Спорът за Филиокве

Думите „и от Сина“, добавени на латинския Запад към твърдението на Символа на вярата, че Светият Дух изхожда от Отца. Те се появяват най-напред в Испания, в Толедо през 589 г., и се разпространяват през франкската църква; богословите на Карл Велики настояваха за тях, а папа Лъв III отказа и заповяда Символът да бъде изсечен без тях върху сребърни щитове в базиликата „Свети Петър“. Самият Рим започна да ги пее едва около 1014 г. Православното възражение е двойно. От канонична страна Символът на един вселенски събор бе изменен само от една част на Църквата, при положение че Ефеският събор бе забранил всякакъв друг символ. От богословска страна, като прави Сина втори източник на Духа, това руши монархията на Отца и размива Лицата в тяхната обща същност. Св. Фотий, съборът от 879–880 г. и св. Марк Ефески всеки поотделно защитаваха тази позиция, и въпросът остава един от спорните между Църквите.