Иконопис и свещено изкуство
13 теми
КлючоваИконопис и свещено изкуствоБогословие на иконатаИконите не са просто религиозно изкуство: те са „богословие в цвят“, прозорци към небесната действителност. Почитането на иконите се основава на Въплъщението: защото Бог станал видим в Христос, е възможно и уместно да бъде изобразяван. „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Иоан 14:9). Честта, отдавана на образа (икона), преминава към първообраза (прототипон).ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконоборствоПовече от век, през който византийските императори воювали срещу иконите. Лъв III го започнал около 720 г., Константин V го задълбочил и го утвърдил чрез събора в Иерия през 754 г., а монасите пострадали най-много: св. Стефан Нови бил убит през 765 г. Седмият вселенски събор, събрал се в Никея през 787 г. при императрица Ирина и св. Тарасий, възстановил иконите, но Лъв V ги забранил отново през 815 г., а преподобни Теодор Студит повел съпротивата от изгнание. Императрица Теодора и св. Методий ги възстановили окончателно през 843 г. — Тържеството на Православието, което се пази и до днес в първата неделя на Великия пост. Спорът бил за Христос: щом Словото станало плът, То може да бъде изобразявано, а отказът от образа е съмнение във Въплъщението. Св. Йоан Дамаскин казал ясно: не почитам материята, а почитам Твореца на материята, Който стана материя заради мен. Честта, отдавана на образа, учел съборът заедно със св. Василий Велики, преминава към Онзи, Когото той показва, а поклонението принадлежи единствено на Бога.ВажнаИконопис и свещено изкуствоКръстът (символ и предмет)Основният символ на православното християнство. Няколко форми: византийски кръст (с наклонена подпора за нозете), руски кръст (с три греди), гръцки кръст (с равни рамене) и процесионен кръст. Присъства във всеки православен храм, дом и се носи от вярващите. Кръстният знак (отдясно наляво, три пръста, съединени за Троицата, и два свити за двете естества на Христос) се прави постоянно в молитва и богослужение.ВажнаИконопис и свещено изкуствоСвета СофияВеликата църква на Константинопол, посветена на Божията Премъдрост, която е Христос. Юстиниан я построил за пет години и я осветил през 537 г., след като предишният храм изгорял по време на бунта „Ника“; нейните архитекти, Антемий от Трал и Исидор от Милет, издигнали купол, за който Прокопий казал, че сякаш виси от небето на златна верига. Куполът паднал през 558 г. и бил издигнат отново, по-висок. В продължение на девет века тя била катедралата на Вселенския патриарх и образецът на православното богослужение: нейният чин станал чинът на цялата Църква, и в нея пратениците на княз Владимир не знаели дали са на небето, или на земята. Кръстоносците я разграбили през 1204 г. На 29 май 1453 г. станала джамия, а с времето мозайките ѝ били измазани; през 1934 г. била превърната в музей, когато много от тях били открити, а през 2020 г. отново станала джамия, въпреки протестите на Вселенската патриаршия и на православните църкви навсякъде.ВажнаИконопис и свещено изкуствоХристос Пантократор (иконографски тип)Най-важната и най-разпространена икона на Христос: изобразен като владетел и съдия на всичко (Пантократор = „Вседържител“). Христос е показан анфас, държащ Евангелието в лявата Си ръка и благославящ с дясната. На синайската икона лицето Му е асиметрично, често тълкувано като едната страна милостива, а другата съдеща. Обикновено се поставя в централния купол на храма и на иконостаса. Синайският Пантократор (VI в.) е най-старият познат пример.ВажнаИконопис и свещено изкуствоДеисисХристос на престол, с Богородица отдясно и св. Йоан Предтеча отляво, и двамата обърнати към Него с издигнати ръце и наведени глави. Думата означава молба, а композицията е богословски довод за молитвата: двамата най-велики от родените от жена са показани да вършат единственото нещо, което Църквата иска от тях — да молят. Тя е центърът на иконостаса, редицата, дала името си на целия ред, а в по-голям храм тази редица се разширява с архангелите, апостолите и светителите, всички наведени по същия начин. Никой в композицията не гледа зрителя освен Христос.ВажнаИконопис и свещено изкуствоЕлеуса (Умиление)Младенецът притиска бузата Си до бузата на майка Си, а тя навежда глава към Него, и в повечето от тези икони тя гледа извън образа, а не към Него, с изражение, което не е радост. Типът казва две неща едновременно: Въплъщението е достатъчно истинско, за да се притиска дете, и тя вече знае. Владимирската икона, пренесена от Константинопол в Киев през XII век и станала по-късно палладиум на Москва, е най-известната от тях. Където Одигитрията сочи, Елеусата държи, и двата типа заедно обхващат по-голямата част от Богородичните икони във всеки православен храм.ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконата „Троица“ на РубльовНай-известната православна икона, написана от преподобни Андрей Рубльов (ок. 1411–1427 г.) за Троице-Сергиевата лавра. Изобразява тримата ангели, посетили Авраам (Битие 18), като образ на Пресветата Троица. Забележителна с кръговата си композиция, внушаваща взаимната любов (перихореза) на Трите Лица. Богословски шедьовър.ВажнаИконопис и свещено изкуствоИконографски типове на БогородицаОсновни иконографски типове на Дева Мария: Одигитрия („Показваща пътя“, сочеща към Христос), Елеуса/Гликофилуса („Умиление“, с допрени бузи), Платитера („По-пространна от небесата“, с Христос в утробата ѝ и издигнати в молитва ръце), Оранта (молеща се с издигнати ръце). Прочути чудотворни икони: Иверска, Казанска, Владимирска, Тиносска Мегалохари.ВажнаИконопис и свещено изкуствоНеръкотвореният образ (Мандилион)Кърпата, върху която, по преданието, Христос оставил отпечатъка на собственото Си лице и я изпратил на болния Авгар, царя на Едеса. Тя е иконата, към която иконопочитателите посегнали най-напред в спора за образите, защото е образ на Христос, който никой художник не създал и който Самият Христос дал, така че доводът, че образът на Бога е дързост, трябва да ѝ отговори. Кърпата била пренесена от Едеса в Константинопол през 944 г. и Църквата пази този ден. В живописта това е винаги само лицето върху плат, анфас, без тяло, и е образът, поставян по традиция над вратите на храма или над царските двери. Памет: 16 август.ВажнаИконопис и свещено изкуствоОдигитрия (Показваща пътя)Богородица държи Младенеца на едната си ръка и сочи към Него с другата. Тя не гледа нито Него, нито встрани от зрителя: тя насочва вниманието, и жестът е цялото съдържание на типа. Младенецът е изобразен по-скоро като малък мъж, отколкото като бебе, благославящ и държащ свитък. Оригиналът висял в манастира Одигон в Константинопол, бил носен около стените в шествия и се изгубил при падането на града. Преданието приписва първата от тях на евангелист Лука, което Църквата разбира като твърдение за авторитет, а не за художническа ръка.Иконопис и свещено изкуствоНаръчникът на иконописеца (Ерминия)Практически наръчник, съставен на Атон от Дионисий Фурненски около 1730 г., и най-близкото нещо, което преданието има до писан стандарт за живопис. Половината от него е занаят: как се подготвя дъска, стриват се бои, полага се злато, гради се плът от тъмния подмалевък нагоре. Другата половина е същинска иконография, сцена по сцена, казваща кой къде стои във всеки празник, как изглежда всеки светец и какво пише на свитъка му. Той е описателен, а не законодателен, записва вече извършеното, затова е полезен и затова никой събор не се е налагало да го одобрява.Иконопис и свещено изкуствоОсновни иконописни стиловеНачините, по които иконите са рисувани в рамките на едно предание, всеки от тях свързан със същите лица, същите празници и същия канон. Византия задала формите — от македонския и комнинския период до палеологовата живопис на XIV век, с нейното движение и светлина. Новгород рисувал с чист цвят и смела линия, а Москва дала на преданието Теофан Гръцки, Андрей Рубльов и Дионисий. След 1453 г. критските иконописци, сред тях Теофан Критски, запазили византийския маниер жив под властта на Венеция и го предали на Атон, докато Сърбия, България, Румъния и Грузия придали всяка свой собствен акцент. През XVIII и XIX век голяма част от живописта се обърнала към натурализма на западното изкуство, а XX век я върнал назад: Фотис Кондоглу в Гърция и Леонид Успенски в Париж се завърнали към старите образци и старите основания за тях.