Богородица (Майка Божия)

Майка Божия — титлата, която Третият вселенски събор потвърди в Ефес през 431 г.: Онзи, Когото тя роди, е Бог, и да я наречем по-малко е да разделим нейния Син. Църквата я нарича Приснодева, а в ектениите на почти всяко богослужение — пресветата, пречистата, преблагословената и славна наша Владичица, и моли за нейното застъпничество по-често, отколкото за застъпничеството на когото и да било друг. Отците, започвайки от Юстин и Ириней, я наричат новата Ева, чието послушание отмени непослушанието на първата Ева, а св. Николай Кавасила писа, че Въплъщението е дело не само на Отца, Сина и Духа, но и на волята и вярата на Девата. Църквата пази нейното Успение като истинска смърт, последвана от преселването ѝ в небесата, тяло и душа, възпято в песнопенията на празника, без да е определено като догмат; тя не приема латинския догмат за Непорочното ѝ зачатие, защото никога не е учила за наследствената вина, от която този догмат я освобождава. Нейната икона стои отляво на царските двери, а в апсидата над престола тя често е изобразявана като Ширшая небес — по-широка от небесата — държаща Христос.