Св. Епифаний, епископ Кипърски

Палестински монах, който знаеше еврейски, сирийски, гръцки, коптски и малко латински, и бе ръкоположен за епископ на Саламин на Кипър през 367 г., като заемаше престола тридесет и шест години. Неговият „Панарион“, „Аптеката“, описва осемдесет ереси и дава лек за всяка от тях, и за мнозина от тях е единственият запазен запис. Бори се с оригенизма с ревност, която в дълбока старост го отведе в Константинопол, за да се противопостави на св. Йоан Златоуст, за когото беше подведен, и напусна града, а почина по море на връщане през 403 г. По-късно иконоборците разпространяваха под неговото име съчинения против иконите, които Седмият вселенски събор не прие за негови. Неговият „Анкорат“ съдържа символ на вярата, близък до онзи, който Църквата изповядва. Памет: 12 май.