катедралата в Токио, а по време на войната от 1904 г. каза на японските православни да се молят за собствената си страна, докато самият той не служеше, и се грижеше за руските пленници. Прославен през 1970 г. Памет: 3 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолен Фотий Велики, патриарх Константинополски (ок. 810-893)Най-ученият човек на Византия през IX век, мирянин и императорски секретар, стана патриарх Константинополски през 858 г. за шест дни, от мирянин до патриарх, когато предшественикът му бе принуден да напусне. Папа Николай I отказа да го признае, и последвалият спор беше първият открит разрив между Рим и Изтока. Фотий отговори на въпроса, който имаше значение: в окръжното си послание от 867 г. и в „Тайноводство на Светия Дух“ той посочи Филиокве, което тогава се разпространяваше на Запад, като промяна в Символа на вярата и грешка за Троицата. Свален и възстановен, той председателства събора от 879-880 г., на който присъстваха и легатите на самия Рим и който забрани всяко добавяне към Символа на вярата. Именно при него Кирил и Методий тръгнаха при славяните. Неговата „Библиотека“ пази резюмета и откъси от стотици древни книги, много от които иначе изгубени. Памет: 6 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостоли Константин Велики и царица ЕленаИмператорът, сложил край на гонението, и майката, тръгнала да търси местата на Евангелието, чествани заедно в един ден като равноапостолни. Константин видя знака на кръста преди битката при Милвийския мост през 312 г., даде на Църквата свободата ѝ на следващата година, свика епископите в Никея през 325 г. и основа Константинопол. Бе кръстен едва на смъртния си одър през 337 г. от епископ с ариански симпатии, и Църквата не го е скрила. Елена, на седемдесет и няколко години, пътува до Светата земя около 326 г., където Кръстът бе намерен на Голгота, а синът ѝ построи храма „Възкресение Христово“ над мястото, и храмове във Витлеем и на Елеонската планина. Въздвижението на Кръста пази онова, което тя намери. Памет: 21 май.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолна велика княгиня ОлгаКнягиня Киевска, вдовица на княз Игор, когото древляните убиха, и чието отмъщение над тях летописът разказва, без да го смекчава. Управлявайки от името на малолетния си син, тя отиде в Константинопол около 957 г. и бе кръстена там, първата от управляващия дом на Рус, приела християнството. Не успя да убеди сина си Святослав, който казваше, че воините му ще му се присмеят, но отгледа внука си Владимир, който щеше да кръсти земята. Почина през 969 г. и поиска християнско погребение без езическа тризна. Църквата я нарича утринна звезда преди слънцето. Памет: 11 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолна Мария МагдалинаЖена от Магдала в Галилея, от която Христос изгони седем демона, която Го следваше и се грижеше за Него, стоеше при кръста, когато учениците побягнаха, дойде на гроба с миро преди зазоряване и беше първата, която Го видя възкръснал, изпратена от Него да съобщи на апостолите. Църквата я нарича равноапостолна. Православното предание никога не я е отъждествявало с грешната жена от Лука 7: това отъждествяване идва от проповед на папа Григорий Велики от 591 г., и затова Западът я рисуваше като каеща се цели хиляда години. Изтокът я пазеше като свидетелка. По предание проповядвала в Рим и се явила пред Тиберий с червено яйце, откъдето идват пасхалните яйца, и умряла в Ефес. Памет: 22 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолна НинаМлада жена от Кападокия, която според грузинското предание дошла в Картли през IV век като пленница или поклонница, носейки кръст от две лозови пръчки, вързани с косата ѝ. Живя близо до царската столица Мцхета, молеше се и лекуваше: едно дете, а после и царица Нана. Цар Мириан се съпротивяваше, докато, изгубен във внезапен мрак по време на лов, не се помоли на Бога на Нина и не видя светлината да се завръща; той и народът му бяха кръстени, а той поиска от императора свещеници. Храмът Светицховели се издигна на мястото, където тя се молеше. Тя почина в Бодбе в Кахетия, където е погребана и където манастир пази гроба ѝ, а нейният лозов кръст е емблема на Грузинската църква. Памет: 14 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолна Текла ПървомъченицаМлада жена от Икония, която чу св. апостол Павел да проповядва от прозореца на съседната къща, развали годежа си и го последва. Историята ѝ се разказва в „Деянията на Павел и Текла“ от II век, които Църквата чете заради свидетелството им, а не като история: осъдена да бъде изгорена, тя била спасена от буря; хвърлена на зверовете, била защитена от лъвица. Учеше и прекара остатъка от живота си близо до Селевкия, където светилището ѝ стана едно от великите поклоннически места на древния свят, посетено от поклонничката Етерия, и където св. Григорий Богослов ходеше да се моли. Църквата я нарича Първомъченица между жените и Равноапостолна. Памет: 24 септември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Рафаил Бруклински (Хававини)Рафаил Хававини, роден в Бейрут в дамаскско семейство, получил образование в Халки и в Киевската духовна академия, който през 1895 г. дойде в Ню Йорк по молба на тамошните сирийски православни имигранти, нямащи свещеник, говорещ техния език. Построи катедралата „Св. Николай“ в Бруклин, обиколи континента пеша и с влак в търсене на разпръснатите православни семейства, основа около тридесет енории и арабско списание, а през 1904 г. стана първият православен епископ, ръкоположен в Северна Америка, от ръцете на св. Тихон. Почина през 1915 г. Прославен от Православната църква в Америка и Антиохийската архиепископия през 2000 г. Памет: 27 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Роман Сладкопевец (ок. 490-556)Сириец от Емеса, дякон в Бейрут, а после в храма на Богородица в Константинопол, който по предание нямал дар за пеене, докато в навечерието на Рождество Богородица му се явила насън и му дала свитък да изяде, и той станал и запял „Девата днес ражда Свръхестествения“. Тази песен се пее и днес на празника. Той е майсторът на кондака, дългата пята проповед в стихове, с припев, поет от народа след всяка строфа, в която Писанието е драматизирано с диалог между действащите лица. Преданието му приписва хиляда; около шестдесет оцелели произведения със сигурност са негови. Акатистът понякога му се приписва, но приписването е спорно. Памет: 1 октомври.ВажнаСвети тайнстваСв. Ръкоположение (Свещенство)Тайнството, чрез което Църквата отделя своите дякони, свещеници и епископи, чрез полагането на ръце от епископ по време на Божествената литургия, всеки на мястото от службата, което принадлежи на неговия чин. Епископ се ръкополага от няколко епископи, а точно това означава на практика апостолското приемство: не частна линия на наследяване, а признаване от цялата колегия на епископите. Четци и иподякони се назначават извън олтара. Женени мъже могат да бъдат ръкополагани за дякони или свещеници, но мъж не може да встъпи в брак след ръкополагането, а след Трулския събор епископите се избират измежду безбрачните, на практика измежду монасите. При всяко ръкополагане епископът възглася „Аксиос“, тоест „достоен е“, а клирът и хорът го повтарят. Древният чин на дяконисите, към който принадлежала св. Олимпиада, излязъл от употреба през Средновековието.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Григорий V, патриарх КонстантинополскиТри пъти патриарх Константинополски, строител на училища и издател на книги, който беше на патриаршеския престол, когато през 1821 г. избухна Гръцкото въстание за независимост. Притиснат от султана, той произнесе отлъчване на въстанието, но то не спаси нито него, нито паството му. На Великден, 10 април 1821 г., след като отслужи Литургията, той бе обесен в одеждите си на главната порта на Патриаршията, а тялото му бе хвърлено в Босфора; гръцки моряци го извадиха и го отнесоха в Одеса, а през 1871 г. бе пренесено в Атина. Портата оттогава е държана затворена. Прославен през 1921 г. Памет: 10 април.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Григорий, просветител на АрменияАпостолът на Армения. Отгледан като християнин в Кесария Кападокийска, той се завърна в Армения и бе хвърлен от цар Тиридат III в яма при Хор Вирап, където преданието го държи тринадесет години. Когато царят изпадна в лудост, именно Григорий, изведен от ямата, го изцели, и към началото на IV век Тиридат бе кръстен, а Армения стана първото царство, изповядало Христос. Григорий бе ръкоположен в Кесария и организира Църквата на своята страна, а катедралата му в Ечмиадзин стои и до днес. Живял е много преди Халкидон да раздели Арменската църква от Православието, и двете го почитат. Памет: 30 септември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Климент Римски († ок. 101)Климент, от знатен римски род и образован на гръцки, дойде до вярата чрез апостол Петър и стана, според старите списъци, третият епископ на Рим след него, от около 92 г. Посланието му от римската църква до коринтската църква, написано около 96 г., за да излекува разпра, в която презвитерите ѝ бяха изгонени, е най-старото християнско писание извън Новия завет, чийто автор е известен. Преданието казва, че бил заточен в кримските каменоломни, където мнозина дошли до кръщение чрез него, и че бил хвърлен в морето с котва на шията. През 861 г. Константин, бъдещият св. Кирил, намери мощи, смятани за негови, в Херсонес и ги пренесе в Рим. Памет: 24 ноември.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Поликарп Смирненски (ок. 69-155)Епископ на Смирна, научен от апостол Йоан и на свой ред учител на св. Ириней. На стари години пътува до Рим, за да разговаря с тамошния епископ за датата на Пасха, и двамата се разделиха в мир, като запазиха различни обичаи, което Църквата оттогава помни като начина, по който трябва да завършва спор за практика. Арестуван на осемдесет и шест години и подканен да прокълне Христос, за да се спаси, той отговори: осемдесет и шест години Му служа, и Той не ми е сторил никакво зло; как мога да похуля моя Цар, Който ме спаси? Разказът за смъртта му, написан от собствената му църква до друга, е най-старото повествование за мъченичество извън Новия завет, и първото място, където се вижда как Църквата пази деня на смъртта на мъченика като негов рожден ден. Памет: 23 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Софроний Светогорец (Сахаров)Руски художник, който напусна Москва за Париж, изостави изкуството, преценявайки, че то го отдалечава от Бога, отиде на Атон и там стана ученик, а после и свидетел на св. Силуан. Издаде съчиненията на стареца с пространен увод, който сам по себе си е богословски труд, а през 1959 г. основа смесен манастир на мъже и жени в Толешънт Найтс, графство Есекс. Собствената му книга, „Ще Го видим, както е“, е разказ за личността и за молитвата за целия Адам, на която се научи от Силуан. Прославен от Вселенската патриаршия през 2019 г. Памет: 11 юли.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Софроний, патриарх ЙерусалимскиУчен от Дамаск, който обикаляше манастирите на Изтока заедно с приятеля си Йоан Мосх, чиято „Духовна ливада“ записва онова, което намериха. Той пръв разбра, че компромисът с една енергия в Христос, с който императорът се надяваше да обедини Църквата, отнема Неговото човечество, и като патриарх на Йерусалим от 634 г. в своето „Синодално послание“ изложи отговора, който по-късно даде Шестият вселенски събор. През 638 г., при обсадения град, той предаде Йерусалим на халифа Омар и почина няколко месеца по-късно. Написа житието на св. Мария Египетска, и молитвите на Великото освещаване на водите традиционно се приписват на него. Памет: 11 март.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Тарасий, патриарх КонстантинополскиМирянин и императорски секретар, поставен за патриарх Константинополски през 784 г. по волята на императрица Ирина и при собственото му условие, че събор ще възстанови иконите. Първият опит, през 786 г., бе разстроен от войници, верни на иконоборската партия; вторият, в Никея през 787 г., се проведе под неговото председателство и стана Седмият вселенски събор, който определи, че иконите трябва да бъдат почитани и че тяхната чест преминава върху онзи, когото изобразяват. Беше известен с грижата си за бедните и строгостта на собствения си живот. Почина през 806 г. Памет: 25 февруари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Теофан Затворник (1815-1894)Георги Говоров, син на свещеник, стана учен монах, служи в руската мисия в Йерусалим и в Константинопол, и беше епископ в Тамбов и Владимир, преди да поиска оставка през 1866 г. В скита Виша се затвори в две стаи за последните двадесет и две години от живота си, служеше Литургия сам и пишеше. Преведе Добротолюбието на руски в пет тома и го приспособи за читатели в света, написа „Пътят към спасението“, тълкува Псалтира и посланията на Павел и отговаряше на писма: по двадесет-четиридесет на ден, на всеки, който му пишеше, което е начинът, по който повечето от учението му за молитвата на сърцето стигна до обикновените хора. Прославен през 1988 г. Памет: 10 януари.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Тихон ЗадонскиСин на беден селски пономар, който стана епископ Воронежки, изтощи здравето си с работа за четири години и се оттегли в манастира в Задонск, където прекара последните си четиринадесет години в килия, раздавайки на бедните всичко, което имаше. Написа „За истинското християнство“ и „Съкровище духовно, от мира събирано“, в което намира евангелски урок във всичко — от изорана нива до печка. Беше известен с това, че понасяше обиди, без да отговаря на тях, и веднъж помоли за прошка един благородник, който го удари. Достоевски се вдъхнови от него за образа на стареца Зосима. Почина през 1783 г. и бе прославен през 1861 г. Памет: 13 август.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСв. Тихон, патриарх Московски, изповедник (1865-1925)Василий Белавин, син на селски свещеник, стана епископ на Алеутските острови и Северна Америка от 1898 до 1907 г., премести катедрата в Ню Йорк, построи там катедралата „Св. Николай“ и основа манастира „Св. Тихон“ в Пенсилвания. През ноември 1917 г., единадесет дни след като болшевиките взеха властта, възстановеният Събор на Руската църква го избра за Московски патриарх, първия от два века насам, и той поведе Църквата през първите години на гонението. Предаде на анатема онези, които проливаха невинна кръв, протестира срещу конфискацията на църковните ценности през 1922 г., бе арестуван и държан една година и беше под надзор в Донския манастир до смъртта си на Благовещение през 1925 г. Прославен от Задграничната църква през 1981 г. и от Москва през 1989 г. Памет: 25 март (по стария календар: 7 април по новия стил).ВажнаДуховен живот и практикиСвети мощиТелата на светиите се почитат, защото благодатта не изоставя онова, което е осветила: тялото не е черупка, изоставяна от душата, а част от личността, предопределена за възкресение. Свещеното Писание вече разказва за мъртвец, възкресен чрез докосване до костите на Елисей, и за кърпи, носени от св. апостол Павел. Православният престол се освещава с мощи, поставени в него, а антиминсът на всяка престолна трапеза ги съдържа, така че Литургията все още се служи над мъчениците, както в катакомбите. Отдаваното почитание е проскинезис, чест, никога латрия, дължима единствено на Бога, и честта преминава към Онзи, Който ги е прославил.ВажнаСветии и отци на ЦъркватаСветите четиридесет мъченици от СевастияЧетиридесет войници от римски легион, разположен в Севастия Арменска, които отказаха да принесат жертва при управлението на Ликиний около 320 г. и бяха съблечени и оставени цяла нощ на замръзнало езеро, докато на брега гореше топла баня за онзи, който се отрече от Христос. Един отиде. Той умря на прага, а един от стражите, като видя венци да слизат над тридесет и деветте, съблече дрехите си и излезе на леда, за да станат четиридесет. Св. Василий Велики проповядва за тях в Кесария едно поколение по-късно, и неговото слово оттогава разказва тяхната история в Църквата. Денят им обикновено се пада през Великия пост и тогава се празнува с Литургията на Преждеосветените дарове. Памет: 9 март.ВажнаСвещено ПисаниеСептуагинтата (LXX)Гръцкият превод на еврейските Свещени писания, направен в Александрия през последните векове преди Христа, за който Посланието на Аристей разказва като за дело на седемдесет и двама старейшини, и Библията на апостолите: повечето цитати от Стария Завет в Новия следват него, понякога там, където се различава от еврейския текст. Тя носи книгите, които Църквата чете отвъд еврейския канон, като Премъдрост, Сирах и Товит, и номерира по свой начин псалмите и книгите на Царствата. Православната църква чете в нея Стария Завет: гръцката църква я използва като свой текст, а славянската Библия е преведена от нея. Руският синодален превод от XIX век следваше вместо това еврейския текст, за което и до днес се спори. Където отците четат в нея пророчество за Христос, както в думите, че Девата ще зачене, Църквата го чете заедно с тях.ВажнаБогословие и догматиСинергия (свободна воля и благодат)Православието учи за синергия, synergeia, съдействието на божествената благодат и човешката свобода. Благодатта предхожда, пробужда и укрепва; волята трябва да се съгласи и да продължава да се съгласява, и остава свободна да откаже. Това изключва пелагианството, което прави спасението дело на човешкото усилие, и изключва абсолютното предопределение — декрета, който спасява или осъжда, без да зачита волята. Свещеното Писание наистина говори за онези, които Бог е предузнал и предопределил (Рим. 8:29-30), и отците четат това като предузнание, а не като принуда: Бог знае какво ще избере едно свободно творение, без да избира вместо него.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеСлавянското ДобротолюбиеСлавянското Добротолюбие, „Любовта към доброто“, преведено от преподобни Паисий Величковски и неговите монаси в Нямецкия манастир в Молдова от гръцкия сборник на св. Никодим и св. Макарий и отпечатано в Москва през 1793 г. То пренася преданието за трезвение и Иисусовата молитва от Атон в руските манастири, а чрез учениците на Паисий и в Оптина пустиня, където дало на старците тяхното учение. Това е книгата, която странникът от „Искрени разкази на странника“ носи в раницата си и чете край пътя. По-късно св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод в пет тома, все така наречен, който предава текстовете на език, разбираем за цяла Русия.ВажнаБогословие и догматиТворение и космологияБог сътвори света ex nihilo (от нищо) като свободен акт на любов, а не по необходимост. Творението по същината си е добро (Битие 1:31), но не е божествено: то е различно от Бога, но се поддържа от Неговите нетварни енергии. Материалният свят не е зъл (противно на гностицизма). Целият космос е предопределен за преображение, а не за унищожение.ВажнаЛитургия и богослужениеТипиконът (Уставът)Книгата, която урежда службите: кои песнопения се пеят в кой ден, как неподвижният кръг на Минея се съчетава с подвижния кръг на Постния и Цветния триод, какво се прави, когато голям празник се падне през Великия пост, и колко строго да се пости. Той не е една книга, а цяло семейство книги, произхождащи от монашеските устави на св. Сава и на Студийския манастир, като Типиконът на Великата църква управлява голяма част от гръцката енорийска практика. Всяко видимо несъответствие между две православни енории обикновено се оказва две различни, но еднакво древни редакции на Типикона.ВажнаПсалмопение и химнографияТрите вида църковно пеенеВизантийското пеене пее с три скорости, и скоростта е решение за това за какво служи текстът. Ирмологичният стил е близък до по един звук на сричка, жив, и се използва там, където трябва да премине много текст: в каноните, в неизменните части на Литургията. Стихирарният е по-бавен и по-украсен, за стихирите, които коментират празник. Пападическият е бавен, мелизматичен и може да отнеме няколко минути върху един-единствен стих, и принадлежи на моментите, в които думите значат по-малко от застиналото стоене: Херувимската песен, причастният стих. Един и същ глас и един и същ текст звучат като различни произведения в трите стила.ВажнаМонашествоТроице-Сергиева лавраДуховното сърце на руското православие, основано от преподобни Сергий Радонежки през 1337 г. близо до Москва. Най-святият манастир в Русия. Преподобни Сергий благословил Дмитрий Донски преди Куликовската битка (1380 г.). Тук Рубльов написал своята икона на Троицата. В нея се помещава Московската духовна академия. Лаврата, затворена през 1920 г. и отворена отново през 1946 г., остава център на руската духовност.ВажнаСъбори и техните канониТрулският (Пето-шести) събор (692)Наречен Пентекти, тоест Пето-шести, защото даде каноните, които Петият и Шестият вселенски събор не бяха издали, тъй като и двата се произнесоха само по учението на вярата. Неговите 102 канона са гръбнакът на православното канонично право: те установяват библейския канон, като приемат по-раншните списъци, уреждат живота на клира, забраняват изобразяването на Христос като агнец вместо в Неговия човешки образ, и законодателстват за поста и брака. Православната църква ги приема като имащи авторитета на Шестия събор; Рим никога не ги прие изцяло, което само по себе си е една от по-старите линии на разрив между Изток и Запад.ВажнаЦърковен календар и празнициТържеството на ПравославиетоПървата неделя на Великия пост, в която се почита възстановяването на светите икони в Константинопол през 843 г. при императрица Теодора, след второто иконоборско гонение. Вярващите носят иконите в шествие, и се провъзгласява Синодикът на Православието: дълъг текст, който величае учителите на вярата с „Вечна памет“ и произнася анатема над ересите, осъдени от Църквата, допълван през вековете, докато се появявали нови ереси. Нарича се Тържество на Православието, а не тържество над иконоборството, защото през 843 г. се утвърдило цялото изповядване, че Бог наистина е станал видим.ВажнаЦърковно устройство и юрисдикцииУкраинският въпросПрез 1686 г. Киевската митрополия преминава под Москва с грамота на Константинополския патриарх, и двете Църкви никога не са се съгласили какво точно е направила тази грамота. През 2018 г. Вселенската патриаршия преценява, че става дума за временна уредба, отменя я, снема анатемите, тегнещи над две тела извън общение, а през януари 2019 г. дарява томос за автокефалия на Православната църква на Украйна. Москва прекъсва общението с Константинопол, а после и с предстоятелите на Александрия, Гърция и Кипър, когато всеки от тях признава новата Църква. По-голямата част от останалите поместни Църкви не са я признали, а Украинската православна църква под Москва остава най-голямото църковно тяло в страната и през 2022 г., при условията на войната, обявява собствената си независимост от Москва. Този сайт излага позициите и не отсъжда между тях, защото никой всеправославен събор не го е направил.ВажнаЛитургия и богослужениеУтренята (Ортрос)Утринната служба, Ортрос, предназначена за часовете преди зазоряване. В гръцките енории тя обикновено се служи в самата утрин, непосредствено преди Литургията; по руския чин тя се съединява с вечернята предната вечер във всенощно бдение. След началните ѝ молитви следва Шестопсалмието, четено при снижени светлини, после псалтирът в определената за деня част, а в средата ѝ стои канонът: девет песни, изградени върху деветте библейски песни, носещи поезията на празника или на светеца на деня. Преди деветата песен дяконът кади целия храм, докато се пее песента на Богородица, в повечето дни с „По-чтима от херувимите“ след всеки стих. После идват хвалитните псалми — от 148-и до 150-и, а в неделни и празнични дни свещеническият възглас „Слава на Тебе, Който ни показа светлината“ се посреща с Великото славословие „Слава във висините Богу“. В неделя се чете едно от единадесетте възкресни евангелия на престола и книгата се изнася на народа за поклонение.ВажнаЦърковна историяФлорентинският събор (1438–1439)Неуспешен опит за повторно обединяване на източното и западното християнство. Под натиска на османската заплаха византийският император и повечето източни епископи подписаха декрет за уния, приемащ папския примат и Филиокве. От присъстващите гръцки епископи единствено свети Марк Ефески отказа да подпише. След завръщането си у дома унията бе отхвърлена от православните вярващи и от по-голямата част от източното духовенство.ВажнаПравославна философия и етикаЦърковно правоСъвкупността от църковно право, което управлява живота на Църквата: Апостолските канони, каноните на седемте вселенски събора, каноните на поместните събори и на отделни отци. Каноните се прилагат с „икономия“ (пастирска снизходителност) или с „акривия“ (стриктно спазване), според обстоятелствата. Пидалионът („Кормилото“) на св. Никодим Светогорец е стандартният гръцки сборник.ВажнаЦърковна историяЧетвъртият кръстоносен поход и разграбването на Константинопол (1204)Западни кръстоносци се отклониха към Константинопол и три дни разграбваха християнската столица: ограбваха храмове, оскверняваха престоли, топяха свещени съдове, и основаха Латинска империя (1204–1261). Това опустошение непоправимо задълбочи разкола между Изток и Запад. Много православни смятат 1204 г. за исторически по-решаваща от 1054 г. Безброй мощи и произведения на изкуството бяха откраднати.Църковно устройство и юрисдикцииАвтономната църква на СинайНай-малката автономна Църква в православния свят: един манастир, неговите метоси и архиепископ, който е едновременно и негов игумен, избиран от братството и ръкополаган от Йерусалимския патриарх. Манастирът „Света Екатерина“ в подножието на планината никога не е бил разрушаван или изоставян, откакто Юстиниан издига стените му през VI век, което го прави най-старият непрекъснато обитаван християнски манастир на земята, а независимостта му е признание на тази приемственост, а не съвременен дар.Църковно устройство и юрисдикцииАлександрийска патриаршияЕдна от четирите древни патриаршии, основана според преданието от евангелист Марк. Исторически център на христологическото богословие (Атанасий Велики, Кирил Александрийски). След арабското завоевание (642 г.) гръкоговорещата православна общност рязко се стопява. Днес Гръцката православна патриаршия на Александрия има юрисдикция над цяла Африка и разполага с все по-разрастващо се мисионерско присъствие.Богословие и догматиАнгелският и демонският святАнгелите са безплътни духовни същества, сътворени преди материалния свят. Православното предание следва автора на Ареопагитските съчинения (Псевдо-Дионисий), описвайки девет ангелски чина в три триади: Серафими, Херувими, Престоли; Господства, Сили, Власти; Начала, Архангели, Ангели. Сатаната (Луцифер) и демоните са паднали ангели, които се разбунтуваха чрез гордост. На всеки човек при Кръщението се дава ангел пазител.Църковно устройство и юрисдикцииАнтиохийска патриаршияЦърквата на града, където учениците за пръв път били наречени християни, чийто пръв епископ, по преданието, бил св. апостол Петър, и сред чиито епископи са св. Игнатий и св. Мелетий, който кръстил св. Йоан Златоуст. Нейните патриарси седят в Дамаск от XIV век, а нейните вярващи са предимно арабоезични християни от Сирия и Ливан, с голяма диаспора. През 1724 г. част от нея влязла в общение с Рим като Мелкитска църква, така че оттогава двама патриарси на Антиохия претендират за престола. Нейната Северноамериканска архиепископия, събрана първоначално от св. Рафаил Бруклински, приела през 1987 г. цяла общност от американски евангелски християни, намерили сами пътя си към Православието. Патриарх Йоан X я ръководи от 2012 г., през войната в Сирия и отвличането на нейния алепски митрополит Павел през 2013 г.Светоотечески и аскетически текстовеАрена (св. Игнатий Брянчанинов)Обстойно ръководство за духовния живот, написано от св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867), руски епископ и аскетичен писател. Систематично изложение на православното подвижничество за монаси, като се започва с послушниците: молитва, пост, трезвение, смирение, борба с помислите. Отправено е към монасите и към всички, които търсят пътя на истинския монашески живот.Църковно устройство и юрисдикцииБългарска православна църкваБългария е покръстена през 864 г. при хан Борис I. Българската църква става център на славянската книжовност: Първото българско царство дава кирилицата, а Първото и Второто обучават духовенство за всички славянски земи и развиват богата книжовна традиция. Два пъти патриаршия през Средновековието и трайно от 1953 г. Оцеляла е през османското и комунистическото гонение.Църковен календар и празнициВъведение Богородично: 21 ноемвриВъзпоменава посвещаването на тригодишната Дева Мария в йерусалимския храм от родителите ѝ Йоаким и Анна. Според Преданието тя влязла в Светая светих и била хранена от ангел. Празнува посвещаването на Мария на Бога от най-ранното ѝ детство. Един от 12-те Велики празника.Есхатология и задгробен животВъздушните митарстваРазказ за онова, което душата среща след смъртта: възход нагоре през въздуха, при който демоните повдигат обвинения, грях по грях, а ангелите, водещи душата, отговарят с онова, за което е било разкаяние. Най-старият му свидетел е св. Атанасий Велики, който разказва как св. Антоний Велики, грабнат по време на молитва, видял себе си воден през въздуха, докато горчиви и страшни същества стоели на пътя му и искали сметка за живота му. Разказано е най-пълно в Житието на св. Василий Нови, където блажена Теодора описва как преминава през двадесет митарства, а Църквата го отправя в молитва на всяко съботно полунощно богослужение с думите на мъченик Евстратий, отпечатани по-долу. Слово за изхода на душата го излага пространно и дълго се печатало в славянския Псалтир под името на св. Кирил Александрийски, макар да не е негово; през XIX век св. Игнатий Брянчанинов и св. Теофан Затворник го защитават, като св. Теофан предупреждава, че колкото и абсурдни да изглеждат митарствата на мъдреците на този свят, те няма да избегнат преминаването през тях. То е и сериозно оспорвано вътре в Църквата, и двете неща са верни. Никой събор не го е определил, никой Символ на вярата не го споменава, и православните богослови спорят доколко то е видение, дадено на езика на виденията. Този сайт го записва като силна нишка на преданието, не като догмат, и не като нещо, което някой е длъжен да си представя.Църковно устройство и юрисдикцииГрузинска православна църкваЕдин от най-старите християнски народи: Грузия е покръстена от св. Нина през IV век. Автокефална от V век (автокефалията е дадена от Антиохия около 486 г. и призната от Константинопол през 1990 г.). Богата книжовна и художествена традиция. Грузинската азбука най-вероятно е създадена, за да се преведе Свещеното Писание. Оцеляла е през персийското, арабското, монголското и съветското господство. Патриаршия от XI век.Църковно устройство и юрисдикцииГръцка православна църкваЦърквата на гръцката държава, чиято автокефалия била обявена от държавата през 1833 г. и предоставена от Константинопол през 1850 г. Управлява се от Свети синод под Атинския архиепископ, Йероним II от 2008 г. Нейната карта не е проста: Крит и Додеканезите принадлежат на Вселенската патриаршия, както и Света гора, а епархиите на Новите земи, спечелени по време на Балканските войни, принадлежат на Константинопол, но се администрират от Гръцката църква съгласно споразумение от 1928 г. Повечето гърци са кръстени в нея, Конституцията обявява православието за преобладаваща религия, а нейните празници са календарът на нацията. Тя дала на XX век св. Нектарий Егински и старците Паисий и Порфирий, и пази новия календар за неподвижните си празници, приет през 1924 г.Църковна историяГръцката независимост и автокефалията на ЦъркватаВойната, която гърците започнаха през 1821 г. срещу османската власт и която до 1830 г. завърши с независимо кралство. Църквата участваше в нея от самото начало: народът помни как митрополит Герман Патраски издигнал знамето на Кръста в манастира Агия Лавра на 25 март, празника на Благовещение, и денят и до днес се празнува и като двете, макар историците да спорят за подробностите. В Константинопол патриарх Григорий V бе обесен на портата на Патриаршията същата Пасха, в отмъщение. Новата държава, под баварско регентство, обяви своята Църква независима от Константинопол със собствен акт през 1833 г., по образеца на руския Синод, а разривът бе излекуван едва когато Вселенската патриаршия даде автокефалия с Томоса си от 1850 г.Свещено ПисаниеДванадесетте пророциОсия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия: дванадесет пророци, чиито книги бяха преписвани в един свитък, Книгата на дванадесетте, и се наричат малки заради дължината на книгите си, а не заради тежестта им. Септуагинтата, Старият Завет на Църквата, ги подрежда по свой ред (Осия, Амос, Михей, Йоил, Авдий, Йона и така нататък). Те говорят през три века, от царство Израил преди неговото падение до Йерусалим, възстановен след плена, и Църквата чува в тях Христос: Михей назовава Витлеем (5:2), Захария — царя, идващ на осле (9:9), Йона — тридневието в корема на кита (Мат. 12:40), Малахия — вестителя, изпратен преди Господа. Техните думи се четат на вечернята на великите празници, цялата книга на Йона — във Велика събота, и всеки от тях се почита в свой ден: Осия на 17 октомври, Йоил на 19 октомври, Авдий на 19 ноември, Наум на 1 декември, Авакум на 2 декември, Софония на 3 декември, Агей на 16 декември, Малахия на 3 януари, Захария на 8 февруари, Амос на 15 юни, Михей на 14 август, Йона на 21 септември (22 септември в славянските църкви).Православна философия и етикаИкономия (пастирско снизхождение)Принципът на пастирската гъвкавост при прилагането на църковните канони: приспособяване на строгото правило (акривия) към нуждите и обстоятелствата на отделния човек заради неговото спасение. Икономия упражнява епископът. Тя не променя догмата, а прилага милост в дисциплината. Пример: приемане на новоприсъединени чрез миропомазване, а не чрез повторно кръщение.Православна философия и етикаИкуменизъм и междухристиянски диалогОтношението на Православието към другите християнски общности е сложно. Официалното участие в Световния съвет на църквите (от 1948 г.) съществува редом със силни антиикуменически течения вътре в Православието. Целта не е компромис, а свидетелство за пълнотата на апостолската истина. Съществуват двустранни диалози с римокатолиците, ориенталските православни църкви и лютераните. Напрежението между „еклисиологичен изключителизъм“ и „пастирска отвореност“ остава неразрешено.Църковно устройство и юрисдикцииКипърска православна църкваЕдна от най-старите автокефални църкви (автокефалия от Ефеския събор, 431 г.). Основана от апостолите Павел и Варнава. Кипърският архиепископ има уникалната привилегия да подписва с червено мастило и да носи пурпурна мантия — императорски прерогативи, дадени от император Зенон. Понастоящем архиепископ Георгиос.Псалмопение и химнографияКондак и тропарТропар: кратък химн, обобщаващ празника или светеца, който се чества. Кондак: първоначално по-обширна поетична проповед (най-великите образци написал св. Роман Сладкопевец); днес обикновено е една-единствена строфа. Всеки празник и всеки светец има свои определени тропари и кондаци. Акатистовият химн на Богородица е най-известният кондак.МонашествоМетеорски манастириМанастирите, издигнати върху пясъчниковите скали на Тесалия, където отшелници живеели в пещерите от XI век, а св. Атанасий Метеорит, дошъл от Света гора, основал Големия Метеор през XIV век. Някога имало повече от двадесет, шест все още живеят. До 1920-те години единственият път до няколко от тях бил въжена стълба или мрежа, изтегляна с ръчна лебедка, а монасите, попитани кога сменят въжето, се твърди, че отговаряли: когато Господ го остави да се скъса. ЮНЕСКО ги вписала в списъка си през 1988 г. Днес те привличат множество посетители и все така пазят кръга от служби, постите и мълчанието, заради които са построени толкова далеч от земята.Духовен живот и практикиМилостиня и благотворителностЕдин от трите стълба на духовния живот наред с молитвата и поста. Даването на бедните е даване на Самия Христос (Мат. 25:40). Православието подчертава, че милостинята не е просто филантропия, а духовна практика, която пречиства душата от привързаност към материалните неща. „Милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях“ (Товит 12:9).Духовен живот и практикиМолитвена броеница (комбоскини/чотки)Въжена броеница с възли (обикновено от 33, 50, 100 или 300 възела), използвана за броене на повторенията на Иисусовата молитва или на други кратки молитви. Изработва се със сложни възли, съдържащи малки кръстчета. Монаси и миряни я използват за своето ежедневно молитвено правило. Православният еквивалент на розарий, но исторически по-стар от него.МонашествоМонашеско пострижениеОбредът, чрез който се прави монах или монахиня, с подстригване на косата във вид на кръст като първи принос на целия човек. Той протича на степени. Послушникът става расофор, като получава черната одежда и обикновено ново име, без обети. Малката схима носи обетите за послушание, целомъдрие и нестежание, мантията и броеница, наречена в чина „духовен меч“. Великата схима, която някои получават едва в близост до смъртта, е пълният ангелски образ. Службата се нарича второ кръщение, защото постриженият се измива от предишния живот и започва отначало, а Църквата пее над него притчата за блудния син и за Бащата, който изтичал да го посрещне.Богословие и догматиМонотелитствоУчението, че въплътеният Христос има само една воля, издигнато през VII век като формула, върху която халкидонците и онези, отхвърлили Халкидон, биха могли да се съгласят, и наложено с императорски указ в Ектезиса от 638 г. и Типоса от 648 г. По-ранната му форма бе моноенергизмът, едно действие. Православието го отхвърли, защото волята принадлежи на природата: Христос без човешка воля не е човек, а волята е самата способност, която падна, затова онова, което Той не възприе, не изцели. Св. Максим Изповедник и св. папа Мартин I бяха съдени и заточени, задето отказаха да го приемат, а на св. Максим бяха отрязани езикът и дясната ръка, за да не може нито да го изрече, нито да го напише. Шестият вселенски събор го осъди през 681 г., след като и двамата вече бяха мъртви.Богословие и догматиМонофизитствоУчението на Евтихий, че след съединението Христос има само едно естество, а Неговото човечество е погълнато от Неговото божество, както капка вино в морето. Осъдено на Халкидонския събор през 451 г., който изповяда едно Лице в две естества, неслитно, непреложно, неразделно, неразлъчно. Осъждането остава в сила и никога не е било преразглеждано.Иконопис и свещено изкуствоНаръчникът на иконописеца (Ерминия)Практически наръчник, съставен на Атон от Дионисий Фурненски около 1730 г., и най-близкото нещо, което преданието има до писан стандарт за живопис. Половината от него е занаят: как се подготвя дъска, стриват се бои, полага се злато, гради се плът от тъмния подмалевък нагоре. Другата половина е същинска иконография, сцена по сцена, казваща кой къде стои във всеки празник, как изглежда всеки светец и какво пише на свитъка му. Той е описателен, а не законодателен, записва вече извършеното, затова е полезен и затова никой събор не се е налагало да го одобрява.Богословие и догматиНесторианствоУчението, осъдено в Ефес през 431 г. в лицето на Несторий, архиепископ на Константинопол, който отказваше да нарича Девата Богородица, Майка Божия, а само Христородица, майка на Христос. Св. Кирил Александрийски виждаше в това Христос, разделен на два субекта — човек и Словото, обитаващо в него, — и настояваше, че Роденият от Девата, Който пострада и умря, е Самото Слово Божие в плът. Несторий бе низложен и умря в изгнание. Дали той наистина е държал учението, което носи неговото име, все още се спори, а Асирийската църква на Изтока, която го почита, никога не е участвала в събора. Православната църква пази присъдата на събора, и всеки път, когато нарича Девата Богородица, изповядва онова, което защити Ефес: един Христос, Бог, станал човек, а не човек, в когото Бог дошъл да живее.Църковно устройство и юрисдикцииОриенталските православни църквиКоптската, арменската, сирийската, етиопската, еритрейската и маланкарската църкви, които не приели Халкидонския събор и не са в общение с Православната църква. Те изповядват едно съединено естество на въплътеното Слово, миафизитство, и отхвърлят Евтихий също толкова твърдо, колкото и Халкидон, така че не са това, което Халкидон осъдил. Съвместни комисии в Анба Бишой в Египет през 1989 г. и в Шамбези през 1990 и 1993 г. заключили, че двете христологии се съгласуват по същество. Тези споразумения никога не били приети: Свещената община на Света гора и редица йерарси ги отхвърлили, никой поместен събор не ги е утвърдил, и общението не е възстановено. Тяхното предание е древно и почтено, но е различно.Псалмопение и химнографияОсмогласие (Октоих)Системата от осем гласа (тонове), използвани в православното богослужение, редуващи се седмично в осемседмичен цикъл. Всеки глас има свой отличителен характер и свои химни. В своята богослужебна форма се приписва на св. Йоан Дамаскин. Управлява неделните химни, тропарите и кондаците през цялата година.Иконопис и свещено изкуствоОсновни иконописни стиловеНачините, по които иконите са рисувани в рамките на едно предание, всеки от тях свързан със същите лица, същите празници и същия канон. Византия задала формите — от македонския и комнинския период до палеологовата живопис на XIV век, с нейното движение и светлина. Новгород рисувал с чист цвят и смела линия, а Москва дала на преданието Теофан Гръцки, Андрей Рубльов и Дионисий. След 1453 г. критските иконописци, сред тях Теофан Критски, запазили византийския маниер жив под властта на Венеция и го предали на Атон, докато Сърбия, България, Румъния и Грузия придали всяка свой собствен акцент. През XVIII и XIX век голяма част от живописта се обърнала към натурализма на западното изкуство, а XX век я върнал назад: Фотис Кондоглу в Гърция и Леонид Успенски в Париж се завърнали към старите образци и старите основания за тях.Духовен живот и практикиПентос (дар на сълзите)Умиление, скръб за греха и радостна печал: централна практика в православния духовен живот. Не депресия, а изпълнено с благодат покаяние, водещо до духовна утеха. „Дарът на сълзите“ (charisma ton dakryon) се смята за знак на духовен напредък. „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4).Църковна историяПерсийските мъченици (IV–V век)Когато Константин направи Римската империя християнска, християните на Персийската империя, мнозина от тях в Месопотамия покрай старата граница, станаха подозрителни в очите на собствения си цар като приятели на Рим, и собственото писмо на Константин до Шапур II, с което му ги препоръчваше, не им донесе полза. От около 340 г. до смъртта си през 379 г. Шапур води най-дългото гонение в ранната Църква. Симеон бар Сабае, епископ на Селевкия-Ктезифон, бе убит заедно със сто от своите клирици, а Созомен, пишейки век по-късно, знаеше имената на шестнадесет хиляди мъченици и знаеше, че е имало и още. Гонението се възобнови при Йездигерд I и Бахрам V през 420-те години, когато Яков, придворен, който се беше отрекъл от Христос и се беше разкаял, бе разсечен на части, крайник по крайник. Православната църква чества тези мъченици през цялата година, наред с мъчениците на Рим.Църковен календар и празнициПетровите постиЗапочват в понеделника след Неделята на Всички светии и завършват на 28 юни, навечерието на светите Петър и Павел. Тъй като започват в подвижен ден и завършват в неподвижен, нямат постоянна продължителност: могат да продължат до шест седмици в година, когато Пасха е рано, и да се свият до осем дни в година, когато Пасха е много късна, а точно в такива неща греши календар, който изчислява, вместо да помни. По новия календар са още по-кратки, а в някои години изобщо не се падат. Те са най-леките от четирите, с позволена риба през повечето дни.Църковно устройство и юрисдикцииПолската православна църкваПравославните на земите, станали междувоенна Полша, получават томос за автокефалия от Вселенската патриаршия през 1924 г., който Москва не приема; Москва дарява свой собствен през 1948 г., затова Църквата има две дати. Нейната паства са предимно православните от източните погранични области и лемките, изселени на запад през 1947 г. Манастирът на Светата гора Грабарка, обсипана с кръстовете, които поклонниците изнасят до нея, е най-известното ѝ място. Тя е малка, около половин милион вярващи, и заема доста деликатно положение сред славянските Църкви.Православна философия и етикаПравославието и елинистическата философияОтците на Църквата „кръщават“ гръцката философия: използват платонически, аристотелови и стоически понятия, за да изразят християнската истина, като отхвърлят езическото богословие. Ключови синтези: терминологията същност/ипостас (кападокийците), богословието на Логоса (св. Юстин Философ), апофатичният метод (Псевдо-Дионисий). Православието настоява, че философията служи на богословието, а не обратното: „философията е слугиня на богословието“.Православна философия и етикаПравославна биоетикаПравославните позиции по биоетични въпроси: животът започва от зачатието (противопоставяне на абортите); евтаназията се отхвърля (страданието има изкупителна стойност); даряването на органи по принцип се приема като акт на любов; изкуственото оплождане повдига опасения заради унищожаването на ембриони; клонирането се отхвърля. В основата стои свещеността на човешкия живот от зачатието до естествената смърт.Църковно устройство и юрисдикцииПравославната църква на АлбанияАвтокефалията е обявена през 1922 г. и призната от Вселенската патриаршия през 1937 г. През 1967 г. Албания се обявява за първата официално атеистична държава в света и затваря или разрушава всеки храм и джамия в страната; духовниците са хвърляни в затвора или разстрелвани, а всяко публично богослужение е било престъпление повече от двадесет години. Когато режимът пада, се съобщава, че в цялата страна са оцелели двадесет и двама православни духовници. От този момент, от 1991 г., Църквата е възстановена под ръководството на архиепископ Анастасий, и днес има стотици енории, семинария и пълна йерархия, което е един от най-ясните случаи в новата православна история на поместна Църква, издигната от нищото.Църковно устройство и юрисдикцииПравославната църква на Чешките земи и СловакияМалка Църква с тежка история. Тя води началото си от мисията на светите Кирил и Методий във Велика Моравия през IX век, а в съвременния си вид — от св. Горазд Пражки, ръкоположен за епископ през 1921 г. и разстрелян от германците през 1942 г., след като се разкрива, че криптата на пражката катедрала е укривала мъжете, убили Хайдрих. Църквата е напълно забранена за остатъка от окупацията. Москва ѝ дарява автокефалия през 1951 г., а Вселенската патриаршия ѝ дарява своя автокефалия през 1998 г.Литургия и богослужениеПравославната църковна архитектураТрадиционната православна църковна сграда е богословско изявление в камък. Основни особености: кръстовиден или кръстокуполен план; куполът, представящ небето (често с фреска на Христос Пантократор вътре); притворът (входът), корабът (за верните) и олтарът (зад иконостаса). Цялата сграда е ориентирана на изток — към изгряващото слънце, символизиращо Христос.Светии и отци на ЦъркватаПреподобна Мелания Млада (ок. 383-439)Мелания се роди в Рим около 383 г. в едно от най-богатите му семейства и бе омъжена на четиринадесет години за Пиниан, макар че искаше да стане монахиня. Когато двете им деца умряха, тя убеди съпруга си да живеят заедно като брат и сестра в служение на Бога, и двамата продадоха имения из цялата империя, за да хранят бедните, освободиха хиляди роби и построиха църкви и манастири в Италия, Африка и Изтока. Накрая се установиха в Йерусалим, където след смъртта на Пиниан тя живя в килия на Елеонската планина и основа до нея общности на жени и на мъже. Почина там в последния ден на 439 г. Памет: 31 декември.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Герасим ЙорданскиЛикийски монах, основа лавра близо до Йордан през V век, където отшелниците живееха сами на хляб, вода и фурми през седмицата и се събираха в общността в събота и неделя. Като млад монах за известно време бе привлечен от учението на Евтихий, и св. Евтимий Велики го върна обратно. „Духовната ливада“ разказва историята, с която е изобразяван: лъв дошъл при него куц, той изцелил лапата му, и лъвът останал и служил на манастира, а когато той починал, легнал на гроба му, отказал да яде и умрял там. Почина през 475 г. Памет: 4 март.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Даниил Стълпник (409-493)Посветен на Бога от родителите си, Даниил беше вече в манастир на дванадесетгодишна възраст, а като млад монах срещна Симеон Стълпник на неговия стълб и получи неговата благословия. Засели се в Анапъл на Босфора, над Константинопол, и след смъртта на Симеон, през 460 г., се качи на собствен стълб, където стоя тридесет и три години сред пек и сняг, молейки се, съветвайки и изцелявайки; император Лъв му издигна по-висок стълб и църква до него. Само веднъж слезе долу: през 476 г., когато узурпаторът Василиск издаде указ против Халкидонския събор, Даниил влезе в града, изобличи го пред народа, и указът бе отменен. Почина на стълба си през 493 г., на осемдесет и четири години. Памет: 11 декември.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Йоан Лампадист (X в.)Йоан се роди през X век в Лампаду на Кипър, единствен син, дълго измолван с молитва, на свещеник на име Кириак и съпругата му Анна. На осемнадесет години бе сгоден за дъщерята на богато семейство, макар да желаеше да посвети целия си живот на Бога, и когато се отдръпна, нейните близки приеха това за обида и накараха един магьосник да отрови храната му. Ядеше малко, както беше навикът му, и оцеля, но ослепя. Прости им и заедно със своя слуга, също на име Йоан, отиде в манастира „Св. Ираклидий“ в долината Марафаса, където живя като отшелник, известен с изцеляването на обладани от бесове, докато почина на двадесет и две години на 4 октомври. Манастирът, отсреща на реката от Калопанайотис, днес носи неговото име: гробът му е в неговия параклис, а черепът му — в сребърна мощехранителница до него, сред изографисаните църкви на Троодос, включени от ЮНЕСКО в списъка през 1985 г. Памет: 4 октомври.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Маркел, игумен на Неспящите († 485)Маркел беше родом от Апамея в Сирия, учи в Антиохия и Ефес и се присъедини към братството, което Александър Неспящи събра близо до Константинопол, чиито монаси поддържаха славословието на Бога денем и нощем непрестанно, като един хор сменяше друг. След Александър и неговия приемник той бе поставен за игумен против волята си, и при него Неспящите, „акимити“, в хорове на говорещи гръцки, латински и сирийски, станаха най-прочутата обител в града; той построи голяма църква, болница и приют за бездомните. Той застана заедно с Халкидонския събор срещу учението на Евтихий, на самия събор и след него, и почина в мир през 485 г. Памет: 29 декември.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Неофит ЗатворникСин на земеделец от Лефкара на Кипър, който избяга от уреден брак в манастира, научи се да чете там като млад мъж и отиде на поклонение в Светата земя, но не намери там място за отшелнически живот. През 1159 г. изсече за себе си килия в скала над Пафос, Енклистрата, накара да я изпишат и живя в нея шестдесет години, докато под него израстваше манастир. Написа правило, беседи и тълкувания, а също и горчив разказ за бедствията на Кипър, когато Ричард Лъвското сърце завладя острова през 1191 г. и го продаде на тамплиерите, а после — на Лузинянците: първият глас на кипърското Православие под латинско владичество, продължило почти четиристотин години. Килията му и стенописите ѝ са запазени. Памет: 24 януари.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Неофит, Игнатий, Прокопий и Нил МахерскиНеофит и Игнатий, отшелници от йорданската пустиня, дойдоха на Кипър и през 1145 г., по преданието на обителта, намериха в пещера на планината Махерас икона на Богородица, за която се смята, че е рисувана от апостол Лука; през 1148 г. основаха около нея манастир. След смъртта на Неофит, Игнатий и монахът Прокопий отидоха в Константинопол и получиха от император Мануил Комнин цялата планина и статута на ставропигия, неподчинена на никой местен епископ. Нил, който се присъедини към тях, стана първи игумен, разшири църквата и остави на манастира писмен устав за общежитие, който носи неговото име. Памет: 13 декември.Светии и отци на ЦъркватаПреподобни Яков ЦаликисЯков Цаликис, роден в Мала Азия през 1920 г. и доведен в Гърция като дете при изселванията от 1922 г., израсна в село на остров Евия, бе пострижен монах в манастира „Св. Давид Стари“ и беше негов игумен от 1975 г. Прекарваше дълги часове в изповядване на тълпите, идващи в манастира, беше известен със своята простота и с дарбата си на изцеление, и казваше за себе си, че е необразован човек, който знае само службите. Почина на празника Въведение Богородично през 1991 г. Прославен от Вселенската патриаршия през 2017 г. Памет: 22 ноември.Литургия и богослужениеПросфората (литургийният хляб)Кисел хляб, принасян за Божествената литургия. Изпечен от пшенично брашно, вода, мая и сол, символизиращ пълното човечество на Христос. Подпечатан с печат (обикновено IC XC NI KA, „Иисус Христос побеждава“). По време на проскомидията свещеникът изрязва частици: Агнеца (за освещаване), частици за Богородица, светиите, живите и починалите.Църковен календар и празнициРождество Богородично: 8 септемвриРаждането на Дева Мария от Йоаким и Анна, които били бездетни до дълбока старост, празнувано на 8 септември, първият Велик празник от църковната година, която започва на първо число на месеца. Разказът идва от Протоевангелието на Яков от II век, което Църквата не чете като Писание, но пее онова, което то разказва. Празникът е първата стъпка на Въплъщението: тази, чрез която Бог щял да влезе в света, сама се ражда в него, и тропарят му казва точно това: Твоето Рождество, Богородице, възвести радост на цялата вселена, защото от Тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог. Св. Андрей Критски проповядвал за него. Първият Велик празник на годината отговаря на последния, Успението през август, така че църковната година започва с нейното раждане и завършва с нейното успение.Църковно устройство и юрисдикцииРумънска православна църкваВтората по големина от Православните църкви, с около шестнадесет милиона вярващи. Служи на румънски, език, произлязъл от латинския, във византийски обред, така че Литургията на Константинопол се пее там на римска реч. Нейната автокефалия била призната от Константинопол през 1885 г., а патриаршия станала през 1925 г. Монашеският ѝ живот бил обновен през XVIII век от преподобни Паисий Величковски в Нямц, чиито ученици пренесли Иисусовата молитва оттам в Русия, а нейните манастири в Буковина са изписани отвътре и отвън, стените им — Библия в цвят. При комунизма нейните свещеници и монаси изпълвали затворите, и един от тях, св. Думитру Стънилое, прекарал пет години в тях; той превел Добротолюбието на румънски в дванадесет тома и написал догматическо богословие, четено в целия православен свят. Мощите на св. Петка (Параскева) в Яш привличат едно от най-големите поклонничества в Европа всеки октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. апостол Филимон (от Седемдесетте)Християнин от Колосите във Фригия, наставляван от Павел, в чийто дом се събираше църквата на града, и до когото Павел написа най-краткото от посланията си. Робът му Онисим го беше онеправдал и беше избягал, срещна Павел в тъмницата и бе кръстен от него, а Павел го изпрати обратно с посланието, молейки Филимон да го приеме „не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен“ (Флм. 16). Посланието поздравява Апфия, по предание негова съпруга, и Архип, „наш съратник“. Преданието причислява Филимон към Седемдесетте и казва, че той, Апфия и Архип пострадали като мъченици в Колосите при Нерон. Памет: 22 ноември.Светии и отци на ЦъркватаСв. безсребърници Козма и Дамян АсийскиДвама братя от Мала Азия, чийто баща умря, когато бяха малки, и чиято майка, Теодотия, ги отгледа във вярата и се погрижи да ги обучат на лекарско изкуство. Лекуваха безплатно, приемайки Господнето слово буквално: „даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8), затова Църквата ги нарича безсребърници, на гръцки анаргири, „без сребро“; преданието добавя, че лекували и животни. За разлика от другите две двойки със същите имена, Римските, почитани на 1 юли, и Арабските, почитани на 17 октомври, които умряха като мъченици, тези двама починаха в мир. Те се споменават заедно с Пантелеймон и другите лекари безсребърници в молитвата на Тайнството Елеосвещение. Памет: 1 ноември.Светии и отци на ЦъркватаСв. великомъченик Яков Персиец († 421)Яков беше знатен от Бет Лапат в Персия, роден християнин, който в двора на Йездигерд I се отрече от Христос, за да запази приятелството на царя. Майка му и жена му му писаха, че няма да имат нищо повече общо с него, докато се отрича от своя Господ, и той се разкая; когато на престола дойде Бахрам V, Яков изповяда Христос пред него, и през 421 г. бе осъден да бъде разсичан става по става, пръсти на ръцете и краката, ръце и крака, славейки Бога при всяко отсичане, докато накрая бе обезглавен. На латински го наричат Интерцизус, „насечен на парчета“, и Църквата пее, че тялото му било подрязано като лоза. Неговата църква в стария укрепен град Никозия се намира на демаркационната линия. Памет: 27 ноември.Светии и отци на ЦъркватаСв. великомъченица Анастасия УзорешителницаРимлянка, която похарчи състоянието си, обикаляйки от затвор в затвор по време на последното гонение, за да храни, мие и лекува оковените изповедници на вярата, и която бе изгорена в Сирмиум около 304 г. Името ѝ означава възкресение. Мощите ѝ бяха пренесени в Константинопол през V век, и тя получи името Фармаколитрия (Узорешителница), тоест освобождаваща от действието на отровите и отварите, заради изцеленията, които ѝ измолваха. Манастирът, който носи името ѝ близо до Солун, пази частица от мощите ѝ от IX век. Памет: 22 декември.Светии и отци на ЦъркватаСв. Георги Карслидис (1901-1959)Атанасиос Карслидис се роди през 1901 г. в Аргирополис в Понт и рано осиротя. На седемгодишна възраст отиде на поклонение в манастира на Панагия Сумела и остана там като послушник; през 1919 г. бе пострижен в монашество с името Симеон и ръкоположен за дякон. Прогонен заедно с понтийските гърци, живя в Грузия при съветската власт, където бе хвърлен в затвора, преведен с подигравки по улиците и осъден на разстрел, но остана жив. Ръкоположен за свещеник през 1925 г., когато получи името Георги, стана духовник на мнозина, а през 1929 г. дойде в Сипса, днешния Таксиархис, близо до Драма в Македония, където прекара останалите тридесет години от живота си; българските окупационни власти го осъдиха на смърт през 1941 г., но и тогава бе пощаден. Почина на 4 ноември 1959 г., а през 2008 г. патриарх Вартоломей го прослави за светец в основания от него манастир там. Памет: 4 ноември.Свети тайнстваСв. Елеосвещение (Маслосвет)Помазването на болните за изцеление на душата и тялото и за опрощаване на греховете, както св. апостол Яков заповядва на презвитерите на Църквата. Пълният чин се служи от седем свещеници, със седем четива от посланията и седем от евангелията, седем молитви и седем помазвания; на практика често служат по-малко свещеници. То не е само за умиращите, както започнал да го употребява Западът: в Православната църква се дава на всеки болен, а вечерта на Велика сряда се предлага на цялото паство като приготовление за Пасха, защото всички са болни. Молитвите назовават безсребърните лекари-светии, между тях и св. Пантелеймон.Светии и отци на ЦъркватаСв. изповедници Гурий, Самон и АвивТрима изповедници от Едеса, почитани заедно, защото бяха погребани заедно. Гурий и Самон бяха заловени по време на гонението на Диоклециан, задето отвръщаха хората от идолите, и обезглавени след дълги мъчения, около 306 г. Авив, дякон от същата страна, бе изгорен жив при Ликиний няколко години по-късно заради проповедите си и положен в техния гроб. Гробът е мястото на разказа за Евфимия, девойка от Едеса, омъжена за готски воин, който я измамил, която тримата избавили, и оттогава те се призовават да пазят браковете и да помиряват съпрузи. Денят им е първият ден на Рождественския пост, а Никозия има тяхна църква. Памет: 15 ноември.Светии и отци на ЦъркватаСв. Лука Кримски (Войно-Ясенецки) (1877-1961)Валентин Войно-Ясенецки, хирург, който след смъртта на жена си през 1919 г. бе ръкоположен за свещеник в Ташкент, а после тайно ръкоположен за епископ, приемайки името Лука. Арестуван за пръв път през 1923 г., прекара единадесет години в затвор и заточение в Сибир, оперирайки където и да го изпращаха, и написа учебник по гнойна хирургия, за който държавата му присъди Сталинската награда през 1946 г., докато все още беше епископ, а паричната награда раздаде на деца, осиротели от войната. Като архиепископ Кримски оперираше, преподаваше и служеше, докато ослепя. Умря през 1961 г. Лекар, който се молеше преди всяка операция и отбелязваше мястото на разреза с йод във формата на кръст. Прославен през 2000 г. Памет: 29 май (по стария календар: 11 юни по новия стил); Гръцката и Румънската църква го честват на 11 юни.Светии и отци на ЦъркватаСв. Мнасон Тамасоски„Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик“, у когото отседнаха Павел и спътниците му на последното му пътуване нагоре към Йерусалим (Деян. 21:16): думата на Лука бележи вярващ от най-първите години. Останалото Кипърската църква пази в паметта си. Роден в езическо семейство, той дошъл до вярата в Рим чрез някои от Седемдесетте, отишъл в Йерусалим, за да получи благословията на Петър и Йоан, и се завърнал на своя остров, където живял с учителя си Ираклидий в пещера близо до Тамасос. Когато Ираклидий разбрал, че краят му наближава, ръкоположил Мнасон за епископ на Тамасос на негово място, и Мнасон пасял паството там, учейки и изцелявайки, докато на свой ред назначил Родон за свой приемник. Тамасоската катедра бе възстановена през 2007 г., след осем века. Памет: 19 октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. мъченик Бонифаций и преподобна АглаидаАглаида, богата и знатна римлянка, известна с милосърдието си, и Бонифаций, честният и щедър управител на нейните имения, живееха заедно в грях, но и двамата стигнаха до покаяние за това. Тя го изпрати на Изток да донесе мощи на мъченици, а в Тарс Киликийски, виждайки как измъчват християни заради вярата им, той обяви, че и той е един от тях, и бе убит, около 290 г. Спътниците му пренесоха тялото му у дома в Рим, където Аглаида го прие като мъченическо, раздаде всичко, което имаше, и прекара остатъка от живота си в покаяние и молитва. Църквата пази паметта на двамата заедно като свидетелство, че покаянието възвръща онова, което грехът е отнел. Памет: 19 декември.Светии и отци на ЦъркватаСв. мъченици Мина, Ермоген и ЕвграфМина, наречен Калликелад, „благогласният“, заради красноречието си, беше атинянин от езическо семейство, който дойде до вярата, четейки Свещеното Писание и житията на светиите, и се кръсти. Без да знае това, император Максимин го изпрати да управлява Александрия, а когато дойде заповедта за гонение, Мина не само отказа да я изпълни, но и доведе мнозина при Христос. Максимин изпрати Ермоген да го замести. Ермоген нареди Мина да бъде измъчван и оставен в тъмница да умре, но като го намери жив и изцелен, повярва, кръсти се от него и след това бе поставен за епископ. Тогава двамата изповядаха Христос пред самия император, заедно с Евграф, секретаря на Мина, и тримата бяха убити, около 313 г. Това не е великомъченик Мина от 11 ноември. Памет: 10 декември.Светии и отци на ЦъркватаСв. Олимпиада ДяконисаБогата вдовица от Константинопол, овдовяла до две години след сватбата, която отказа избрания от императора втори съпруг, бе ръкоположена за дякониса и раздаде състоянието си на Църквата и бедните чрез женска общност до катедралния храм. Тя беше най-близката приятелка на св. Йоан Златоуст, и когато той бе заточен, бе съдена и глобена заради верността си към него. Запазени са седемнадесет негови писма до нея от заточението, сред най-личните неща, които е писал, за страданието и унинието. Почина в заточение в Никомидия около 408 г. Памет: 25 юли.Светии и отци на ЦъркватаСв. преподобномъченик Андрей Критски, „в Съда“ († 767)Не архиепископът на Крит, който написа Великия канон, а монах от същия остров, починал едно поколение след него. Андрей дойде в Константинопол по времето на император Константин V, който узакони разрушаването на иконите и напълни тъмниците си с онези, които не се подчиняваха, и там, пред самия император, го изобличи: който страда за иконите, страда за Христос, а който хули иконата, на която е изобразен Христос, хули самия Христос. Бе измъчван и влачен по улиците до смъртта си през 767 г. Християните го погребаха на място, наречено Крисис, „Съдът“, откъдето идва името му, и манастирът „Свети Андрей в Крисис“, посветен нему, все още се издига в Истанбул като джамията Коджа Мустафа паша. Канонът му написа св. Йосиф Песнописец. Памет: 17 октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. преподобномъченица Анастасия РимлянкаОстанала сираче на тригодишна възраст, Анастасия бе отгледана в женски манастир близо до Рим от неговата игумения София и стана там монахиня. По време на едно от гоненията през III век управителят Проб я доведе пред себе си и я подканяше да пощади младостта и красотата си, да се поклони на боговете и да встъпи в брак; тя отговори, че единствената младост и красота, които познава, са тези, които дава Христос. Той нареди да я съблекат, бият и осакатят, и накрая да я обезглавят; един християнин на име Кирил, който ѝ донесе вода, бе обезглавен за това. София и още двама я погребаха. Дясната ѝ пищялна кост се пази в манастира Григориат на Света гора. Тя не е света Анастасия Узорешителница, чиято памет е на 22 декември. Памет: 29 октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. пророк МалахияПоследният от дванадесетте пророци, чието име означава „моят пратеник“. Той говореше на Йерусалим след завръщането от плена, изобличавайки свещениците, които довеждаха слепи и куци пред олтара, и народ, изморен от Бога, и предсказа, че от изгрев слънце до залез ще се принася на Бога чиста жертва сред народите (Мал. 1:11), което отците, начевайки с Дидахи, четат като указание за Евхаристията. Предсказа вестителя, изпратен да приготви пътя на Господа (3:1), когото Евангелията намират в лицето на Йоан Предтеча (Марк 1:2), и Илия, изпратен преди великия и славен ден Господен. Памет: 3 януари.Светии и отци на ЦъркватаСв. равноапостолен Козма Етолийски (1714-1779)Монах от манастира Филотей на Атон, който през 1760 г. поиска позволение от патриарха да проповядва и прекара следващите деветнадесет години в обикаляне на селата на османска Гърция и Южна Албания. Проповядваше на открито пред тълпи от хиляди хора, от преносим дървен подиум, на прост говорим гръцки, и навсякъде, където отиваше, искаше да се открие училище: преданието брои двеста основани, за да се научат децата сами да четат вярата. Думите му за бъдещето бяха запомнени и повтаряни дълго след него. Обвинен, че подбужда народа, бе обесен близо до Берат през 1779 г. без съд, а тялото му хвърлено в река. Наричан е равноапостолен. Прославен през 1961 г. Памет: 24 август.Светии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик Полихроний (IV в.)Полихроний беше син на земевладелец, отгледан да работи и да се моли. Наемаше се да работи в лозята на един богаташ, който се удивляваше на труда му и на това колко малко от заплатата си задържаше за себе си, а с тази заплата построи църква. Бе ръкоположен за дякон и свещеник в Константинопол и учеше народа си на вярата, а преданието го причислява към онези, които защитиха Символа на вярата срещу Арий на Първия вселенски събор. Арианите не успяха да го склонят на своя страна, затова го убиха: нахлуха в църквата му, докато служеше Божествената литургия, и го поразиха пред светия престол, през IV век. В Кипър жителите на три села на север, окупирани от 1974 г., Агиос Николаос до Лефконико, Калогрея и Трипимени, го почитат като свой, а Меланарга в Карпас пази неговата църква. Памет: 7 октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. свещеномъченик ХаралампийСвещеник от Магнезия в Мала Азия, който по преданието на Църквата бил на повече от сто години, когато бил измъчван и убит при управлението на Септимий Север около 202 г., задето отказал да престане да проповядва. Молят му се против чума и епидемии. Главата му се пази в манастира „Св. Стефан“ в Метеора, и храмове, посветени на него, се срещат почти във всеки гръцки град. Памет: 10 февруари.Светии и отци на ЦъркватаСв. Тавита ЙопийскаУченичка от Йопия, пристанището на Юдея, „изпълнена с добри дела и милостини“; арамейското ѝ име Тавита на гръцки е Доркада, сърна (Деян. 9:36). Когато се разболя и умря, учениците изпратиха за Петър в близката Лида, и вдовиците го посрещнаха с плач, показвайки му туниките и наметалата, които им беше ушила. Той изпрати всички навън, коленичи и се помоли, и каза: „Тавито, стани!“; тя отвори очи и седна, и мнозина в Йопия повярваха (Деян. 9:36-42). Църквата помни, че тя живяла още много години в същото служение. В Яфа руската църква „Свети Петър“, осветена през 1894 г., се издига в същото имение, в което е и пещерата за погребение, която преданието нарича нейна. Памет: 25 октомври.Светии и отци на ЦъркватаСв. Филумен от кладенеца на Яков (1913-1979)Софоклис Хасапис се роди през 1913 г. в Орунда на Кипър, един от близнаци; на четиринадесет години той и брат му Елпидиос станаха послушници в Ставровуни, а шест години по-късно отидоха в Йерусалим, където станаха монаси на Божи гроб. Като Филумен служи на Йерусалимската патриаршия четиридесет години, а през 1979 г. му повериха пазенето на кладенеца на Яков в Наблус, където Христос разговаря със самарянката (Иоан 4), макар че там беше заплашван от хора, искащи светинята да бъде опразнена от християни. На 29 ноември, докато служеше вечерня, човек нахлу и го уби с брадва. Тялото му бе намерено неразложено, когато го изровиха четири години по-късно; през 2009 г. патриарх Теофил го причисли към светиите, а мощите му лежат в църквата при кладенеца. Памет: 29 ноември.Литургия и богослужениеСветената вода (агиасма)Вода, благословена чрез свещеническа молитва и призоваване на Светия Дух. Две форми: Велик водосвет (на Богоявление, 6 януари, в спомен на кръщението на Христос в Йордан) и Малък водосвет (през цялата година). Използва се за освещаване на домове, предмети и хора. Пие се от вярващите на гладно. Великото освещаване прави водата истински осветена.Църковна историяСвети и Велик събор (Крит, 2016)Замислен като първия всеправославен събор от над хилядолетие насам, проведен в Крит през юни 2016 г. Разгледа православната диаспора, автономията, отношенията с останалите християни, поста, брака и мисията на Църквата. Четири автокефални църкви (Руската, Българската, Грузинската и Антиохийската) не участваха, което ограничи неговия авторитет.Псалмопение и химнографияСлавянско църковно пеенеПеенето на славянските Църкви, което започнало като византийско пеене, пренесено на север заедно със славянските книги на светите Кирил и Методий и техните ученици. В Русия то прераснало в знаменното пеене, едногласна мелодична линия със своя собствена нотация, и в продължение на пет века това било звученето на Руската църква. От XVII век чрез Украйна навлязло многогласното пеене, а през XVIII век — италиански стил на концертно писане, чийто майстор бил Дмитрий Бортнянски. През XIX век се утвърдило по-простото общо пеене, Обиходът, а към края му Московската синодална школа — Касталски, Чесноков и Рахманинов, чието Всенощно бдение от 1915 г. е неин връх, се обърнала отново към старите напеви и ги подредила за хор. Старообредците пеят и днес знаменното едногласно, а манастири като Валаам и Киево-Печерската лавра пазят свои собствени напеви.Богословие и догматиСофиологияСистема, развита от Владимир Соловьов и богословски разработена от отец Сергий Булгаков, в която София, Премъдростта Божия, се разглежда като начало, стоящо между Бога и творението и в известен смисъл лично. Тя бе осъдена през 1935 г. от Московската патриаршия и, отделно, в същата година, от Руската задгранична църква, която през онова десетилетие рядко се съгласяваше с Москва по каквото и да било. Възражението е, че тя въвежда нещо четвърто в учението за Бога и заличава границата между нетварното и тварното, а именно тази граница православното богословие не отстъпва в никакъв случай. Онова, към което посягаше софиологията, действителен допир между Бога и света, който е Самият Бог, а не творение, преданието вече притежава в разграничението между същност и енергии.Църковно устройство и юрисдикцииСръбска православна църкваЦърквата, която св. Сава направил самоуправляваща се през 1219 г., когато бил ръкоположен за неин пръв архиепископ в Никея с благословията на намиращия се там в изгнание Константинополски патриарх. Тя станала патриаршия в Печ през 1346 г., изгубила я на османците през 1766 г. и си я върнала в Белград през 1920 г. Средновековните манастири на Косово — Печ, Дечани и Грачаница — пазят едни от най-хубавите стенописи в православния свят. По време на Втората световна война стотици хиляди православни сърби, сред тях свещеници и епископи, били избити в Независимата хърватска държава, а при комунизма Църквата била следена и ограничавана. Нейният XX век дал на цялата Църква и св. Юстин Попович, и св. Николай Велимирович. През 2022 г. тя предоставила автокефалия на Църквата на Северна Македония, която дълго била отказвала да признае. Патриарх Порфирий я ръководи от 2021 г.Църковно устройство и юрисдикцииФинландската православна църкваАвтономна под Вселенската патриаршия от 1923 г. и единствената Православна църква в света, която празнува Пасха по григорианското смятане, по силата на решение на финландската държава от 1923 г., което Църквата не е отменила. Нейната паства са предимно карелите, евакуирани, когато Съветският съюз завзема Карелия през 1940 г., а манастирът Нов Валаам в Хейнявеси е старият Валаам, пренесен на запад по време на евакуацията, заедно с монасите, камбаните, иконите му и всичко останало. Тя е държавно призната Църква в лутеранска страна, и богослуженията ѝ се извършват на фински език.Църковно устройство и юрисдикцииЯпонската православна църкваОснована от един-единствен човек. Св. равноапостолен Николай Японски (Касаткин) пристига в Хакодате през 1861 г. като свещеник към руското консулство, прекарва осем години в изучаване на езика и класическите текстове, преди изобщо да проповядва, и обръща към вярата самурая свещеник, дошъл да го убие. До смъртта му през 1912 г. японските православни са били повече от тридесет хиляди, в Токио е издигнат катедрален храм, който градът и до днес нарича Никорай-до, а богослуженията и Свещеното Писание са на японски. По време на Руско-японската война той казва на паството си да се моли за победата на собствената им родина и остава, за да служи духовно на руските пленници. Автономна под Москва от 1970 г.Светоотечески и аскетически текстовеПастирят на ЕрмаРаннохристиянски текст (ок. 100-160 г.), който бил широко четен и почти включен в канона на Новия завет. Съдържа видения, в които на Ерма се явява Църквата, и заповеди и притчи, дадени му от ангел в пастирско облекло. Важен заради учението си за покаянието след кръщението и възможността за „второ покаяние“. Оказал влияние върху източнохристиянското покайно богословие.Литургия и богослужениеПовечерието (Аподипнон)Последната служба на деня, отслужвана след вечеря. Малкото повечерие е ежедневната ѝ форма. Великото повечерие се служи през Великия пост (от понеделник до четвъртък вечер) и включва Великия канон на св. Андрей Критски през първата седмица. Съдържа изповядването на вярата, 50-и псалом и молитвата „Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице“.Духовен живот и практикиПоклонничество (проскинима)Пътуване до свети места за молитва, почитане и духовно обновление. Основни православни поклоннически места: Йерусалим и Светата земя, Света гора Атон, планината Синай, Тинос (иконата Мегалохари), Патмос (пещерата на Апокалипсиса), Киево-Печерската лавра, Сергиев Посад и множество местни светилища. Поклонничеството е едновременно физическо и духовно: външно пътуване, отразяващо вътрешния път към Бога.Църковно устройство и юрисдикцииПравославна църква в Америка (ПЦА)Православната църква в Америка, израснала от мисията, донесена в Аляска през 1794 г. от осем монаси от Валаам, сред тях св. Герман. Св. Инокентий я изградил в Аляска, св. Тихон я ръководил като архиепископ в Северна Америка, преди да стане Московски патриарх, а св. Рафаил Бруклински обединил нейните арабски вярващи. След руската революция тя се управлявала сама като Митрополия, а през 1970 г. Московската патриаршия ѝ дала автокефалия, която Константинопол и няколко други Църкви не признават. Богослужи предимно на английски, а нейната семинария „Св. Владимир“ дала на Църквата отец Александър Шмеман, отец Йоан Мейендорф и отец Тома Хопко. Митрополит Тихон я ръководи от 2012 г.Православна философия и етикаПравославно социално учениеПравославието няма единна традиция на социални енциклики, каквато е католическата, но извежда социалните си принципи от богословието: достойнството на личността (образ Божи), общото благо (кинония), грижата за бедните (Мат. 25), стопанисването на творението, границите на държавната власт и предимството на духовните пред материалните ценности. Скорошни документи: „Основи на социалната концепция“ на Руската църква (2000 г.).Църковна историяСпорът за Трите главиТри положения, осъдени от Петия вселенски събор през 553 г.: личността и съчиненията на Теодор Мопсуестийски, съчиненията на Теодорит Кирски против свети Кирил, и посланието на Ива Едески до персиеца Мари. И трите бяха останали неосъдени на Халкидонския събор, и точно това правеше въпроса труден: да бъдат осъдени изглеждаше като отстъпление от Халкидон, а да бъдат оставени изглеждаше като позволение Халкидон да се чете така, както би го чел Несторий. Юстиниан ги осъди с едикт през 544 г., а съборът потвърди тази присъда, приемайки, че Халкидон трябва да се чете през свети Кирил, а не наравно с него. Латинският Запад прие осъждането като нападение срещу самия Халкидон, и катедрите на Милано и Аквилея прекъснаха заради това общението си с Рим, Аквилея за повече от век.Литургия и богослужениеЧасовете (Ори)Кратки служби, отбелязващи каноничните часове: Първи (6 сутринта), Трети (9 сутринта), Шести (по пладне) и Девети (3 следобед). Всеки пази своя собствена памет. Първият час напомня за Христос, изведен пред Пилат, Третият — слизането на Светия Дух на Петдесетница, Шестият — приковаването на Кръста, Деветият — Неговата смърт. Манастирите служат и четирите ежедневно; енориите обикновено служат Третия и Шестия час преди Литургията.Есхатология и задгробен животЧастният съд и митарстватаПри смъртта душата преминава през частен съд. Част от православното предание описва „въздушни митарства“ (телония): места, където демоните обвиняват, а ангелите защитават душата. Това не е официален догмат, а широко разпространено учение в светоотеческата и агиографската книжнина. Окончателната участ се определя на Страшния съд.Литургия и богослужениеАнтидорътБлагословеният хляб, раздаван в края на Литургията, изрязан от хлябовете, принесени при проскомидията, след като Агнецът е бил изваден от тях. Името му значи „вместо даровете“: раздава се и на тези, които не са се причастили, и на тези, които са, и е онова, което посетител, който не е православен, може да приеме от ръката на свещеника. Верните го приемат, когато пристъпват да целунат кръста, ядат го в храма или го отнасят у дома на тези, които не са могли да дойдат, и той не е Евхаристията, а благословение, участие в приноса и в общението на едната трапеза. На някои места се яде на гладно, преди каквото и да е друго през деня.