Прелест (духовна заблуда)

Плани на гръцки, прелест на руски: състоянието на душа, която е взела собственото си въображение или внушението на демон за Божията благодат. Отците я разглеждат като характерната опасност на духовния живот и я смятат за по-опасна от явния грях, защото заблуденият вярва, че напредва. Нейни белези са влечението към видения, увереността в собствения напредък, презрението към другите и нежеланието да бъде поправян. Нейните лекове са едни и същи навсякъде в преданието: послушание към духовен отец, отказ да се приема каквото и да е видение или усещане, и самоукорение. Затова телесният метод на Иисусовата молитва никога не се преподава сам, и затова на начинаещия се казва да внимава само на думите и на нищо друго.