Защо не само Писанието

Писанието е собствената книга на Църквата: тя разпозна кои писания са нейни, чете ги в богослуженията си, преди някой да ги прочете лично, и ги тълкува чрез ума на отците. Затова реформаторският принцип „само Писанието“ не се отхвърля затова, че принизява Писанието, а затова, че го откъсва от тялото, което го е родило и опазило, а на практика замества съгласието на отците със съждението на читателя. Нито пък Православието поставя Преданието редом с Писанието като втори източник: Писанието е писаното сърце на Преданието, а Литургията, съборите, каноните и иконите са същата вяра в други форми.