Свещено Писание
13 теми
КлючоваСвещено ПисаниеНовият ЗаветДвадесет и седемте книги на новия завет: четирите евангелия, Деянията на апостолите, четиринадесетте послания на св. апостол Павел, седемте съборни послания и Откровението на св. Йоан. Първият списък, назоваващ точно тях, е Празничното послание на св. Атанасий от 367 г., а Трулският събор от 692 г. прие каноните на по-ранните събори и отци, определящи книгите, макар че Изтокът дълго се колеба относно Откровението, което св. Кирил Йерусалимски пропусна в своя списък. То остава единствената книга от Новия завет, от която не е определено нито едно богослужебно четиво. В храма Новият завет не е един том: евангелията се четат от Евангелието на престола, а Деянията и посланията — от Апостола, всеки откъс, определен за своя ден. Гръкоезичните църкви го четат във византийския текст, отпечатан от Константинополската патриаршия през 1904 г., а цялата Църква го чете като своя собствена книга, написана в Църквата и тълкувана от нея.КлючоваСвещено ПисаниеСвещено ПисаниеСобствената книга на Църквата, приета и канонизирана от нея и четена вътре в нея. Православието използва Септуагинтата за Стария Завет, докато латинският Запад следва еврейския текст, и приема същите двадесет и седем книги на Новия. Писанието не е поставено срещу Преданието, а е неговото писано сърце: то се възвестява богослужебно, преди да бъде изучавано лично, и се чете заедно с отците, а не против тях.КлючоваСвещено ПисаниеЧетирите евангелияЧетирите разказа за живота, смъртта и възкресението на Христос, които Църквата прие от апостолите: Матей и Йоан от двама от Дванадесетте, Марк от спътника на св. Петър, чиято проповед, по думите на Папий, той записа, и Лука от лекаря, който пътуваше със св. Павел. Св. Ириней твърдеше през II век, че не могат да бъдат нито повече, нито по-малко, тъй като има четири вятъра и четири живи същества пред престола, и живите същества станаха техни символи във всеки храм. Евангелието не само се чете: то лежи на престола, изнася се на Малкия вход и се целува. През годината четенето преминава от едно евангелие към друго, Йоан от Пасха до Петдесетница, после Матей, после Лука от седмиците след Въздвижение на Кръста, а Марк предимно в съботите и неделите на Великия пост, така че цялата Църква ги чува в един и същ ред по едно и също време.ВажнаСвещено ПисаниеЗащо не само ПисаниетоПисанието е собствената книга на Църквата: тя разпозна кои писания са нейни, чете ги в богослуженията си, преди някой да ги прочете лично, и ги тълкува чрез ума на отците. Затова реформаторският принцип „само Писанието“ не се отхвърля затова, че принизява Писанието, а затова, че го откъсва от тялото, което го е родило и опазило, а на практика замества съгласието на отците със съждението на читателя. Нито пък Православието поставя Преданието редом с Писанието като втори източник: Писанието е писаното сърце на Преданието, а Литургията, съборите, каноните и иконите са същата вяра в други форми.ВажнаСвещено ПисаниеПосланията на св. апостол ПавелЧетиринадесет послания, приети от Църквата като на св. Павел: Римляни, 1-2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1-2 Солунци, 1-2 Тимотей, Тит, Филимон и Евреи. Отците ги четат заради Христос като новия Адам, заради живота в Духа, заради Църквата като Негово Тяло и заради образа на християнския живот; оправданието е сред техните теми, но не е ключът, който ги отключва. На всяка Божествена литургия се чете апостолско послание преди Евангелието, най-често от тях, и четивото, както и книгата, от която се чете, се нарича Апостол.ВажнаСвещено ПисаниеПсалтир (Книга на псалмите)150-те псалма (151 в Септуагинтата) са молитвеникът на Църквата, четени или пети всекидневно. Разделени са на 20 катизми за прочит в течение на една седмица (два пъти през Великия пост). Псалтирът е гръбнакът на богослужението на часовете. Св. Василий нарича Псалтира книга, която изцелява всичко, до което се докосне, и той възнася всяко човешко чувство към Бога.ВажнаСвещено ПисаниеСветоотеческа типологияОтците четат Стария Завет като поредица от образи, които намират смисъла си в Христос, и те не са измислили този метод: св. Павел казва, че канарата в пустинята беше Христос, и нарича Адам образ на Оногова, който щеше да дойде. Така преминаването през Червено море е кръщението, манната е Евхаристията, тридневието на Йона е гробът, къпината, която гори, без да изгаря, е Девата, носеща Бога, а стълбата, която видя Яков, е същото. Това не е алегория в разхлабения смисъл на думата: образът (типос) е реално събитие, което наистина се е случило и означава повече, отколкото самото то е знаело. Химнографията на Църквата е изградена почти изцяло от него, затова читател, който не познава образите, не може да следва богослуженията.ВажнаСвещено ПисаниеСтарият ЗаветЦърквата чете Стария Завет в Септуагинтата, гръцкия текст, който апостолите цитират, а отците тълкуват. Наред с книгите, общи с еврейския канон, тя приема и анагиноскомена, „четимите“: Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Варух заедно с Посланието на Йеремия, притурките към Даниил и към Естир, 3 Ездра, 1-3 Макавейска книга, Молитвата на Манасия и Псалом 151. Четири от тях присъстват в гръцката и славянската Библия, но не и в римския канон. Православната църква никога не е издавала затворен списък по подобие на Тридентския събор: тези книги са Свещено Писание по силата на употребата, която Църквата им отдава, четени в богослуженията и цитирани от отците.ВажнаСвещено ПисаниеАнагиноскомена (четимите книги)Книгите на гръцкия Стар Завет, които стоят извън еврейския канон: Товит, Юдит, Премъдрост, Сирах, Варух, Посланието на Йеремия, притурките към Даниил и Естир, 1, 2 и 3 Макавейска книга, 3 Ездра, Молитвата на Манасия и Псалом 151. Гръцкото име означава „четимите“, и то е описание на практика: те се четат в храма, цитират се от отците и се печатат в православните Библии. Православният списък не е римският, бидейки по-дълъг с 3 Ездра, 3 Макавейска книга, Молитвата на Манасия и Псалом 151, и Гръцката църква е отказвала да ги степенува спрямо останалите с технически термин, макар Руската църква да ги нарича неканонични. Йерусалимският събор от 1672 г. ги утвърди.ВажнаСвещено ПисаниеДеяния на апостолитеНаписани от евангелист Лука като продължение на неговото евангелие. Разказват за разпространението на Църквата от Йерусалим до Рим след Възнесението. Ключови събития: Петдесетница, мъченическата смърт на Стефан, обръщането на Павел, Апостолският събор в Йерусалим, мисионерските пътувания на Павел. Четат се непрекъснато от Пасха до Петдесетница по православния устав за четива.ВажнаСвещено ПисаниеКнига Откровение (Апокалипсис)Апокалипсисът на св. Йоан Богослов, последната книга на Новия завет: пророческо видение за края, за борбата между доброто и злото и за окончателната победа на Христос. Тя е единствената книга от Новия завет, от която не е определено нито едно четиво в Евангелието или в Апостола, отсъствие, чиито корени са в дългия спор на Изток относно нейната каноничност. Въпреки това тя е канонична, и Църквата я чете чрез св. Андрей Кесарийски, чийто коментар от VI век установи нейното тълкуване за гръцката традиция. Православното четене е символично и отхвърля хилиазма, очакването на хилядолетно земно царство.ВажнаСвещено ПисаниеСептуагинтата (LXX)Гръцкият превод на еврейските Свещени писания, направен в Александрия през последните векове преди Христа, за който Посланието на Аристей разказва като за дело на седемдесет и двама старейшини, и Библията на апостолите: повечето цитати от Стария Завет в Новия следват него, понякога там, където се различава от еврейския текст. Тя носи книгите, които Църквата чете отвъд еврейския канон, като Премъдрост, Сирах и Товит, и номерира по свой начин псалмите и книгите на Царствата. Православната църква чете в нея Стария Завет: гръцката църква я използва като свой текст, а славянската Библия е преведена от нея. Руският синодален превод от XIX век следваше вместо това еврейския текст, за което и до днес се спори. Където отците четат в нея пророчество за Христос, както в думите, че Девата ще зачене, Църквата го чете заедно с тях.Свещено ПисаниеДванадесетте пророциОсия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия: дванадесет пророци, чиито книги бяха преписвани в един свитък, Книгата на дванадесетте, и се наричат малки заради дължината на книгите си, а не заради тежестта им. Септуагинтата, Старият Завет на Църквата, ги подрежда по свой ред (Осия, Амос, Михей, Йоил, Авдий, Йона и така нататък). Те говорят през три века, от царство Израил преди неговото падение до Йерусалим, възстановен след плена, и Църквата чува в тях Христос: Михей назовава Витлеем (5:2), Захария — царя, идващ на осле (9:9), Йона — тридневието в корема на кита (Мат. 12:40), Малахия — вестителя, изпратен преди Господа. Техните думи се четат на вечернята на великите празници, цялата книга на Йона — във Велика събота, и всеки от тях се почита в свой ден: Осия на 17 октомври, Йоил на 19 октомври, Авдий на 19 ноември, Наум на 1 декември, Авакум на 2 декември, Софония на 3 декември, Агей на 16 декември, Малахия на 3 януари, Захария на 8 февруари, Амос на 15 юни, Михей на 14 август, Йона на 21 септември (22 септември в славянските църкви).