Богословие и догмати
Образ и подобие Божие
„Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие“, казва Битие (1:26), и отците отдадоха голямо значение на тези две думи. Още от св. Ириней Лионски нататък мнозина четат образа като онова, което всеки човек има по творение — разум, свобода, способност за общение с Бога, — а подобието като онова, за което е даден образът, а именно да стане подобен на Бога, което е обожението. Едното притежаваме по творение, писа един от тях, а другото придобиваме по свободен избор. Не всички отци разделяха думите така, но всички учеха, че образът е помрачен от греха, но никога не е унищожен, и че Христос, истинският Образ на Отца, дойде, за да го възстанови. Образът не е част от човека, а целият човек, тяло и душа, и Църквата постъпва съответно: на Литургията дяконът кади иконите, а после народа, защото и хората са икони.
Източници
- Genesis 1:26-27 Септуагинтата
- St. Irenaeus, Against Heresies V.6.1 ANF
- St. Maximus the Confessor, Ambigua 7
- Vladimir Lossky, Mystical Theology, Ch. 6 CCEL
- St. Gregory of Nyssa, On the Making of Man NPNF
- St. Basil the Great (attr.), On the Origin of Humanity I.16
Връзки
- Богословие на иконата
- Въплъщението
- За въплъщението (св. Атанасий Велики)
- Обожение (теозис)
- Православното разбиране за личността
- Прародителският грях (за разлика от първородния грях)
- Преподобни Максим Изповедник (ок. 580-662)
- Св. Василий Велики (330-379)
- Св. Григорий, епископ Нисийски (ок. 335-395)
- Св. свещеномъченик Ириней Лионски (ок. 130-202)
- Творение и космология