Мистическото богословие на Източната църква

Книгата на Владимир Лоски, издадена на френски в Париж през 1944 г. и на английски през 1957 г., а за много читатели на Запад тя е първото изложение на православното богословие с неговите собствени понятия. Началното ѝ твърдение управлява всичко останало: няма християнски мистицизъм без богословие и преди всичко няма богословие без мистицизъм. Оттам тя преминава през апофатичния път на Ареопагита, Троицата като основа на всичко, разграничението между Божията същност и Неговите енергии, лицето, противопоставено на природата, делото на Сина и делото на Духа, и обожението като цел на цялото. Лоски пише като син на руската емиграция и критик на софиологията на о. Сергий Булгаков и заедно с о. Георги Флоровски оформя връщането към отците, което бележи православното богословие през XX век. По-късни православни учени намират контраста му между Изток и Запад прекалено рязко изтеглен на места и казват това, без да престанат да го четат.