Свещеното Предание

Онова, което е предадено: вярата, приета от апостолите и жива пазена в Църквата от Светия Дух. Св. апостол Павел казва на солунците да държат преданията, на които са били научени, било чрез слово, било чрез послание (2 Сол. 2:15), и Православната църква никога не е противопоставяла Писанието на Преданието: Писанието е сърцето на Преданието, записано вътре в него и правилно четено вътре в него. Около него стоят Символът на вярата, определенията на съборите, творенията на отците, богослужението, иконите, каноните и житията на светиите. Св. Василий Велики изброява неща, в които никой не се съмнява, а никъде не са записани: кръстният знак, обръщането на изток при молитва, думите на епиклезата. Преданието не е същото като обичая. Обичаят може да бъде стар и погрешен; Преданието е животът на Духа в Църквата, и мярата за него е общото съзнание на Църквата през времето, а не само древността.