Богословие и догмати
Разграничението между същност и енергии
Бог е напълно непознаваем в това, което е, и напълно присъстващ в това, което върши. Никое творение никога няма да проумее или да стане причастно на Неговата същност, нито в този живот, нито в бъдещия; Неговите енергии — Неговият живот, благодат, светлина, сила и любов — са Самият Бог, действащ и даден, нетварни, и в тях Бог наистина е познаваем и наистина съобщим. Св. Василий Велики бе казал, че познаваме Бога от Неговите енергии и не твърдим, че се приближаваме до Неговата същност. Когато Варлаам твърдеше, че светлината, която виждаха исихастите, трябва да е тварна, защото иначе Бог би бил разделен, св. Григорий Палама отговори, че енергиите не са част от Бога, а Самият Бог, както лъчите са слънцето, и съборите от 1341, 1347 и 1351 г. го потвърдиха. Това разграничение е онова, което позволява на Православната църква да казва едновременно, че Бог е отвъд всичко и че човек може да бъде обòжен, и затова благодатта в православното богословие е нетварна.
Източници
- St. Basil the Great, Letter 234 NPNF
- St. Gregory Palamas, The Triads archive.org, за заемане
- Palamite Councils of Constantinople (1341, 1347, 1351), the Synodal Tome
- St. John of Damascus, Exact Exposition of the Orthodox Faith I.14 NPNF
Връзки
- Апофатично богословие
- Благодатта е нетварна
- Исихастки спор (XIV век)
- Мистическото богословие на Източната църква
- Обожение (теозис)
- Паламитските събори (1341–1351)
- Преображение Господне: 6 август
- Преподобни Йоан Дамаскин (ок. 676-749)
- Св. Василий Велики (330-379)
- Св. Григорий Палама (1296-1359)
- Софиология
- Триадите (В защита на светите исихасти)
- Усия (същност, природа)