Славянското Добротолюбие

Славянското Добротолюбие, „Любовта към доброто“, преведено от преподобни Паисий Величковски и неговите монаси в Нямецкия манастир в Молдова от гръцкия сборник на св. Никодим и св. Макарий и отпечатано в Москва през 1793 г. То пренася преданието за трезвение и Иисусовата молитва от Атон в руските манастири, а чрез учениците на Паисий и в Оптина пустиня, където дало на старците тяхното учение. Това е книгата, която странникът от „Искрени разкази на странника“ носи в раницата си и чете край пътя. По-късно св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод в пет тома, все така наречен, който предава текстовете на език, разбираем за цяла Русия.