Духовно бащинство (геронда/старец)

Ръководенето на една душа от старец — геронда на гръцки и старец на руски — което е старо колкото пустинята, където млад монах идвал при авва и казвал: кажи ми дума. Ученикът разкрива помислите си, дори тези, от които се срамува, и се подчинява; старецът се моли за него и му дава думата, от която той се нуждае, а не тази, която иска. Онова, което прави стареца, не е служба, а дарба — разсъдителност, и на някои е дадено повече: преподобни Серафим Саровски и преподобни Паисий Светогорец били запомнени с това, че отговаряли на въпроси, преди те да бъдат зададени. Старецът не е длъжен да бъде свещеник, тъй като мнозина били прости монаси, макар разрешаването от грехове в изповедта да принадлежи на свещеника. Преданието се завърнало в Русия чрез учениците на преподобни Паисий Величковски и достигнало разцвета си в Оптина, където старец Амвросий приемал посетители от цяла Русия и където Достоевски открил голяма част от своя старец Зосима.