Прародителският грях (за разлика от първородния грях)

Онова, което човечеството наследява от Адам, според православното разбиране, е състояние, а не вина: смъртност, тление, страстите и воля, склонна към грях, в което всеки човек се ражда и в което после сам съгрешава за себе си. Гръцкият текст на Римляни 5:12 казва, че смъртта премина във всички човеци, понеже всички съгрешиха; латинският прочете същите думи като в когото всички съгрешиха, тоест в Адам, и св. Августин изгради върху този прочит учение за вина, предавана на всяко дете. Изтокът не го последва. Божият образ е помрачен, но не унищожен, и свободата остава. Затова Православната църква не се нуждае от латинския догмат за Непорочното зачатие и не го приема: той съществува, за да освободи Дева Мария от вина, каквато Изтокът никога не е учил. Кръщението е за опрощаване на греховете и за ново раждане в живота на Христос.