Новият Завет

Двадесет и седемте книги на новия завет: четирите евангелия, Деянията на апостолите, четиринадесетте послания на св. апостол Павел, седемте съборни послания и Откровението на св. Йоан. Първият списък, назоваващ точно тях, е Празничното послание на св. Атанасий от 367 г., а Трулският събор от 692 г. прие каноните на по-ранните събори и отци, определящи книгите, макар че Изтокът дълго се колеба относно Откровението, което св. Кирил Йерусалимски пропусна в своя списък. То остава единствената книга от Новия завет, от която не е определено нито едно богослужебно четиво. В храма Новият завет не е един том: евангелията се четат от Евангелието на престола, а Деянията и посланията — от Апостола, всеки откъс, определен за своя ден. Гръкоезичните църкви го четат във византийския текст, отпечатан от Константинополската патриаршия през 1904 г., а цялата Църква го чете като своя собствена книга, написана в Църквата и тълкувана от нея.