Септуагинтата (LXX)

Гръцкият превод на еврейските Свещени писания, направен в Александрия през последните векове преди Христа, за който Посланието на Аристей разказва като за дело на седемдесет и двама старейшини, и Библията на апостолите: повечето цитати от Стария Завет в Новия следват него, понякога там, където се различава от еврейския текст. Тя носи книгите, които Църквата чете отвъд еврейския канон, като Премъдрост, Сирах и Товит, и номерира по свой начин псалмите и книгите на Царствата. Православната църква чете в нея Стария Завет: гръцката църква я използва като свой текст, а славянската Библия е преведена от нея. Руският синодален превод от XIX век следваше вместо това еврейския текст, за което и до днес се спори. Където отците четат в нея пророчество за Христос, както в думите, че Девата ще зачене, Църквата го чете заедно с тях.