Богословие и догмати

35 теми

КлючоваБогословие и догматиВъплъщениетоСловото, Което „беше у Бога“ и за Което е казано, че „Бог беше Словото“, „стана плът“ (Иоан 1:1, 14): предвечният Син прие от Девата пълно човешко естество, тяло и разумна душа, и изживя човешки живот от зачатието до смъртта, без да престане да бъде Бог. Той не само изглеждаше като човек, както твърдяха докетите, нито зае човешко тяло като съд за божествен ум, както учеше Аполинарий, а причината, поради която отците настояваха на това, е онази, която дава св. Григорий Богослов: това, което не е възприето, не е изцелено. И тъй, едно е Лицето, Синът, Който се ражда, плаче, гладува, умира и възкръсва, затова Неговата Майка е Богородица и затова Бог може да бъде изобразяван. Празниците от Благовещение до Възнесение Господне пазят този ред, и на него се крепи цялото спасение: Бог дойде там, където сме ние, за да отидем ние там, където е Той.КлючоваБогословие и догматиНикео-Цариградски символ на вяратаСимволът на вярата: изповеданието, което произнася цялата Църква, съставено на Първия вселенски събор през 325 г. и допълнено на Втория през 381 г., който добави членовете за Светия Дух, за Църквата, за Кръщението, за възкресението и за живота на бъдещия век. Халкидонският събор го прие като символ на сто и петдесетте отци, а Ефеският събор забрани всякакъв друг. Той се произнася на всяка Божествена литургия, след като дяконът възгласи „Двери, двери“, и от всеки кандидат за Кръщение. Съборът написа „вярваме“; Църквата в молитва казва „вярвам“, като всеки изповядва за себе си вярата на всички. Текстът, който произнася Православната църква, няма Филиокве, защото към него тук никога не е било добавяно нищо, и по-долу той е даден на гръцкия език на съборите.КлючоваБогословие и догматиОбожение (теозис)Целта на човешкия живот, според православното разбиране: да станеш по благодат това, което Бог е по природа. Писанието нарича това да станем „причастници на божественото естество“ (2 Петр. 1:4), и Христос привежда думите на псалома: „Аз рекох: богове сте“ (Иоан 10:34; Пс. 81:6); отците изразиха това в изречението, което св. Атанасий Велики направи прочуто: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Това не е поглъщане, нито промяна на същността: човекът остава човек и творение и се изпълва с Бога, както желязото в огъня се изпълва с огън, без да престане да бъде желязо. Това е причастие в нетварните енергии на Бога, които са Самият Бог, даден, а не в Неговата същност, на която никое творение не е причастно. То започва в Кръщението и Миропомазанието, храни се в Евхаристията и се осъществява в пазенето на заповедите, в молитвата и любовта; Преображение Господне е неговият образ. Св. Максим Изповедник казва, че Бог и човекът са образци един на друг.КлючоваБогословие и догматиПресветата ТроицаЕдин Бог в три Лица: Отец, Син и Свети Дух — не трима богове и не едно лице с три маски. Трите имат една същност, една воля и едно действие и се различават само по начина, по който всяко от Тях има Своето битие: Отец е нероден, Синът е роден, Духът изхожда. Отец е източникът и причината на другите две Лица и затова Църквата изповядва един Бог: Неговото единство е Лице, а не отвлечено начало зад трите. Учението не бе измислено и после защитавано; то бе вложено в думи от самото богослужение на Църквата, която от самото начало кръщава в едното име на трите, и бе утвърдено в Никея и Константинопол срещу онези, които биха направили Сина или Духа творение. Всяка група псалми в службите завършва със славословие на трите, и всяка православна молитва е отправена в Троицата. Църквата е призвана да бъде нейна икона: много лица, един живот.КлючоваБогословие и догматиБогородица (Майка Божия)Майка Божия — титлата, която Третият вселенски събор потвърди в Ефес през 431 г.: Онзи, Когото тя роди, е Бог, и да я наречем по-малко е да разделим нейния Син. Църквата я нарича Приснодева, а в ектениите на почти всяко богослужение — пресветата, пречистата, преблагословената и славна наша Владичица, и моли за нейното застъпничество по-често, отколкото за застъпничеството на когото и да било друг. Отците, започвайки от Юстин и Ириней, я наричат новата Ева, чието послушание отмени непослушанието на първата Ева, а св. Николай Кавасила писа, че Въплъщението е дело не само на Отца, Сина и Духа, но и на волята и вярата на Девата. Църквата пази нейното Успение като истинска смърт, последвана от преселването ѝ в небесата, тяло и душа, възпято в песнопенията на празника, без да е определено като догмат; тя не приема латинския догмат за Непорочното ѝ зачатие, защото никога не е учила за наследствената вина, от която този догмат я освобождава. Нейната икона стои отляво на царските двери, а в апсидата над престола тя често е изобразявана като Ширшая небес — по-широка от небесата — държаща Христос.КлючоваБогословие и догматиКръстът и РазпятиетоКръстът е централният символ на Православието: не просто оръдие на смъртта, а средство за победа над смъртта, греха и дявола. Смъртта на Христос бе доброволна, дело на най-висша любов. На Кръста Христос слезе в дълбините на човешкото страдание, а със смъртта Си и в самия ад, като унищожи смъртта „смертию“ (чрез смърт). Кръстът се почита, с него се прекръстваме, и той стои във всеки православен дом и храм.КлючоваБогословие и догматиМонархията на ОтцаЕдинствено Отец е Източникът. Синът е роден от Него, а Духът изхожда от Него, и нито едното, нито другото е родено или изхожда от божествената същност като такава, или от Сина. Това имат предвид гръцките отци, когато казват, че Църквата изповядва един Бог, защото изповядва един Отец: единството на Троицата се осигурява от Лице, а не от обща субстанция, стояща зад трите. Св. Григорий Богослов казва, че трите са едно по природа и че единението е Отец, от Когото и към Когото се отнасят другите. Без това аргументът срещу Филиокве е направен само наполовина, защото възражението не е, че Духът има твърде много източници, а че приписването Му на два източника разрушава единствения, който Той има.КлючоваБогословие и догматиПневматология (Светият Дух)Светият Дух е третото Лице на Троицата, Господ Животворящият, Който изхожда от Отца и се покланя и слави заедно с Отца и Сина. Символът на вярата казва това с думите от 381 г., а трактатът на св. Василий Велики бе подготвил тези думи. Духът е изпратен в света чрез Сина, което е Неговото изпращане във времето; Той изхожда единствено от Отца, което е Неговият вечен произход, а Филиокве смесва двете. Той е говорил чрез пророците, осени Девата, слезе на Йордан и в деня на Петдесетница, и се дава на всеки християнин в Миропомазанието като печат на дара. Той претворява Даровете при епиклезата. Св. Серафим Саровски казал, че придобиването на Духа е цялата цел на християнския живот, и почти всяко православно богослужение започва с молба Той да дойде.КлючоваБогословие и догматиРазграничението между същност и енергииБог е напълно непознаваем в това, което е, и напълно присъстващ в това, което върши. Никое творение никога няма да проумее или да стане причастно на Неговата същност, нито в този живот, нито в бъдещия; Неговите енергии — Неговият живот, благодат, светлина, сила и любов — са Самият Бог, действащ и даден, нетварни, и в тях Бог наистина е познаваем и наистина съобщим. Св. Василий Велики бе казал, че познаваме Бога от Неговите енергии и не твърдим, че се приближаваме до Неговата същност. Когато Варлаам твърдеше, че светлината, която виждаха исихастите, трябва да е тварна, защото иначе Бог би бил разделен, св. Григорий Палама отговори, че енергиите не са част от Бога, а Самият Бог, както лъчите са слънцето, и съборите от 1341, 1347 и 1351 г. го потвърдиха. Това разграничение е онова, което позволява на Православната църква да казва едновременно, че Бог е отвъд всичко и че човек може да бъде обòжен, и затова благодатта в православното богословие е нетварна.КлючоваБогословие и догматиСвещеното ПреданиеОнова, което е предадено: вярата, приета от апостолите и жива пазена в Църквата от Светия Дух. Св. апостол Павел казва на солунците да държат преданията, на които са били научени, било чрез слово, било чрез послание (2 Сол. 2:15), и Православната църква никога не е противопоставяла Писанието на Преданието: Писанието е сърцето на Преданието, записано вътре в него и правилно четено вътре в него. Около него стоят Символът на вярата, определенията на съборите, творенията на отците, богослужението, иконите, каноните и житията на светиите. Св. Василий Велики изброява неща, в които никой не се съмнява, а никъде не са записани: кръстният знак, обръщането на изток при молитва, думите на епиклезата. Преданието не е същото като обичая. Обичаят може да бъде стар и погрешен; Преданието е животът на Духа в Църквата, и мярата за него е общото съзнание на Църквата през времето, а не само древността.КлючоваБогословие и догматиСлизането в адаМежду Кръста и Възкресението Христос слиза при мъртвите. Православната икона на Възкресението не Го показва да излиза от гроб: тя Го показва в ада, стъпил върху строшените му порти, издърпващ Адам и Ева за китката, така че хватката да е Негова, а не тяхна. Затова пасхалният тропар казва, че Той стъпка смъртта чрез смърт (смертию смерт поправ), и затова пасхалното слово на св. Йоан Златоуст, което се чете на пасхалната утреня, се обръща направо към ада и му се присмива. Велика събота пази самия този ден, и нейните песнопения са най-необичайните в годината: гробът е наречен извор на живот, а Църквата пее опело над Бога.КлючоваБогословие и догматиСотириология (Спасението)Спасението, според православното разбиране, е изцеление и избавление, преди да бъде оправдание. Грехът е болест, а смъртта — плен, и Христос е Лекарят, Който взема върху Си болестта, и Победителят, Който разбива тъмницата: чрез смърт Той стъпка смъртта, както казва пасхалната песен всеки ден в течение на четиридесет дни. Кръстът е най-пълното дело на любов и поражението на дявола, а Възкресението е неговият смисъл. Отците свободно използват езика на откупа и жертвата, но св. Григорий Богослов пита на кого бе платен откупът и отговаря: нито на дявола, нито на Отец, Който би го поискал. Православното предание никога не е поставяло удовлетворяването на божествената справедливост в центъра на разказа, както направи латинският Запад след Анселм. Целта на спасението не е променена присъда, а променен човек: обожение.КлючоваБогословие и догматиХристологияКой е Христос, както Го определиха съборите в течение на четиристотин години: едно Лице, предвечният Син, в две пълни естества, божествено и човешко, съединени неслитно, непреложно, неразделно, неразлъчно. Всяка дума от това изречение отговаря на някого. Несторий разделяше Христос на Бог и на човек, съединен с Него, а Ефеският събор през 431 г. отговори, че Роденият от Девата е Бог, затова тя е Богородица. Евтихий оставяше човечеството да се разтвори в божеството, а Халкидонският събор през 451 г. отговори с четирите наречия. Монотелитите приписваха на Христос една воля, а Шестият вселенски събор през 681 г., следвайки св. Максим Изповедник, отговори, че всяко естество има своя воля и действие, като човешката свободно се подчинява на божествената. Понеже Лицето е едно, за Него може да се каже това, което принадлежи на всяко от двете естества: Бог бе разпнат, и на човек се покланяме. Ориенталските църкви, които не приеха Халкидон, остават отделени, и диалогът с тях не е завършил със съединение.ВажнаБогословие и догматиБлагодатта е нетварнаВ Православието благодатта не е тварен дар, който Бог прави и предава. Тя е Самият Бог, в Неговите нетварни енергии, даден на Своите творения: светлината на Тавор, огънят на Петдесетница и благодатта на тайнствата са Бог, съобщаващ Себе Си, а не вещество, произведено за целта. Това следва от разграничението между същност и енергии и е точката, в която православното и схоластичното богословие се разделят най-остро, тъй като една тварна благодат може да бъде само нещо между Бога и душата. Обожението изцяло зависи от това: едно творение не може да стане причастник на божественото естество, като получи нещо тварно.ВажнаБогословие и догматиЕдиносъщие (омоусиос)Единосъщен: думата, която Първият вселенски събор вложи в Символа на вярата, за да каже, че Синът е Бог в същия смисъл, в който е Отец, а не по-малък бог и не първото от творенията. Това бе трудна дума за избор. Тя не се среща в Свещеното Писание, а преди това бе използвана в смисъл, осъден в Антиохия през 268 г., и половин век след Никея епископи, които не бяха ариани, предпочитаха омиусиос, „подобносъщен“ — дума, отдалечена само с една буква. Св. Атанасий Велики бе непреклонен, че нищо по-малко не е достатъчно, а кападокийските отци спечелиха колебаещите се, като показаха, че една същност не означава непременно едно лице. Вторият вселенски събор го потвърди през 381 г. После Халкидонският събор използва същата дума два пъти: Христос е единосъщен с Отца по Своето Божество и единосъщен с нас по Своето човечество.ВажнаБогословие и догматиЕклисиология (учение за Църквата)Православното учение за Църквата, което е по-малко доктрина за институция, отколкото изповед на това какво е Църквата: Тялото Христово и храмът на Духа, една, света, съборна и апостолска, както казва Символът на вярата. Тя се намира цяла във всяка Евхаристия, събрана около своя епископ. Където се яви епископът, пише св. Игнатий Богоносец, там нека бъде народът, както където е Иисус Христос, там е съборната Църква. Местните църкви не са клонове на по-голяма организация, а самата единствена Църква на всяко място, държани заедно от една вяра, една Евхаристия и съборите, като никой епископ не е над събора. Православната църква изповядва себе си като тази една Църква, а не като част от нея. Как да се говори за християните извън нея, се спори и между самите православни богослови: някои, следвайки о. Георги Флоровски, казват, че каноничните граници на Църквата не са границата на действието на Духа, а други държат на по-строго тълкуване. Самата Църква не е решила въпроса чрез събор.ВажнаБогословие и догматиИпостас (лице)Лице: едно от трите Лица в Троицата, или единственото Лице на въплътения Син. До IV век думата бе почти синоним на усия, същност, и самите никейски анатеми ги употребяват заедно, затова Изтокът подозираше Запада, че прави трите едно лице, а Западът подозираше Изтока, че прави от тях трима богове. Кападокийските отци установиха разграничението, което Църквата пази оттогава: усията е общото, а ипостаста — частното, както човешката природа е обща за Петър и Павел, а всеки от тях е някой определен. Отец, Син и Дух са една усия и три ипостаси, различни само по произход. После Халкидонският събор приложи думата към Христос: една ипостас в две естества. Голяма част от съвременната православна мисъл за това какво е лице тръгва оттук.ВажнаБогословие и догматиКенозис (себеизпразването)„Понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Православното четене на този стих внимава какво точно е това понижение: Синът не оставя настрана Своето Божество, нито Го спира по никакъв начин, защото божество, което може да бъде оставено настрана, не е божество. Понижението е самото възприемане. Онова, което Той възприема, е цялото наше състояние, включително глада, умората, незнанието като човек, страха в Гетсиманската градина и смъртта, и Той ги възприема, без нито за миг да престане да изпълва всичко като Бог. Затова съвременните кенотични теории, според които Словото се лишава от всезнание или всемогъщество, за да стане човек, не са по-дълбоко смирение, а старата грешка да се прави от Въплъщението изваждане.ВажнаБогословие и догматиЛогосът и логоситеВсяко сътворено нещо има логос, слово или начало, чрез което Бог го е замислил, и всички тези логоси се държат заедно в единия Логос, Който стана плът. Св. Максим Изповедник разработва това в седмото си Недоумение (Амбигуа): логосите не са самите неща, нито отделен свят от идеи, а Божиите воли относно всяко нещо, нетварни в Него и причината всяко нещо да бъде онова, което е. Затова истински да познаеш едно творение означава да го прочетеш обратно към неговия Творец, а грехът е отказ да го сториш. Това е православният отговор на платоновите форми, и затова съзерцанието на природата стои като степен на духовния живот между пазенето на заповедите и познанието на Бога.ВажнаБогословие и догматиОбраз и подобие Божие„Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие“, казва Битие (1:26), и отците отдадоха голямо значение на тези две думи. Още от св. Ириней Лионски нататък мнозина четат образа като онова, което всеки човек има по творение — разум, свобода, способност за общение с Бога, — а подобието като онова, за което е даден образът, а именно да стане подобен на Бога, което е обожението. Едното притежаваме по творение, писа един от тях, а другото придобиваме по свободен избор. Не всички отци разделяха думите така, но всички учеха, че образът е помрачен от греха, но никога не е унищожен, и че Христос, истинският Образ на Отца, дойде, за да го възстанови. Образът не е част от човека, а целият човек, тяло и душа, и Църквата постъпва съответно: на Литургията дяконът кади иконите, а после народа, защото и хората са икони.ВажнаБогословие и догматиПерихореза (взаимно проникване)Всяко Лице на Троицата обитава изцяло в другите, без смесване и без да престава да бъде Себе Си. Св. Йоан Дамаскин дава на думата нейната утвърдена богословска употреба: трите имат своето битие едно в друго, така че където е едното, там са и трите, а делата на Бога извън Себе Си никога не се разделят между Тях. Същата дума изпълнява втора роля в христологията, където двете естества на Христос взаимно се проникват без смесване, което е начинът, по който Църквата може да казва, че Бог бе разпнат и че на човек се покланяме, като същевременно отхвърля както смесването на Евтихий, така и разделянето на Несторий.ВажнаБогословие и догматиРекапитулация (анакефалеосис)Христос събира в Себе Си целия човешки живот и го изживява отново правилно. Св. Ириней Лионски разработва това подробно срещу гностиците: където Адам бе непослушен при едно дърво, Христос е послушен на едно дърво; където Ева повярва на един пратеник и се обвърза, Девата повярва на един пратеник и развърза възела; и Той премина през всяка възраст на живота — младенчество, детство, юношество и зрялост, — освещавайки всяка от тях чрез Своето присъствие в нея. Според това разбиране спасението не е сделка, извършена над главите ни, а второ, вече правилно преминаване на целия човешки път от Един, Който е наш.ВажнаБогословие и догматиСпорът за ФилиоквеДумите „и от Сина“, добавени на латинския Запад към твърдението на Символа на вярата, че Светият Дух изхожда от Отца. Те се появяват най-напред в Испания, в Толедо през 589 г., и се разпространяват през франкската църква; богословите на Карл Велики настояваха за тях, а папа Лъв III отказа и заповяда Символът да бъде изсечен без тях върху сребърни щитове в базиликата „Свети Петър“. Самият Рим започна да ги пее едва около 1014 г. Православното възражение е двойно. От канонична страна Символът на един вселенски събор бе изменен само от една част на Църквата, при положение че Ефеският събор бе забранил всякакъв друг символ. От богословска страна, като прави Сина втори източник на Духа, това руши монархията на Отца и размива Лицата в тяхната обща същност. Св. Фотий, съборът от 879–880 г. и св. Марк Ефески всеки поотделно защитаваха тази позиция, и въпросът остава един от спорните между Църквите.ВажнаБогословие и догматиУсия (същност, природа)Същност: това, което нещо е, а в Бога — общото за Отца, Сина и Духа, така че всеки от Тях е напълно Бог и не съществуват трима богове. Евномий твърдеше, че божествената същност може да бъде позната и назована — че Бог просто е нероденост — и следователно роденият Син не може да е Бог. Св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски отговориха, че ние не познаваме същността дори на една мравка, камо ли на Бога, и че всяко име, което даваме на Бога, назовава нещо около Него, но никога това, което Той е. Този отказ е коренът на апофатичното предание и на разграничението между непознаваемата същност и енергиите, в които Бог дава Себе Си. В езика на съборите за Христос усия и природа означават едно и също: Той има две — божествена и човешка.ВажнаБогословие и догматиАпофатично богословиеДа се говори за Бога, като се казва какво Той не е, защото всичко, което човешкият ум може да побере, е по-малко от Бога. Моисей „влезе в мрака, дето беше Бог“ (Изх. 20:21), и св. Григорий Нисийски чете този мрак като мястото, където познанието спира и започва срещата. „Мистическото богословие“ на Ареопагита се изкачва чрез отрицания, докато не отрече дори самите отрицания. Това не е агностицизъм, нито мълчание заради самото мълчание: то пази ума да не си направи идол от собствените си представи, и е път към единение, а не стена. Литургията се моли с това: Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим. Положителното, катафатично богословие не се отменя от него — Бог наистина е благ и наистина е Отец, — но то винаги се изрича със съзнанието, че действителността е по-голяма от думата.ВажнаБогословие и догматиАрианствоУчението на Арий, презвитер от Александрия, че Синът Божи е първото и най-великото от творенията, чрез Когото Бог сътворил света, но все пак творение: имало е време, когато Го е нямало. Той сложи учението си на популярни песни, и моряци и мелничари ги пееха. Първият вселенски събор го осъди през 325 г. и вписа „единосъщен“ в Символа на вярата, а половин век след това изглеждаше, че Никея е загубила: императорите подкрепяха арианската и полуарианската партия, св. Атанасий Велики бе изпращан в изгнание пет пъти, а след съборите от 359 г. блажени Йероним писа, че целият свят застенал и се учудил, че е станал ариански. Готите бяха покръстени от ариански мисионер, затова кралствата, наследили Рим на Запад, започнаха като ариански. Вторият вселенски събор през 381 г. сложи край на арианството в пределите на империята.ВажнаБогословие и догматиБогородица и Непорочното зачатиеПравославието почита Богородица над всяко творение и не приема Непорочното зачатие, догмата, определен в Рим през 1854 г., че тя е била запазена от петното на първородния грях от първия миг на своето зачатие. Православното възражение не е, че тя е по-малко свята, а че догматът отговаря на въпрос, който Православието не задава: той предполага наследствена вина, каквато Изтокът никога не е учил, затова няма петно, от което тя да бъде запазвана. Тя бе смъртна, както и ние сме смъртни, тя умря, и нейната чистота е плод на свободно послушание, а не изключение, дадено ѝ преди тя да може да се съгласи. Правенето на изключение от нея я прави по-малко подобна на нас, а именно като една от нас тя даде на Словото Неговата плът.ВажнаБогословие и догматиПрародителският грях (за разлика от първородния грях)Онова, което човечеството наследява от Адам, според православното разбиране, е състояние, а не вина: смъртност, тление, страстите и воля, склонна към грях, в което всеки човек се ражда и в което после сам съгрешава за себе си. Гръцкият текст на Римляни 5:12 казва, че смъртта премина във всички човеци, понеже всички съгрешиха; латинският прочете същите думи като в когото всички съгрешиха, тоест в Адам, и св. Августин изгради върху този прочит учение за вина, предавана на всяко дете. Изтокът не го последва. Божият образ е помрачен, но не унищожен, и свободата остава. Затова Православната църква не се нуждае от латинския догмат за Непорочното зачатие и не го приема: той съществува, за да освободи Дева Мария от вина, каквато Изтокът никога не е учил. Кръщението е за опрощаване на греховете и за ново раждане в живота на Христос.ВажнаБогословие и догматиСинергия (свободна воля и благодат)Православието учи за синергия, synergeia, съдействието на божествената благодат и човешката свобода. Благодатта предхожда, пробужда и укрепва; волята трябва да се съгласи и да продължава да се съгласява, и остава свободна да откаже. Това изключва пелагианството, което прави спасението дело на човешкото усилие, и изключва абсолютното предопределение — декрета, който спасява или осъжда, без да зачита волята. Свещеното Писание наистина говори за онези, които Бог е предузнал и предопределил (Рим. 8:29-30), и отците четат това като предузнание, а не като принуда: Бог знае какво ще избере едно свободно творение, без да избира вместо него.ВажнаБогословие и догматиТворение и космологияБог сътвори света ex nihilo (от нищо) като свободен акт на любов, а не по необходимост. Творението по същината си е добро (Битие 1:31), но не е божествено: то е различно от Бога, но се поддържа от Неговите нетварни енергии. Материалният свят не е зъл (противно на гностицизма). Целият космос е предопределен за преображение, а не за унищожение.Богословие и догматиАнгелският и демонският святАнгелите са безплътни духовни същества, сътворени преди материалния свят. Православното предание следва автора на Ареопагитските съчинения (Псевдо-Дионисий), описвайки девет ангелски чина в три триади: Серафими, Херувими, Престоли; Господства, Сили, Власти; Начала, Архангели, Ангели. Сатаната (Луцифер) и демоните са паднали ангели, които се разбунтуваха чрез гордост. На всеки човек при Кръщението се дава ангел пазител.Богословие и догматиМонотелитствоУчението, че въплътеният Христос има само една воля, издигнато през VII век като формула, върху която халкидонците и онези, отхвърлили Халкидон, биха могли да се съгласят, и наложено с императорски указ в Ектезиса от 638 г. и Типоса от 648 г. По-ранната му форма бе моноенергизмът, едно действие. Православието го отхвърли, защото волята принадлежи на природата: Христос без човешка воля не е човек, а волята е самата способност, която падна, затова онова, което Той не възприе, не изцели. Св. Максим Изповедник и св. папа Мартин I бяха съдени и заточени, задето отказаха да го приемат, а на св. Максим бяха отрязани езикът и дясната ръка, за да не може нито да го изрече, нито да го напише. Шестият вселенски събор го осъди през 681 г., след като и двамата вече бяха мъртви.Богословие и догматиМонофизитствоУчението на Евтихий, че след съединението Христос има само едно естество, а Неговото човечество е погълнато от Неговото божество, както капка вино в морето. Осъдено на Халкидонския събор през 451 г., който изповяда едно Лице в две естества, неслитно, непреложно, неразделно, неразлъчно. Осъждането остава в сила и никога не е било преразглеждано.Богословие и догматиНесторианствоУчението, осъдено в Ефес през 431 г. в лицето на Несторий, архиепископ на Константинопол, който отказваше да нарича Девата Богородица, Майка Божия, а само Христородица, майка на Христос. Св. Кирил Александрийски виждаше в това Христос, разделен на два субекта — човек и Словото, обитаващо в него, — и настояваше, че Роденият от Девата, Който пострада и умря, е Самото Слово Божие в плът. Несторий бе низложен и умря в изгнание. Дали той наистина е държал учението, което носи неговото име, все още се спори, а Асирийската църква на Изтока, която го почита, никога не е участвала в събора. Православната църква пази присъдата на събора, и всеки път, когато нарича Девата Богородица, изповядва онова, което защити Ефес: един Христос, Бог, станал човек, а не човек, в когото Бог дошъл да живее.Богословие и догматиСофиологияСистема, развита от Владимир Соловьов и богословски разработена от отец Сергий Булгаков, в която София, Премъдростта Божия, се разглежда като начало, стоящо между Бога и творението и в известен смисъл лично. Тя бе осъдена през 1935 г. от Московската патриаршия и, отделно, в същата година, от Руската задгранична църква, която през онова десетилетие рядко се съгласяваше с Москва по каквото и да било. Възражението е, че тя въвежда нещо четвърто в учението за Бога и заличава границата между нетварното и тварното, а именно тази граница православното богословие не отстъпва в никакъв случай. Онова, към което посягаше софиологията, действителен допир между Бога и света, който е Самият Бог, а не творение, преданието вече притежава в разграничението между същност и енергии.