Светоотечески и аскетически текстове
21 теми
КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеДобротолюбиеАнтология от текстове за трезвение и молитва, написани между IV и XV век от около тридесет и шест отци, от египетската пустиня до св. Григорий Палама и исихастите от неговото поколение, събрани от св. Никодим Светогорец и св. Макарий Коринтски и отпечатани във Венеция през 1782 г. Пълното ѝ заглавие казва за какво служи: Добротолюбие на свещените трезвени отци, в което чрез философията на делото и съзерцанието умът се очиства, просветлява и усъвършенства. То учи на пазене на сърцето, на борба със страстите и на Иисусовата молитва и предполага читател, който има духовен отец. Името е по-старо от книгата: св. Василий Велики и св. Григорий Богослов са нарекли така, „Филокалия“, своята антология от съчиненията на Ориген. Славянският превод на преподобни Паисий Величковски, Добротолюбието, достига до Русия през 1793 г. и е книгата, която носи странникът от „Искрени разкази на странника“, а св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод. Английският превод от гръцки излиза в четири тома между 1979 и 1995 г., а петият том излиза през 2023 г.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеЗа въплъщението (св. Атанасий Велики)Кратко съчинение на св. Атанасий Велики за това защо Словото стана плът, втората половина на едно цяло произведение, чиято първа част е „Против езичниците“. Написано е в младостта му, преди арианския спор, според традиционното датиране, или по време на първото му изгнание през 330-те години, според по-късно датиране. Аргументът му започва с грехопадението като плъзгане назад към нищото, от което е създадено човечеството: Бог не можел да остави образа Си да загине, а и не можел да оттегли думата Си, че смъртта ще последва престъплението. Затова Словото приело тяло, способно да умре, предало го за всички и го възкресило, и смъртта била отменена отвътре. Портрет, който е бил обезобразен, казва той, не се изхвърля: изобразеният на него идва отново, за да може подобието да се обнови върху същото дърво. Близо до края стои най-цитираното му изречение: Той стана човек, за да можем ние да се обожим. К. С. Луис написва предговора към английския му превод от 1944 г. и се възползва от случая, за да призове читателите за всяка нова книга да вземат и по една стара.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеЗа Светия Дух (св. Василий Велики)Написано около 375 г. за Амфилохий Иконийски и предизвикано от спор около един предлог. Св. Василий отдал слава на Отца заедно със Сина и заедно със Светия Дух и бил нападнат за това, тъй като обичайната форма поставяла Духа по-долу. Отговорът му е, че Духът се покланя и слави заедно с Отца и Сина, защото Той е Бог, и трактатът събира доказателствата за това от Свещеното Писание и от онова, което върши Църквата. Двадесет и седмата глава е класическото православно свидетелство за неписаното предание: кръстният знак, обръщането на изток за молитва, думите на епиклезата и освещаването на водата ги няма никъде в Писанието, но никой не се съмнява в тях. Шест години по-късно Вторият вселенски събор вложил учението му в Символа на вярата.КлючоваСветоотечески и аскетически текстовеТриадите (В защита на светите исихасти)Св. Григорий Палама написва тези девет трактата, в три групи по три, между 1338 и 1341 г., за да отговори на Варлаам Калабрийски, който се подигравал на светогорските монаси като „взиращи се в пъпа си“ и отричал, че някой може да види Божията светлина. Аргументът стъпва на два крака. Тялото не е тъмница, а молитвата не е безтелесна, затова телесен метод не е абсурден. И Бог е наистина непознаваем в Своята същност и наистина съпричастим в Своите енергии, които не са творение и не са част от Него, така че онова, което светиите виждат на Тавор и в килията, е самият Бог. Всяка формула, използвана от съборите от 1341, 1347 и 1351 г., вече е тук.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеАреопагитският корпусЧетири трактата и десет писма под името на атинянина, обърнат от св. апостол Павел: „За божествените имена“, „Мистическото богословие“, „Небесната йерархия“ и „Църковната йерархия“. „Мистическото богословие“ е дълго единадесет страници и е източникът на целия апофатичен речник на Изтока, завършващо с поредица отрицания, които отричат дори самите отрицания. От „Небесната йерархия“ произлизат деветте ангелски чина. Авторството е поставено под въпрос още през VI век и сега се датира около 500 г., нещо, което православното предание е възприело без затруднение: онова, което го пренесло, е преподобни Максим Изповедник, чиито „Амбигва“, заедно със схолиите, приписвани на него, го изтълкували по начин, който нито един оригенист или монофизит не би могъл да използва.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеВеликият канон на св. Андрей КритскиДвеста и петдесет тропара, които обхващат цялото Свещено Писание, от Адам до разбойника на кръста, и превръщат всеки негов образ в обвинение срещу пеещия. Пеещият е надминал Каин, убивайки собствената си съвест, и е изостанал от Авел; Лия и Рахил са делото и съзерцанието; човекът, паднал сред разбойници по пътя за Ерихон, отново е пеещият. Преди почти всеки тропар идва един и същ припев: помилуй ме, Боже, помилуй ме. Той се чете на четири части през първата седмица на Великия пост, а изцяло, заедно с Житието на преподобна Мария Египетска, в четвъртък на петата седмица, прав, с метании.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеИзреченията на пустинните отциСборник от онова, което монасите от Египет действително казвали, записано след смъртта им от хора, чули го от хора, които на свой ред го били чули. В него нищо не е систематично. Брат моли за дума, а старецът му дава едно изречение, и изречението обикновено е за това да не съдиш никого, или да стоиш в килията си, или какво да правиш, когато отново си се провалил. Оцеляло е в две големи подредби, едната по азбучен ред на бащата, който говорил, а другата по теми, и то е суровият материал зад почти цялата по-късна православна аскетична книжнина. Четено наред, то е и много забавно, което не е случайно.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеИскрени разкази на странникаАнонимен руски разказ, публикуван за пръв път в Казан през 1881 г. и разширен през 1884 г., за странник, който чул на литургията думите „непрестанно се молете“ и не намерил никого, който да му обясни как. Накрая един старец му обяснява: дава му Добротолюбието и Иисусовата молитва и му поставя задачата да я казва три хиляди пъти на ден, после шест хиляди, после дванадесет хиляди, докато молитвата премине от устните му в сърцето и започне да се казва сама. После странникът тръгва през Русия към Сибир с изсушен хляб, Библия и Добротолюбие в раницата си и разказва какво сторила молитвата на него и на хората, които среща. Собственият старец на книгата настоява, че молитвата се учи под послушание, а православните писатели оттогава предупреждават да не се чете като техника, изпробвана насаме. Авторът ѝ никога не е бил сигурно установен. На английски тя станала най-известната книга за Иисусовата молитва, подпомогната от Дж. Д. Селинджър, чиято героиня Франи я носи в чантичката си.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЛествицата на божественото изкачванеКнигата на преподобни Йоан Лествичник за монашеския живот, написана на Синай през VII век по молба на игумена на Раита, и причината, поради която го наричат Лествичник, от „климакс“, стълба. Тя има тридесет стъпала, по едно за всяка от скритите години на Христос преди Неговото кръщение, и те се изкачват от отричането от света през послушанието, плача, борбата с всяка страст поред и дългата битка с гордостта, до разсъдителността, безмълвието, молитвата и безстрастието, а на върха до вярата, надеждата и любовта, най-голямата от които е любовта. Написана е с кратки, сурови изречения, лесни за запомняне и трудни за забравяне. Манастирите я четат през целия Велик пост, а четвъртата неделя от Поста пази неговата памет. Синайската икона на Лествицата от XII век показва онова, за което книгата предупреждава: монаси, изкачващи се към Христос, някои от които са смъкнати от стъпалата от демони.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеМистическото богословие на Източната църкваКнигата на Владимир Лоски, издадена на френски в Париж през 1944 г. и на английски през 1957 г., а за много читатели на Запад тя е първото изложение на православното богословие с неговите собствени понятия. Началното ѝ твърдение управлява всичко останало: няма християнски мистицизъм без богословие и преди всичко няма богословие без мистицизъм. Оттам тя преминава през апофатичния път на Ареопагита, Троицата като основа на всичко, разграничението между Божията същност и Неговите енергии, лицето, противопоставено на природата, делото на Сина и делото на Духа, и обожението като цел на цялото. Лоски пише като син на руската емиграция и критик на софиологията на о. Сергий Булгаков и заедно с о. Георги Флоровски оформя връщането към отците, което бележи православното богословие през XX век. По-късни православни учени намират контраста му между Изток и Запад прекалено рязко изтеглен на места и казват това, без да престанат да го четат.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПодвижническите слова на преподобни Исаак СиринПреподобни Исаак Сирин, епископ Ниневийски (VII век), сироезичен епископ, станал отшелник. Неговите Подвижнически слова са сред най-дълбоките мистични текстове в християнската книжнина: за смирението, уединението, сълзите, молитвата, любовта на Бога към цялото творение и тайната на божественото състрадание. Широко четени в православните манастири. Виждането му за Божията любов като всепоглъщащ огън предизвиква читателите вече векове наред.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПостният триодБогослужебната книга на десетте седмици преди Пасха, от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота. Името ѝ идва от трипесенните канони, които се използват през делничните дни. Тя съдържа предпостните недели, които подготвят поста, целия Велик пост, съботите за душите, Лазаровата събота, Цветница и службите на Страстната седмица, включително дванадесетте страстни евангелия и Похвалите на гроба. По-голямата част от най-хубавата химнография на византийския обред е в тази книга, а голяма част от действителното учение на Църквата за покаянието е в нея, а не в който и да е трактат.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеТочно изложение на православната вяраТретата и най-обширна част от „Извор на знанието“ на св. Йоан Дамаскин, написана в лаврата на св. Сава през VIII век, след книга с философски определения и каталог на ересите. В сто глави тя излага онова, на което са учили гръцките отци: единия Бог и Троицата, творението, ангелите и човека, промисъла, въплътения Христос с двете Му природи и две воли, Богородица, а след това кръщението, Евхаристията, почитането на иконите и възкресението. Методът ѝ е обявен в началото на цялото съчинение: да не се казва нищо от себе си, а да се събере онова, което най-видните учители са изяснили. Тя била учебник на Църквата в продължение на векове. Бургундио от Пиза я превежда на латински през 1150-те години, разделена на четири книги, а Петър Ломбардски и Тома Аквински и двамата се позовават на нея, така че тя е каналът, чрез който голяма част от богословието на гръцките отци достига средновековния Запад.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЦветният триодКнигата на петдесетте дни от Пасха до Петдесетница и следващата я Неделя на всички светии. Тя съдържа самата пасхална служба, Светлата седмица, неделите на Тома, на мироносиците, на разслабения, на самарянката и на слепия, след това Преполовение, Възнесение, неделята на отците от Първия вселенски събор и Петдесетница с нейните коленопреклонни молитви. Настроението на книгата е единно: през петдесетте дни няма коленопреклонение, няма пост в сряда и петък през Светлата седмица, а „Христос воскресе!“ заменя почти всяка начална молитва.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеДидахи (Учение на дванадесетте апостоли)Най-ранният известен християнски катехизисен текст (ок. 50-120 г.), открит през 1873 г. Съдържа наставления за нравствеността („Двата пътя“: на живота и на смъртта), за кръщението, поста, молитвата (включително Господнята молитва три пъти на ден), Евхаристията и църковния ред. Дава поглед към богослужението и живота на най-ранните християнски общности.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеЗа живота на света (о. Александър Шмеман)От о. Александър Шмеман (1963), класика на богословието на тайнствата. Представя православното виждане за целия живот като тайнство: творението като Божи дар, Евхаристията като център на християнския живот и християнството като радост и благодарение, а не просто нравственост или обредност. Може би най-добрата книга на XX век за православната вяра, написана за неспециалиста.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПидалион („Кормилото“)Каноничният сборник на Гръцката църква, съставен от св. Никодим Светогорец заедно с монах Агапий и отпечатан за пръв път през 1800 г. Той дава каноните на апостолите, на вселенските и поместните събори и на отците, всеки следван от собствения коментар на Никодим и от бележка как той действително се прилага, което го прави кормило, а не законник. Той е стандартният справочник за православното канонично право в гръцката практика, и именно в бележките под линия читателят среща принципа, че каноните се насочват, а не се спазват механично.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеПротив ересите (св. Ириней Лионски)Най-важното ранно християнско антигностическо съчинение (ок. 180 г.). Разкрива гностическите системи и ги опровергава чрез Свещеното Писание, Преданието и апостолското приемство. Развива богословието на „рекапитулацията“: Христос обобщава цялото човечество в Себе Си, като обръща падението на Адам. Основополагащо за православното разбиране за Преданието и еклисиологията.ВажнаСветоотечески и аскетически текстовеСлавянското ДобротолюбиеСлавянското Добротолюбие, „Любовта към доброто“, преведено от преподобни Паисий Величковски и неговите монаси в Нямецкия манастир в Молдова от гръцкия сборник на св. Никодим и св. Макарий и отпечатано в Москва през 1793 г. То пренася преданието за трезвение и Иисусовата молитва от Атон в руските манастири, а чрез учениците на Паисий и в Оптина пустиня, където дало на старците тяхното учение. Това е книгата, която странникът от „Искрени разкази на странника“ носи в раницата си и чете край пътя. По-късно св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод в пет тома, все така наречен, който предава текстовете на език, разбираем за цяла Русия.Светоотечески и аскетически текстовеАрена (св. Игнатий Брянчанинов)Обстойно ръководство за духовния живот, написано от св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867), руски епископ и аскетичен писател. Систематично изложение на православното подвижничество за монаси, като се започва с послушниците: молитва, пост, трезвение, смирение, борба с помислите. Отправено е към монасите и към всички, които търсят пътя на истинския монашески живот.Светоотечески и аскетически текстовеПастирят на ЕрмаРаннохристиянски текст (ок. 100-160 г.), който бил широко четен и почти включен в канона на Новия завет. Съдържа видения, в които на Ерма се явява Църквата, и заповеди и притчи, дадени му от ангел в пастирско облекло. Важен заради учението си за покаянието след кръщението и възможността за „второ покаяние“. Оказал влияние върху източнохристиянското покайно богословие.