Образ и подобие Божие

„Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие“, казва Битие (1:26), и отците отдадоха голямо значение на тези две думи. Още от св. Ириней Лионски нататък мнозина четат образа като онова, което всеки човек има по творение — разум, свобода, способност за общение с Бога, — а подобието като онова, за което е даден образът, а именно да стане подобен на Бога, което е обожението. Едното притежаваме по творение, писа един от тях, а другото придобиваме по свободен избор. Не всички отци разделяха думите така, но всички учеха, че образът е помрачен от греха, но никога не е унищожен, и че Христос, истинският Образ на Отца, дойде, за да го възстанови. Образът не е част от човека, а целият човек, тяло и душа, и Църквата постъпва съответно: на Литургията дяконът кади иконите, а после народа, защото и хората са икони.