Литургия и богослужение
Акатистовият химн
Най-прочутият и обичан химн на Православната църква, посветен на Богородица. „Акатист“ означава „неседален“: през цялата служба паството стои. Съставен през V-VI век (приписван различно на св. Роман Сладкопевец или на патриарх Сергий). Пее се изцяло на петата събота на Великия пост, а и в други случаи. Съдържа 24 строфи, редуващи призиви „Радвай се“.
Текстът
Кондакът и припевът
На Тебе, непобедимата Военачалнице, аз, твоят град, след като се избавих от бедствия, принасям победни и благодарствени песни, Богородице,
но понеже имаш непобедима сила, избави ме от всякакви опасности, за да Ти викам: Радвай се, Невесто неневестна!
Τῇ ὑπερμάχῳ στρατηγῷ τὰ νικητήρια, ὡς λυτρωθεῖσα τῶν δεινῶν εὐχαριστήρια ἀναγράφω σοι ἡ Πόλις σου, Θεοτόκε·
ἀλλ᾽ ὡς ἔχουσα τὸ κράτος ἀπροσμάχητον, ἐκ παντοίων με κινδύνων ἐλευθέρωσον, ἵνα κράζω σοι· Χαῖρε, Νύμφη ἀνύμφευτε.
Химнът се състои от двадесет и четири строфи, по една за всяка буква на гръцката азбука, и е твърде дълъг, за да бъде поместен тук. Това са двете части, които всички знаят: кондакът, с който той започва, изпят от Константинопол през 626 г. след вдигането на обсадата, и поздравът, който завършва всяка втора строфа. Българската църковна практика пее тук „ние, твоите раби“ вместо „аз, твоят град“.
Източници
- Triodion (Lenten liturgical book: contains the full Akathist) archive.org, за заемане
- St. Romanos the Melodist, Kontakion on the Annunciation (model for the Akathist)
- Menaion (December 9: Conception of the Theotokos, context for Akathist origins) календарът на OCA