Духовен живот и практики
Пост
Православните християни спазват пост в почти половината от дните на годината: всяка сряда и петък, заради предателството и Разпятието, и четири периода — Великият пост заедно със Страстната седмица, Рождественският пост, Петровите пости и Богородичният пост, с няколко отделни дни като Отсичане главата на Предтечата и Въздвижение на Светия Кръст Господен. Типиконът определя правилото на степени: първо се отказва месо, после млечни продукти и яйца, после риба, а в най-строгите дни — и вино, и олио. Това не е диета. Св. Василий Велики писал, че истинският пост е отчуждение от злото: въздържане на езика, отказ от гняв, отделяне от похоти, клевета, лъжа и лъжесвидетелство. Той никога не се пази сам, а заедно с молитва и милостиня, и се съобразява с онзи, който го пази: на болните, старите, децата и бременните жени се дава икономѝя, а мярката се уговаря с духовен отец. Някои седмици се пазят напълно свободни от пост, преди всичко Светлата седмица, защото празникът не е време за пост.
Източници
- Typikon (liturgical rule book) OCA, службите
- St. Basil the Great, Homily on Fasting
- Alexander Schmemann, Great Lent