Старият Завет

Църквата чете Стария Завет в Септуагинтата, гръцкия текст, който апостолите цитират, а отците тълкуват. Наред с книгите, общи с еврейския канон, тя приема и анагиноскомена, „четимите“: Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Варух заедно с Посланието на Йеремия, притурките към Даниил и към Естир, 3 Ездра, 1-3 Макавейска книга, Молитвата на Манасия и Псалом 151. Четири от тях присъстват в гръцката и славянската Библия, но не и в римския канон. Православната църква никога не е издавала затворен списък по подобие на Тридентския събор: тези книги са Свещено Писание по силата на употребата, която Църквата им отдава, четени в богослуженията и цитирани от отците.