Св. Изповед (Покаяние)

Тайнството на покаянието, при което греховете, извършени след кръщението, се изповядват и опрощават. Каещият се застава пред икона на Христос, често със свещеника до него, а не срещу него, а славянският чин кара свещеника да каже открито, че тук невидимо стои Христос и приема изповедта, и че той самият е само свидетел. В края свещеникът полага епитрахила си върху главата на каещия се и чете разрешителната молитва. Православното разбиране е по-скоро лечебно, отколкото съдебно: свещеникът е лекар, а изповедта — лечение, затова тя толкова често е свързана със съвета на духовен отец. В ранната Църква греховете се изповядвали публично; личната изповед израснала от манастирите.