Светоотеческа типология

Отците четат Стария Завет като поредица от образи, които намират смисъла си в Христос, и те не са измислили този метод: св. Павел казва, че канарата в пустинята беше Христос, и нарича Адам образ на Оногова, който щеше да дойде. Така преминаването през Червено море е кръщението, манната е Евхаристията, тридневието на Йона е гробът, къпината, която гори, без да изгаря, е Девата, носеща Бога, а стълбата, която видя Яков, е същото. Това не е алегория в разхлабения смисъл на думата: образът (типос) е реално събитие, което наистина се е случило и означава повече, отколкото самото то е знаело. Химнографията на Църквата е изградена почти изцяло от него, затова читател, който не познава образите, не може да следва богослуженията.