ФилокалияКарта на знанията

Богословие и догмати

Никео-Цариградски символ на вярата

Никео-Цариградски символ на вярата, дело на Unknown author
Nicaea icon Unknown author Public domain

Символът на вярата: изповеданието, което произнася цялата Църква, съставено на Първия вселенски събор през 325 г. и допълнено на Втория през 381 г., който добави членовете за Светия Дух, за Църквата, за Кръщението, за възкресението и за живота на бъдещия век. Халкидонският събор го прие като символ на сто и петдесетте отци, а Ефеският събор забрани всякакъв друг. Той се произнася на всяка Божествена литургия, след като дяконът възгласи „Двери, двери“, и от всеки кандидат за Кръщение. Съборът написа „вярваме“; Църквата в молитва казва „вярвам“, като всеки изповядва за себе си вярата на всички. Текстът, който произнася Православната църква, няма Филиокве, защото към него тук никога не е било добавяно нищо, и по-долу той е даден на гръцкия език на съборите.

Текстът

Символът на вярата

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;

Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;

и възкръсна в третия ден, според Писанията;

и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една, света, съборна и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите,

и живот в бъдещия век! Амин.

Πιστεύω εἰς ἕνα Θεόν, Πατέρα, Παντοκράτορα, ποιητὴν οὐρανοῦ καὶ γῆς, ὁρατῶν τε πάντων καὶ ἀοράτων.

Καὶ εἰς ἕνα Κύριον Ἰησοῦν Χριστόν, τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ τὸν μονογενῆ, τὸν ἐκ τοῦ Πατρὸς γεννηθέντα πρὸ πάντων τῶν αἰώνων· φῶς ἐκ φωτός, Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινοῦ, γεννηθέντα οὐ ποιηθέντα, ὁμοούσιον τῷ Πατρί, δι᾽ οὗ τὰ πάντα ἐγένετο.

Τὸν δι᾽ ἡμᾶς τοὺς ἀνθρώπους καὶ διὰ τὴν ἡμετέραν σωτηρίαν κατελθόντα ἐκ τῶν οὐρανῶν καὶ σαρκωθέντα ἐκ Πνεύματος Ἁγίου καὶ Μαρίας τῆς Παρθένου καὶ ἐνανθρωπήσαντα.

Σταυρωθέντα τε ὑπὲρ ἡμῶν ἐπὶ Ποντίου Πιλάτου, καὶ παθόντα καὶ ταφέντα.

Καὶ ἀναστάντα τῇ τρίτῃ ἡμέρᾳ κατὰ τὰς Γραφάς.

Καὶ ἀνελθόντα εἰς τοὺς οὐρανοὺς καὶ καθεζόμενον ἐκ δεξιῶν τοῦ Πατρός.

Καὶ πάλιν ἐρχόμενον μετὰ δόξης κρῖναι ζῶντας καὶ νεκρούς, οὗ τῆς βασιλείας οὐκ ἔσται τέλος.

Καὶ εἰς τὸ Πνεῦμα τὸ Ἅγιον, τὸ Κύριον, τὸ ζωοποιόν, τὸ ἐκ τοῦ Πατρὸς ἐκπορευόμενον, τὸ σὺν Πατρὶ καὶ Υἱῷ συμπροσκυνούμενον καὶ συνδοξαζόμενον, τὸ λαλῆσαν διὰ τῶν προφητῶν.

Εἰς μίαν, Ἁγίαν, Καθολικὴν καὶ Ἀποστολικὴν Ἐκκλησίαν.

Ὁμολογῶ ἓν βάπτισμα εἰς ἄφεσιν ἁμαρτιῶν.

Προσδοκῶ ἀνάστασιν νεκρῶν.

Καὶ ζωὴν τοῦ μέλλοντος αἰῶνος. Ἀμήν.

Приет от Първия и Втория вселенски събор, 325 и 381 г. Даден в първо лице, както се произнася на Литургията, а не с „Вярваме“ на събора, който го е написал. В него няма Филиокве, защото към него никога нищо не е било прибавяно.

Източници

Връзки

Намерете на картата