Преподобни Максим Изповедник (ок. 580-662)

Придворен служител, станал монах, и богословът, който удържа Църквата на пълното човечество на Христос, когато императорът, патриарсите на три катедри и почти всички останали се бяха съгласили да учат за една воля в Него. Максим отговори, че естество без своя собствена воля не е естество, затова Христос без човешка воля не би спасил човешката воля, а именно тя се нуждаеше от спасение: в Гетсиманската градина Той пожела като човек онова, което пожела като Бог. Задето отказа да замълчи, бе съден в Константинопол, отрязаха му езика и дясната ръка, и почина в изгнание в Лазика през 662 г. Шестият вселенски събор го оправда осемнадесет години по-късно. Неговите „Амбигва“ и писанията му за логосите на творението са сред най-дълбоките неща в православното богословие. Памет: 21 януари.