Арианство

Учението на Арий, презвитер от Александрия, че Синът Божи е първото и най-великото от творенията, чрез Когото Бог сътворил света, но все пак творение: имало е време, когато Го е нямало. Той сложи учението си на популярни песни, и моряци и мелничари ги пееха. Първият вселенски събор го осъди през 325 г. и вписа „единосъщен“ в Символа на вярата, а половин век след това изглеждаше, че Никея е загубила: императорите подкрепяха арианската и полуарианската партия, св. Атанасий Велики бе изпращан в изгнание пет пъти, а след съборите от 359 г. блажени Йероним писа, че целият свят застенал и се учудил, че е станал ариански. Готите бяха покръстени от ариански мисионер, затова кралствата, наследили Рим на Запад, започнаха като ариански. Вторият вселенски събор през 381 г. сложи край на арианството в пределите на империята.