Иконопис и свещено изкуство
Богословие на иконата
Иконите не са просто религиозно изкуство: те са „богословие в цвят“, прозорци към небесната действителност. Почитането на иконите се основава на Въплъщението: защото Бог станал видим в Христос, е възможно и уместно да бъде изобразяван. „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Иоан 14:9). Честта, отдавана на образа (икона), преминава към първообраза (прототипон).
Източници
- St. John of Damascus, Three Treatises on the Divine Images Fordham, преводът на Allies
- Seventh Ecumenical Council (787) деянията, NPNF
- Leonid Ouspensky, Theology of the Icon
Връзки
- Въплъщението
- Деисис
- Иконоборство
- Иконографски типове на Богородица
- Кръстът (символ и предмет)
- Наръчникът на иконописеца (Ерминия)
- Неръкотвореният образ (Мандилион)
- Образ и подобие Божие
- Преподобни Йоан Дамаскин (ок. 676-749)
- Преподобни Теодор Студит, изповедник (759-826)
- Св. преподобномъченик Андрей Критски, „в Съда“ († 767)
- Св. Тарасий, патриарх Константинополски
- Света София
- Свещеното Предание
- Седми вселенски събор (Никея, 787)
- Слизането в ада
- Точно изложение на православната вяра
- Трулският (Пето-шести) събор (692)
- Тържеството на Православието
- Христос Пантократор (иконографски тип)