Усия (същност, природа)

Същност: това, което нещо е, а в Бога — общото за Отца, Сина и Духа, така че всеки от Тях е напълно Бог и не съществуват трима богове. Евномий твърдеше, че божествената същност може да бъде позната и назована — че Бог просто е нероденост — и следователно роденият Син не може да е Бог. Св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски отговориха, че ние не познаваме същността дори на една мравка, камо ли на Бога, и че всяко име, което даваме на Бога, назовава нещо около Него, но никога това, което Той е. Този отказ е коренът на апофатичното предание и на разграничението между непознаваемата същност и енергиите, в които Бог дава Себе Си. В езика на съборите за Христос усия и природа означават едно и също: Той има две — божествена и човешка.