Искрени разкази на странника

Анонимен руски разказ, публикуван за пръв път в Казан през 1881 г. и разширен през 1884 г., за странник, който чул на литургията думите „непрестанно се молете“ и не намерил никого, който да му обясни как. Накрая един старец му обяснява: дава му Добротолюбието и Иисусовата молитва и му поставя задачата да я казва три хиляди пъти на ден, после шест хиляди, после дванадесет хиляди, докато молитвата премине от устните му в сърцето и започне да се казва сама. После странникът тръгва през Русия към Сибир с изсушен хляб, Библия и Добротолюбие в раницата си и разказва какво сторила молитвата на него и на хората, които среща. Собственият старец на книгата настоява, че молитвата се учи под послушание, а православните писатели оттогава предупреждават да не се чете като техника, изпробвана насаме. Авторът ѝ никога не е бил сигурно установен. На английски тя станала най-известната книга за Иисусовата молитва, подпомогната от Дж. Д. Селинджър, чиято героиня Франи я носи в чантичката си.