Изреченията на пустинните отци

Сборник от онова, което монасите от Египет действително казвали, записано след смъртта им от хора, чули го от хора, които на свой ред го били чули. В него нищо не е систематично. Брат моли за дума, а старецът му дава едно изречение, и изречението обикновено е за това да не съдиш никого, или да стоиш в килията си, или какво да правиш, когато отново си се провалил. Оцеляло е в две големи подредби, едната по азбучен ред на бащата, който говорил, а другата по теми, и то е суровият материал зад почти цялата по-късна православна аскетична книжнина. Четено наред, то е и много забавно, което не е случайно.