Св. Григорий, епископ Нисийски (ок. 335-395)

Епископ на Ниса, по-млад брат на св. Василий, и най-дръзкият ум сред кападокийците. Преди да стане епископ беше женен ритор, веднъж бе свален от арианската партия, а след Втория вселенски събор, през 381 г., бе посочен с императорски закон като един от епископите, чието общение определя Православието. Неговото „Житие на Моисей“ чете изкачването на Синай като възход на душата в мрака, където е Бог, а учението му за епектазис — че душата продължава вечно да се стреми към Бога, защото Бог е безкраен и такъв е пътят — е неговият дар за Църквата. Учението му за възстановяването на всичко е единственото място, където Църквата го чете внимателно, а не буквално, както го е написал, и тя открито го казва. Неговото „Огласително слово“ и „За устройството на човека“ остават основополагащи. Памет: 10 януари.