Умът и сърцето

Умът (нусът) е окото на душата, способността, чрез която човек познава Бога пряко, и не е същото като разума. Православната аскетическа книжнина го описва като помрачен от страстите и разпръснат сред нещата, така че делото на духовния живот е да го събере и сведе в сърцето, което в това предание означава центъра на целия човек, а не седалището на чувствата. Ум, пребиваващ в сърцето, внимателен и неразсеян, е това, което отците наричат сърдечна молитва. Разликата има значение, защото тя отделя православното съзерцание от простото размишление за Бога.