Св. Атанасий Велики (ок. 296-373)

Патриарх на Александрия в продължение на четиридесет и пет години, от които седемнадесет прекарал в пет изгнания при четирима императори, и човекът, който повече от всеки друг задържал Църквата при Никея, когато империята решила иначе. Като млад дякон присъствал на събора; като епископ отказал да приеме обратно Арий и бил свален, заточен в Трир, укриван от монаси в египетската пустиня, и възстановяван отново и отново. Неговото „За въплъщението“, написано още в младостта му, дава причината, поради която целият спор имал значение: Бог станал човек, за да може човек да стане бог. Спасител, който бил творение, не можел да ни даде онова, което сам нямал. Неговото „Житие на Антоний“ разпространило монашеството из цялата империя, а тридесет и деветото му празнично послание е първият списък на Новия завет, съвпадащ с този, който се използва днес. Изразът „Атанасий против света“ бил замислен като похвала. Памет: 18 януари.